Атанас Далчев
Къщата

Сам дяволът я сякаш дал под наем,

но неизвестно кой е наемателят.

Затворена е всякога вратата

а мракът спи и през деня във стаите.

 

Дъждът гризе мазилката и бяга

през счупените водостоци от олово

и като пот по челото на болен

по сивите стени избива влага.

 

И снощи (ти видя ли от прозореца?),

когато писна ненадеен вятър,

разтвори се, затвори се вратата,

завиха нощни кучета на двора

 

и черна сянка, дълга като копие,

разчупи се на каменните стълби

и аз видях, и аз познах там мъртвия,

когото преди девет дни заровиха.

 

1925 г.