Кони Мейсън
Вкусът на рая (13)

12

Крис вече беше тръгнал към полето, когато Софи се събуди на сутринта след сватбената нощ. Тя се протегна лениво. Крайниците й още тежаха, тялото й беше зачервено и отпуснато. Почти не си беше починала в дългата любовна нощ. Как можеше Крис да има толкова енергия, когато тя едва се движеше?

Катина влезе в стаята и започна да прибира разхвърляните дрехи.

— Готова ли сте за банята, господарке?

— Най-напред чай и сладки бисквити, Катина. Прегладняла съм.

Катина излезе веднага, за да изпълни молбата й. Софи се протегна отново и се усмихна на себе си. Крис я беше отвел в рая повече от един път през изминалата нощ и макар да не беше казал, че я обича, сърцето й казваше, че тя никак не му е безразлична.

Катина пристигна с чай и хрупкави бисквити. Докато Софи се хранеше, ваната беше внесена и напълнена е вода. Тя се изкъпа, без да бърза, и се облече в привлекателна синя рокля, една от онези, които Крис беше поръчал за нея. После слезе долу и зачака Крис да си дойде за обед.

Софи обядва сама. Крис не се върна, нито пък прати известие кога да го очакват. Тя вечеря сама тази вечер; всичките й мечти за щастлив брак започнаха да се разпадат. Като съпруга на Крис очакваше да бъде информирана за движението му, не оставена на тъмно, да се пита кога или дали той ще благоволи да се прибере. Очевидно Крис възнамеряваше да живее така, сякаш техният брак не означава нещо особено за него.

Същата вечер, докато Катина й помагаше да се приготви за лягане, каза:

— Мъжете работят денонощно, за да приберат тръстиката и да я изпратят в мелницата. После ще бъде върната, за да направят от нея меласа и да дестилират ром.

— Питам се защо Крис не ми каза това — изрече замислено Софи. — Нямам яснота за който и да било аспект от живота му.

— Сигурна съм, че капитанът не е искал да ви оскърби — утеши я Катина. — Той е много зает и това е нещо ново за него. Има много да учи.

Крис не се върна в къщата тази нощ. Софи заспа, чувствайки се самотна; имаше нужда от съпруга си. Събуди се малко по-късно от миризмата на дим и изтича към прозореца. Сърцето й падна в петите, когато видя пламъци да се издигат в полето. Гледа ги известно време, предположи, че огънят е бил овладян, и се върна в леглото. Когато стана на следващата сутрин, запита Катина какво се е случило.

— Обикновено палят огън на полето преди прибирането на тръстиката, за да прогонят или да унищожат плъховете и змиите и да се отърват от боклуците и плевелите — отвърна Катина. — Мъндо ми обясни, когато пристигнах тук.

Това е повече, отколкото научих от Крис, помисли Софи. Крис се върна у дома късно през нощта — изтощен, мръсен и вмирисан на пушек.

— Добре ли си? — запита тревожно Софи.

— Не се притеснявай, Софи — отговори той навъсено. — Всичко, което ми трябва, е една баня и цяла нощ сън.

— Спал ли си изобщо снощи?

— Не, огънят трябваше да се наблюдава неотклонно.

— Защо не ми каза какво става? Разтревожих се, когато не се върна снощи. Катина трябваше да ми обясни за огъня на полето.

Той свали ризата, ботушите и панталоните си.

— Не мислех, че ще ти е интересно.

— Ние сме женени, Крис. Интересувам се от всичко, което правиш. Не мога да бъда твоя партньорка, ако не ми казваш какво става.

— Уморен съм, Софи, остави това. Чуба ми пълни ваната в навеса зад кухнята. Ще поговорим, след като се изкъпя.

Той взе халата си от гардероба и излезе, преди Софи да беше могла да отговори. Тя знаеше, че е уморен, но нима съпругата не заслужаваше малко внимание? Защо Крис се отнасяше към нея така, сякаш тя нямаше отношение към преуспяването на плантацията? Нямаше опит като съпруга, но й се струваше, че би трябвало да помага на Крис по някакъв начин. Въздъхвайки, тя седна на леглото и зачака съпругът й да се върне.

 

 

Крис знаеше, че дължи обяснение на Софи, но когато беше излязъл от леглото й вчера сутринта, не беше искал да я буди. Знаеше, че може да не успее да се прибере вечерта, и имаше намерение да прати вест, но с напредването на деня изникнаха по-наложителни работи. Софи трябваше да свикне е това, че плантацията е на първо място за него и че винаги ще бъде така.

Крис се отпусна във ваната, която Чуба беше приготвил, и усети как напрежението се оттича, изчезвайки заедно с мръсотията. Огънят почти беше излязъл от контрол, но беше необходим, за да се прочисти северното поле от плъхове и змии и рязането на тръстиката да започне. Не му харесваше идеята да загуби добри работници заради змийско ухапване.

Опрял глава на ръба на голямата дървена вана, Крис най-накрая имаше време да помисли за сватбената си нощ. Реакцията на Софи беше невероятна. Макар че той вече беше изпитал нейната страст, сватбената му нощ беше надхвърлила очакванията му.

Беше се опитал да не мисли за думите, които тя беше изкрещяла неволно, не искайки да признае колко дълбоко го беше засегнало признанието й. Не искаше тя да го обича и й го беше казал. Искаше да помни болката от смъртта на Дезмънд и причината за нея. Ако отвърнеше на любовта на Софи, по някакъв начин щеше да отрече вината си. Беше живял с тази вина толкова дълго, че не можеше да си представи да живее без нея.

Въпреки това, Софи беше неговата съпруга и заслужаваше да има място в живота му. Но къде й беше мястото освен в леглото му? Не знаеше, а и беше прекалено уморен, за да мисли толкова напред. Довърши банята си и се качи в стаята, за да си легне. Софи го чакаше. Изглеждаше невеществено красива под светлината на свещта. За съжаление, той беше твърде уморен да направи нещо повече от това, да се стовари на леглото и да затвори очи.

— Крис…

Той въздъхна.

— Спи, Софи. Не очаквай от мене повече, отколкото съм способен да ти дам. Плантаторите като лорд Честър имат роби, които им вършат работата. И ако той се нуждае от повече работници, просто ги купува на робския пазар. Аз плащам заплата на моите работници и работя редом с тях, защото няма достатъчно свободни цветнокожи, които да търсят работа. Това означава, че дните ми ще бъдат дълга и трудни. Съжалявам, ако не можеш да живееш с това.

— И аз съжалявам — отвърна тя, извръщайки се.

Крис се опита да заспи, но когато възбуждащият аромат на тялото на Софи стигна до него, изтощението му изчезна. Трябваше да спи в друго легло. Посегна към нея. Тя замря.

— Мислех, че си уморен — каза Софи.

— Уморен съм, но не мога да се отпусна.

— Може би не си свикнал в леглото ти да има още един човек. Да се преместя ли?

Ръката му се обви около талията й.

— Не.

И той я напъха под себе си. Вече беше възбуден. Това, което беше изглеждало физически невъзможно, когато се беше върнал от полето, изведнъж стана не само възможно, но и необходимо за благополучието му.

С подновена енергия той полека започна да възбужда Софи с дълги, бавни целувки и горещи ласки. Засмука гърдите й и започна да дразни зърната с език, докато тя не започна да стене и да се гърчи под него. Пъхна ръка между краката й, намирайки я влажна и набъбнала. Погали хлъзгавите й гънки и пъхна два пръста в нея.

— Крис!

— Готова си за мене — изрече той пресипнало.

Не можейки да чака нито миг повече, се надигна и навлезе дълбоко в нея.

Стоновете й пробудиха у него буря, той започна диви движения напред-назад, членът му навлизаше дълбоко, отдръпваше се и навлизаше отново, все по-бързо и по-надълбоко. Пот изби по телата им, движещи се в съвършена хармония.

Крис не можеше да си спомни кога е усещал толкова сили, сякаш можеше да продължава вечно, сякаш тялото му нямаше ограничения. Но когато чу Софи да изкрещява името му, когато почувства тръпките й да пронизват цялото й тяло, собственото му тяло закрещя за освобождение. Навлезе още един път, втори път и замря, изпразвайки се в нея.

Отдръпна се и се отпусна до нея, заспивайки още преди главата му да беше докоснала възглавницата.

Софи остана будна, умът й работеше трескаво. Крис се беше любил с нея въпреки изтощението си. Макар че тя не искаше да разчита прекалено много на промяната в поведението му към нея, надеждите й за бъдещето им нараснаха.

 

 

Следващите дни преминаха в оживена дейност. Захарната тръстика беше откарана в мелницата, за да бъде нарязана и след това върната в спиртоварната и да бъде преработена в меласа, ром и нерафинирана захар. Машините работеха денонощно, без никакво спиране. Тъй като тръстиката можеше да се реже по всяко време на годината, процедурата никога не свършваше. Крис спеше извън къщата повече пъти, отколкото в собственото си легло. Нямаше възможност да се люби със Софи и тя усещаше силно липсата му.

За да минава времето й, тя реши да отведе Катина и Каспър в Кингстън, за да напазаруват. Понеже Мъндо беше зает на полето заедно е Крис, Софи помоли Чуба да ги закара в града с каретата. За съжаление, и Чуба, и Каспър бяха помолени да отидат да помагат в спиртоварната. Софи обаче не допусна това да я спре. Тя беше напълно способна сама да управлява каретата.

Времето не изглеждаше обещаващо. Небето беше забулено в застрашителни облаци; пурпурни и сиви облаци кълба закриваха хоризонта, във въздуха се носеше странно очаквателно усещане. Но Софи нямаше да позволи на една лятна буря да я спре. Бурята вероятно нямаше да се разрази скоро, а тя имаше нужда от нова лента за бонето си и някои лични принадлежности.

Тя откри Катина в пералнята. Когато й каза, че отиват в Кингстън, прислужницата я изгледа така, сякаш господарката й си беше загубила ума.

— Не видяхте ли небето, господарке? — смъмри я Катина. — Виждала към такова небе и преди, не предвещава нищо добро. Мисля, че трябва да останем близо до дома.

— Защо? Това са тропиците. Бурите идват и си отиват непрекъснато. Ако бурята наистина дойде, когато сме в града, просто ще потърсим подслон, докато премине.

— Може да грешите, господарке. Често има урагани по това време на годината. Човек никога не знае когато наближаващата буря може да донесе силни ветрове, които да унищожат всичко по пътя си. Аз съм преживяла няколко урагана, някои бяха по-лоши от другите.

— Как можеш да кажеш дали ще е обикновена буря или ураган?

— По това време на годината няма как да го знаем, докато не пристигне, и точно това ме притеснява.

Софи сложи ръкавиците си.

— Някакво си лошо време няма да ме спре. Идваш ли или не?

Катина като че ли се разкъсваше, но накрая сложи бонето си и се присъедини към Софи в каретата. Пътуването по неравните пътища до Кингстън мина без произшествия. Пазарът гъмжеше от купувачи с всякакъв цвят и външност. Софи се гмурна в тълпата, възхищавайки се на изложените стоки, които се предлагаха на всяка сергия. Някъде между търговците на платове и на плодове двете с Катина се изгубиха една друга.

Софи купи необходимите й неща и заброди безцелно, когато някой я сграбчи за ръката и я дръпна в тъмното пространство между две сергии.

— Рей — възкликна тя. — Мислех, че си се върнал в Англия. Съпругата ти сигурно много се притеснява.

— Тя ме напусна — изсъска Рейфърд. — Върна се при родителите си, преди да напусна Англия. Каза, че се е уморила да живее като беднячка. — Той изпръхтя. — Ако баща й ми беше дал парите, които ми трябваха, нямаше да изпадна във финансови затруднения.

— Браво на Клеър — аплодира Софи. — Най-накрая намери малко смелост. Не можеш да обвиняваш баща й, че ти е отказал, след като проигра цялата й зестра и всичките пари, които той ти даваше назаем през годините. — Тя се освободи от ръката му. — Какво искаш?

— Пари, глупава крава такава. Всяка друга жена щеше да си намери богат съпруг и да се уреди, вместо да предизвиква скандал и да живее от щедростта на брат си. Не си донесла нищо друго освен тревоги на семейството. Длъжница си ми.

— Не ти дължа нищо друго освен неуважение — изфуча Софи. — Ти се опита да ме продадеш. Сбогом, Рей. Трябва да намеря камериерката си и да се връщам у дома. — Тя погледна небето. — Бурята наближава по-бързо, отколкото очаквах.

— Ще ми платиш по един или друг начин, Софи — предупреди я Рейфърд, когато тя се дръпна от него, за да попадне право в ръцете на сър Оскар Ригби.

— Я виж ти какво сме имали тук. Дълго чаках да те намеря сама.

Паника обхвана Софи. Пазарът бързо се изпразваше, докато вятърът набираше скорост и небето притъмняваше. Никой не обръщаше внимание на Ригби и Рейфърд, които я бяха притиснали помежду си. Къде беше Катина?

— Вкарайте я в каретата — каза Рейфърд. — Подозирам, че съпругът й ще плати скъпо, за да му я върнем.

— Не бих се опитала на ваше място — предупреди ги Софи. — Крис ще ви накара да съжалявате, ако ме докоснете.

Надяваше се да е така.

— Права си, — измърмори Рейфърд, — но това не означава, че ще те пусна. Имам нужда от пари. Ако не ми ги осигуриш, ще направя така, че Радклиф да претърпи злополука. Мачетето е опасно оръжие в ръцете на неопитни мъже.

Софи не си направи труда да отговори. Извърна се и побягна. Рейфърд я стигна пръв и я накара да спре. Вятърът се беше засилил; заваля дъжд. Малкото хора, останали на пазарния площад, се разбягаха в търсене на подслон. Къде беше Катина?

— Господарке, ето ви! Трябва да тръгваме веднага и да намерим подслон. Страхувам се…

Катина спря рязко.

— В беда ли сте, господарке?

— Сестра ме не е в беда — изрече гладко Рейфърд. — Чакай я в „Кралски герб“. Ще я доведа там след малко. Има важни неща, които трябва да обсъдим с нея.

— Не ме оставяй, Катина — извика Софи. — Нямам какво да казвам на заварения си брат.

— Ако цениш живота на съпруга си, ще отпратиш камериерката си — изсъска Рейфърд в ухото й.

Софи претегли заплахата на Рейфърд и последиците, ако се подчинеше на желанията му. След като размисли внимателно, реши, че Рейфърд няма властта да направи зло на Крис.

— Намери помощ, Катина! Бързо! Завареният ми брат и сър Оскар ми желаят злото.

Катина се обърна и избяга, виещият вятър увиваше полите около краката й.

— Проклета да си! — изсъска Рейфърд. — Предупредих те, но ти отказа да ме послушаш. Донеси ми петстотин лири в „Кралски герб“ след една седмица, иначе съпругът ти ще понесе последиците.

Вятърът дърпаше полите на Софи, бонето й, удавяйки гласа на Рейфърд. Надвивайки воя на вятъра и дъжда, отдалече се дочуха стъпки и тревожни гласове.

— По дяволите, слугинята е довела помощ — изфуча Ригби. — Да се махаме оттук. Ще се справим със сестра ви друг път.

Навеждайки се срещу поривите на вятъра, двамата се отдалечиха.

— Добре ли сте, господарки? — запита Катина, когато се приближи към Софи. — Не ви нараниха, нали?

— Добре съм, Катина. Благодаря ти, че доведе помощ.

Тя се усмихна на спасителите си и им благодари излиятелно. Дори извади няколко дребни монети, за да им ги даде.

— Беше права за бурята, Катина — каза Софи. — По-лошо е, отколкото очаквах. Трябва да се връщаме веднага у дома.

— Вече е късно — извика Катина, надвивайки с гласа си воя на вятъра. — Ще ни издуха от пътя. Трябва да потърсим подслон незабавно.

— Не — възрази Софи. — Ако не се върна, Крис ще се обезпокои. Бурята още не е много силна… ще успея.

Бонето й беше отвято от главата, фуркетите — откъснати от косата и тя се развяваше около лицето и.

— Каретата е твърде лека, вятърът ще я отвее от пътя — упорстваше Катина.

— Ще оставя каретата и ще яздя до дома.

Катина прехапа устната си, разкъсвана между дълга към господарката си и страха от бурята.

— Живяла съм тук по-дълго от вас, господарке; послушайте ме, моля ви.

— Ако тръгна сега, мога да пристигна, преди да е станало по-лошо.

Превита срещу напора на вятъра, Софи се запъти към „Кралски герб“, където беше оставила коня и каретата на грижите на момчето от конюшнята. Катина се затича да я настигне.

— Господарке, моля ви…

— Катина, ако се тревожиш, предлагам да идеш да видиш родителите си. Заведи ги на сигурно място, докато премине бурята.

— Аз…

— Настоявам. Върви, Катина. Мога да се справя и без тебе. Цял живот съм яздила — ти можеш ли да кажеш същото?

Катина поклати отрицателно глава.

— Значи трябва да направиш така. Не се връщай в Сънсет Хил, докато бурята не премине.

Катина сякаш искаше да протестира, но в края на краищата логиката на Софи надделя. Тя се обърна и се запъти към скромната колиба на родителите си зад рибния магазин.

Софи стигна в „Кралски герб“ тъкмо когато една светкавица проряза небето. Но тя не позволи нито на мълнията, нито на зловещото зелено-пурпурно небе да я уплашат.

Необходими й бяха много усилия да убеди конярчето да й даде на заем седло и да оседлае един от конете, теглещи каретата. Предупрежденията му за бурята повтаряха думите на Катина, но Софи отказа да се вслуша в тях.

Когато излезе от странноприемницата, тя установи, че улиците вече са пусти и дюкянджиите затварят дюкянчетата си. Все още сравнително безгрижна, тя подкара дърпащия се кон под игличките на дъжда. Спъвана от калта по улицата и тласкана от вятъра, тя намери, че напредва бавно. Но потребността да бъде с Крис в момента на опасност я държеше фокусирана върху целта й да стигне до Сънсет Хил.

На половината път между Кингстън и Сънсет Хил една палма падна на пътя й. Конят подскочи, но с усилие на волята Софи успя да накара уплашеното животно да заобиколи препятствието.

Когато вятърът започна да тласка дъжда на полегата струи и светкавици запрорязваха пурпурното небе на чести интервали, Софи усети съвсем истинска паника. Вече не виждаше пътя, който се беше превърнал в кална река, дори не знаеше дали върви в правилната посока. Конят й започна да не се подчинява на юздите, разтърсваше глава и се опитваше да хукне към джунглата.

Когато вятърът започна да изтръгва от корен дърветата наоколо й, Софи осъзна, че е допуснала ужасна грешка, която можеше да й струва живота. Поредният проблясък на мълния и оглушителният гръм накараха коня й да се вдигне на задните си крака. Тя изпусна юздите и се вкопчи в шията на уплашеното животно, когато то препусна към планините. Клони я шибаха по лицето и се закачваха в полите й, докато конят препускаше все по-бързо и по-далече, напълно излязъл от контрол.

Едно дърво падна пред коня. Животното се хвърли встрани и се извъртя рязко. Софи изхвръкна от седлото, приземявайки се в кажа. Главата й се удари в един камък и тя изпадна в безсъзнание. Конят, освободен от товара си, прескочи поваленото дърво и препусна в галоп.

 

 

Крис знаеше, че наближава ураган. Усещаше го във въздуха, виждаше го в припомнялото небе. Беше виждал твърде много урагани в годините мореплаване, за да не разпознае признаците. Благодарен, че по-голямата част от тръстиката беше прибрана и превърната в меласа и ром, той накара хората си да струпат бъчвите с ром и меласа вътре в тухлената сграда на спиртоварната.

Те работеха припряно, докато вятърът виеше и дърветата се превиваха под удвоения му напор. Работиха цял ден, докато и последната бъчва не беше прибрана на безопасно място вътре в сградата. Тогава работниците се разотидоха, за да се погрижат за семействата си. Крис, Чуба и Каспър се запътиха към къщата под струите на проливния дъжд и под напора на вятъра — толкова силен, че Крис и Чуба трябваше да държат здраво Каспър, за да не го отнесе вихрушката.

Докато бяха работили трескаво, за да спасят плодовете на труда си, Крис беше имал време и да мисли за Софи. Знаеше, че тя никога не е преживявала нещо подобно на ураган, и се надяваше Катина да е успяла да успокои евентуалните страхове на съпругата му.

Когато стигнаха къщата, повечето от прозорците вече бяха заковани от прислужниците. Чандра го посрещна пред вратата, кършейки ръце, тъмното й лице беше свито в угрижена физиономия.

Сърцето на Крис падна в петите. Разбра, без никой да му казва, че Софи е причината за безпокойството на готвачката.

— Какво има, Чандра? Софи е разтревожена от бурята ли?

— Няма я тука, капитане — изхлипа Чандра. — Господарката отиде с каретата днес в Кингстън и взе Катина със себе си. Не се е върнала и се тревожа за нея.

— Няма я? — Лицето на Крис изгуби цвят.

Напорът на вятъра го вкара вътре. Уталожвайки растящата си паника, той затвори вратата с помощта на Чуба и се принуди да мисли рационално.

— Софи и Катина няма да тръгнат към Сънсет Хил в такова лошо време. Сигурен съм, че са добре, Чандра. Катина е живяла в Ямайка достатъчно дълго, за да знае колко опасен може да бъде ураганът. Сигурно са потърсили подслон в „Кралски герб“.

Въпреки че говореше така, страховете му се засилваха. Софи беше дива и непредсказуема. Катина не би могла да й попречи да се върне у дома, ако си го е наумила. Софи беше доказала безразсъдната си природа вече много пъти, но щеше ли да рискува нараняване или смърт, за да се върне у дома?

— Отивам в Кингстън — обяви Крис. — Няма да имам мира, докато не разбера, че Софи е в безопасност.

— Идвам с вас — заяви Каспър.

— Оставаш тук, на сигурно място — нареди строго Крис.

— Вижте какво е навън, капитане — осмели се Чуба. — Дърветата се превиват доземи; има вече и изкоренени. Нямате шанс да стигнете до Кингстън. Изчакайте ураганът да премине.

Крис се заразхожда напред-назад.

— Ще минат часове. Инстинктът ми казва, че Софи има нужда от мене.

Това чувство не го напусна през целия ден, докато вятърът виеше като злокобен дух и огромни дъждовни капки, тежки като куршуми, тропаха по первазите на прозорците. Той не преставаше да се разхожда нагоре-надолу. Опита се да хапне. И проклинаше безразсъдството на Софи — не биваше да излиза от къщи в такова ужасно време. Наистина, тя нямаше представа какво е ураганът или какви щети може да нанесе, но здравият разум би трябвало да й подскаже, че нещо не е наред в злокобно изглеждащото небе.

По някое време през дългата нощ едно дърво се стовари върху верандата. Крис не се тревожеше особено много за работниците си, защото знаеше, че те и семействата им щяха да потърсят подслон в здравата тухлена спиртоварна. Само Чуба и Чандра останаха в къщата… и Каспър, разбира се, който беше отказал да се отдели от него.

На зазоряване вятърът и дъждът започнаха да отслабват, сочейки, че ураганът е минал над острова, оставяйки масови разрушения по пътя си. Крис се осмели да излезе навън, за да оцени щетите. Няколко палми бяха изтръгнати от корените си, част от верандата беше унищожена, две дървени постройки бяха сринати. Тухлената спиртоварна беше издържала на натиска, но няколко работнически колиби бяха загубили покривите си.

Колкото до тръстиковите полета, нарязаните стълба лежаха пръснати по подгизналата земя.

Реколтата можеше да бъде спасена с бързина. Крис нареди на Мъндо да започне разчистването, а после отиде в конюшнята, за да намери коня си. За голямо негово удовлетворение конюшнята беше цяла, макар и пострадала. Конярят изпълзя изпод една от яслите, за да оседлае Атлас. След малко Крис потегли към Кингстън.

Пътят беше наводнен, което затрудняваше пътуването. Крис трябваше да спира няколко пъти, за да отстрани натрупаните отломки и да може да мине. Два пъти се натъкна на тежки дървета, които не можеше да помести сам. И двата пъти успя да ги заобиколи, макар че това значително го забавяше. Пътят, който би трябвало да трае не повече от един час, му отне цели четири часа.

Когато стигна на Кинг Стрийт, стана ясно, че градът е поел основния удар на урагана. Отломки от разрушени дюкяни и къщи застилаха земята. Валеше безспир. Изумително, но някои сгради изглеждаха невредими. „Кралски герб“ беше една от тях.

В странноприемницата цареше хаос. Хората, които се бяха подслонили в здравата сграда, я напускаха, за да проверят състоянието на домовете и магазините си. Крис си пробиваше път през обезумялата тълпа, докато най-накрая не видя собственика.

— Лъдлоу — извика той, надвивайки врявата. Лъдлоу изглеждаше изненадан да го види.

— Капитане, как успяхте да дойдете дотук? Пътищата сигурно са в окаяно състояние. С какво мога да ви помогна?

— Търся съпругата си. Можете ли да ми посочите стаята й?

— Съпругата ви ли? Тя не е тук, капитане. Страх пробяга по гръбнака на Крис.

— Не може да е напуснала Кингстън, щях да я пресрещна по пътя.

— Не съм виждал съпругата ви, капитане.

Крис усети как стените го стягат отвсякъде.

— Но това е невъзможно. Казаха ми, че Софи и камериерката й са дошли в Кингстън преди бурята. Естествено, предположих, че са потърсили подслон в странноприемницата.

Лъдлоу поклати отрицателно глава.

— Щях да знам, ако бяха дошли тук.

— Господарю Лъдлоу — обади се едно гласче, — аз видях госпожата.

Крис се обърна към конярчето с подновена надежда.

— Кажи, момче, кажи ми какво знаеш.

— Госпожата остави каретата си тук, докато пазаруваше. Върна се точно като заваля и ме помоли да отпрегна единия кон от каретата и да го оседлая. Мисля, че е искала да се върне в Сънсет Хил. Каза, че иска да си иде у дома, преди да почне бурята.

— Не е успяла — прошепна Крис. — О, господи, още е там някъде. Ами Катина?

— Не беше с госпожата — отговори момчето.

Обезумял, Крис изхвръкна от странноприемницата, яхна Атлас и препусна към покрайнините на града. Софи можеше да лежи ранена някъде или, да не дава господ, мъртва. Смяташе да изведе всички работници от полетата и да организира трупа за издирване. Може би беше намерила подслон и дори беше възможно да се опитва да стигне до дома.

Намери лорд Честър да чака, когато се върна у дома.

— Реших да дойда да видя как сте след урагана — каза Честър.

— Както виждате, можеше да бъде и по-зле.

Загубих половината кафеени насаждения и тютюна, но няма нищо, което да не може да бъде поправено или заменено.

— Софи не е ли потърсила подслон у вас? — запита Крис е надежда. — Взе каретата вчера, за да иде до Кингстън, и не мога да я открия.

— Да не би да намеквате, че е била навън по време на бурята? — запита смаян Честър. Крис кимна. — Господи, човече, къде може да е?

— Не знам. Надявах се, молех се да е потърсила подслон в „Кралски герб“, но не беше там. Ще организирам веднага група за издирване.

— Позволете да ви помогна. Сигурен съм, че Умбли ще иска да се присъедини към групата. Ще се свържа с него. Колкото повече хора я търсят, толкова повече шансове имаме да открием съпругата ви.

— Благодаря — изрече развълнуван Крис. — Ще се съсредоточим върху пътя до Кингстън. Тръгнала е насам на кон, но не е пристигнала.

Честър си тръгна. Крис организира работниците си в две групи и тръгна е едната. Беше късен следобед, когато намери коня на Софи. Беше приклещен под едно паднало дърво, далече от главния път, със счупен крак и диво въртящи се очи.

Крис не намери никакво доказателство, че Софи е била на коня, когато е пострадал. Избави бедното животно от мъките му и продължи търсенето.

Изтощението и намаляващата светлина прекратиха търсенето. Мъжете се върнаха в домовете си за заслужена вечеря и почивка. Но търсенето продължи на следващия и на по-следващия ден. Единствената следа от Софи беше парче от роклята й, което един от робите на Честър намери близо до подножието на Сините планини.

Как можеше да се е отклонила толкова от пътя, питаше се Крис. Беше ли се загубила в планината? Дали не се опитваше да намери пътя към дома?

Къде можеше да е? Очевидният отговор беше най-болезненият.

Софи беше мъртва.

Крис отказваше да прекрати търсенето, но след четири дни безплодно бродене из джунглата пусна хората си да поправят домовете си и да съберат колкото могат от тръстиката, разпиляна по полето. Съобщи на Честър и Умбли, че търсенето е официално прекратено, въпреки че сам той продължи издирването.

Катина се беше върнала у дома и намери домакинството в траур. Когато лейди Честър пристигна да изрази съболезнованията си, Крис бързо я поправи. Докато не намереха труп, той смяташе Софи за изчезнала, а не за мъртва.

Тази нощ Крис я сънува. Усещаше я в ръцете си, зачервена от страст, сладкото й тяло се притискаше към неговото, пищната й уста изричаше името му, докато той я довеждаше до върховното удовлетворение. Сънят беше толкова истински, че той се събуди и посегна към нея само за да намери мястото й празно.

Липсваше му, по дяволите! Липсваше му нейната енергичност, нейният дух. Липсваше му присъствието й в дома му, в леглото му. И това наистина го озадачаваше. Нищо в миналото им не предполагаше, че той ще я иска в дома си, в леглото си, в живота си.

В сърцето си.