Читателски коментари (за „Балада за комуниста “ от Веселин Андреев)

През 1944 година дядо ми е войник в армията на Царство България. По заповед неговото подразделение е дислоцирано в едно пловдивско село (умишлено не го споменавам). По това време е арестувана селската учителка и е вкарана в мазетата на училището. Дядо ми е бил караул пред училището. Няколко дни тя е измъчвана, като дядо ми е слушал какво се случва.В „почивките“ му е било заповядвано да се грижи за нея. Той ми е разказвал, че за дните които тя е била там всеки път като е влизал при нея тя е била напикана. Ще спестя и другите неща, които ми е казал…. Накрая я изнесли в чувал! Не знам каква политика бистрим, но този разказ ще го помня за цял живот. Кой е прав и кой е крив съдбата решава за всеки по отделно. Ако тази жена е била майка, какво ще мислят нейните деца за властта преди девети септември. Ако на хората публикували по-горните постове против комунизма, тази жена е ваша майка или сестра, или близък човек и някой постъпи така с нея какво ще мислите тогава. Не оправдавам никой, но е имало мъчения преди девети, след девети също е имало, защото са си го връщали. Вие не бихте ли постъпили така? Историческата истина го доказва.