Кир Буличов
Не мести предметите, Вячек! (4)

4

Тогава, преди две години, той взе последния си кандидатски изпит и времето беше много хубаво. Дори такова съчетание понякога е достатъчно човек да бъде щастлив. Вячек се връщаше в къщи и разбираше, че е всесилен. „Сигурно бих могъл да летя“ — си каза той, завивайки в пресечката. И даже вдигна ръце, като че да опита, но ръцете му прорязаха въздуха и се върнаха на хълбоците. Не, да лети той не можеше. И тогава той видя кибритена кутийка, лежаща на тротоара на три крачки. Спря се, защото новата му сила баше по някакъв начин свързана с тази кутийка. Кутийката беше бяла с червен надпис „Гигант“. Трябва да се махна кутийката от тротоара, разбра Вячек, но да отиде до нея и се наведе беше твърде просто. Тогава той заповяда на кутийката да се махне от пътя. Кутийката не искаше да се подчини. Наложи се да се напрегне и дори да си свали очилата, които му пречеха да заповядва. Борбата с кутийката продължи две минути и минувачите с учудване поглаждаха високия прегърбен мъж, който стоеше на тротоара, вперил поглед в някаква точка отпред и извършващ неволни движения с тялото си. Кутийката беша готова вече да се подчини, но в този момент вървящото насреща момченце я подритна с крак и тя отлетя встрани. Вячек проследи с очи полета на кутийката и изведнъж усети, че лишена от опора, тя е сега в неговата власт — той я прехвана във въздуха с поглед и я застави да промени посоката на полета см и да се спусна в кошчето за боклук, стоящо до стената на къщата.

— Ето на — каза той на момченцето, но то не го чу.

— Мамо — каза той, като се прибра, — открих в себе си рядко свойство.

— Какво стана с изпита? — попита майката. — Вече два пъти звънях в института, но в катедрата никой не се обажда. Учудващо лекомислено отношение към своите задължения.

— С изпита всичко е наред. А какво мислиш ти за управляването на предмети от разстояние?

Майката целуна Вячек по челото, за което даже не му се наложи да се навежда — та бяха с майката еднакви на ръст.

— Същността иа твоята специалност — каза тя, тръгвайки към кухнята да стопли обяда, — икономиката, се заключава в умението да се управляват предметите от разстояние. Властта над производителните сили на обществото…

— Аз мога да премествам предмети с мисълта си — каза Вячек. — Искаш ли да ти покажа?

Все още не го напускаше вълнението от щастливото свойство, каращо сърцато му да се свива и изискващо незабавни действия.

— Ти се вълнуваш? — попита майката. — Разбира се, изхабил си много нервна енергия.

— На улицата видях кибритена кутийка — каза Вячек. — На три метра от мене. И аз измених посоката иа нейния полет.

— Вячек! — каза майката. — Къде стои елениума?

— Мамо!

— Знаеш как ме безпокои психическото ти състояние. Именно психическите отклонения вяха първопричина за скъсването ми с баща ти.

Вячек въздъхна. При баща му, доколкото знаеше, с психиката всичко беше наред. Баща му имаше друго семейство, две деца, пращаше поздрави на Вячек за всеки празник и подаръци за рождения му ден. Щастливото състояние постепенно се изпаряваше. Майка му шумолеше в аптечната, търсейки елениума. Вячек се опита да повдигне кибритената кутийка, лежаща на печката, тя тропна, помръдна се, но не се повдигна.

— Телекинезата е отречена от науката — каза майката, разкъсвайки целофановата обвивка на лекарството. — Вземи една таблетка, ще ти мина. В противен случай ще трябва да та заведа на психиатър.