Да, в никакъв случай не бива да се отрича приноса на Иван Костов и неговото правителство за стабилизацията на страната след националната катастрофа през 1996 г.
Истината е, че тандемът Иван Костов и Петър Стоянов беше успешен и доведе в края на 2001 г. България до външнополитическа и финансова стабилност.
Не мога да се съглася с авторката за думите и относно Петър Стоянов. Той също има своя принос за процеса на демократизация в страната.
Но всички ръководители от него време — Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски не успяха да разберат няколко очебийни факта:
— проведената приватизация — абсолютно правилно като решение и като действие, но крайния ефект е естествено натрупване на негативна енергия в обществото срещу ръководители, провеждащи тази политика. Приватизиран беше огромен брой губещи държавни предприятия. Впоследствие много от тях фалираха или се преструктурираха, което изкара много хора на улицата без работа. Всички те се почувстваха ощетени, ограбени. Не е от значение факта, дали това е наистина така. Такова е субективното усещане. И цялата вина се стовари върху Иван Костов, Александър Божков и останалите… Не случайно и Александър Божков си отиде от този свят болен от рак, сами можете да се досетите как са му се отразили тези събития…
— и тук за мен е вината на посочените лица — те трябваше да разберат, че нямат шанс да бъдат повече водачи, естествено е обществото да ги отхвърля, естествено е приказките от хиляда и една нощ за Балкан. Олимп и т.н. да намират благодатна почва… След кат си бил засегнат от процеса, имал си познат, който е засегнат и останал без работа, някак си естествено се вързваш на всички словоблудства и си изграждаш непоклатимо мнение. И тук всички те трябваше да се обединят, да изкарат други хора начело, те да останат отзад, да дават съвети, защото опита им е огромен.
Какво стана на практика? Изпокараха се, всеки тръгна по свой път, в резултат на което десницата се разцепи и загуби своята сила. Лично смятам, че за да се получи нещо истинско трябва да има обединение. Вярно, Синята коалиция е стъпка в правилната посока, но лично според мен недостатъчна. Докато няма реално политическо обединение на разпадналите се структури отново в едно, не(не формата коалиция, а партия!) сините ще продължат да гравитират в процентите между 4 и 8%…
Ярък пример — Бойко губи подкрепа, но тя не отива в Синята коалиция!
Песимист съм, че бившите сини ръководители ще могат да се съберат отново и да работят заедно отново в името на страната ни. Те имат тази отговорност, но изглежда нямат достатъчно морална сила да го направят…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.