Аманда Куик
Романтична афера (9)

Глава 8

Бакстър си правеше някакъв експеримент с нея. Шарлот разбра това с абсолютна сигурност точно в момента, когато устните му докоснаха нейните. Тази целувка беше различна от онази във файтона предишната вечер. Дори когато я притегли по-близо до себе си и ръцете му я обгърнаха, Шарлот почувства, че една част от него се отдръпва. Като че ли искаше на всяка цена да запази самообладание и да контролира емоциите си. Тя се запита дали той наистина вярва, че може да контролира собственото си желание по същия начин, както правеше с отровните химикали и избухливите вещества в лабораторията си.

Осъзнавайки това, Шарлот почувства как я обзема гняв. Тя не беше някаква интересна смес, която трябва да се изследва в лаборатория. Обви по-плътно ръце около врата му и се притисна по-силно към мускулестото му тяло. Изведнъж реши на всяка цена да му покаже, че той не може да наблюдава отстрани страстта си към нея. Ако това наистина бе експеримент, реши Шарлот, той беше толкова част от него, колкото и тя.

— Шарлот… — Устните му се движеха върху нейните, опитваха, завладяваха. Ръцете му обхванаха главата й, зарови пръсти в косата й и започна да сваля фибите една по една. — Кажи отново името ми.

— Бакстър — По тялото й премина тръпка, мигновена и гореща, и Шарлот бе сигурна, че и той е изпитал същото.

— Още веднъж. — Бакстър прокара пръст по линията на челюстта й.

— БАКСТЪР.

— Разтвори устни, Шарлот.

Тя се подчини. След това нададе тих, сподавен вик на изненада, когато той захапа леко долната й устна.

— Няма да те нараня — прошепна мъжът.

— Знам. — Тя се притисна до него, подканвайки го да задълбочи целувката.

Бакстър отново прокара пръсти през косата й. Върху полираната повърхност на бюрото се посипаха фиби. След това пръстите му се спуснаха надолу, като за миг докоснаха раменете й.

— Толкова си мека! — Той погали извивката на шията й и допря устни под ушенцето й. — Всичко в теб е толкова меко и гладко!

Шарлот постави ръце на гърдите му, под пръстите си чувстваше играта на твърдите мускули.

— А всичко в теб е твърдо и силно!

Бакстър вдигна глава. Свали очилата си и ги постави на бюрото до разхвърляните във всички страни фиби. Шарлот го погледна право в очите и затаи дъх. Очилата вече не прикриваха страстния огън в очите му, които блестяха като разтопено злато. Шарлот виждаше ясно опасността, но пламъците покоряваха и омайваха.

— Искам да те погаля, Шарлот, искам да почувствам в ръцете си прекрасните ти гърди! — Бакстър нежно започна да разкопчава роклята.

След миг всички копчета бяха разкопчани, а горната част на роклята падна встрани около тялото й. Шарлот потрепери, осъзнавайки, че стои разгърдена пред него, а светлината от фенера пада точно върху гърдите й с настръхнали от възбуда зърна. Изпитваше копнеж по този мъж. Чувството беше изпълнено с толкова болезнено напрежение, бе така вълнуващо и невероятно. От гърлото й се изтръгна сподавен стон, когато Бакстър нежно погали гърдите й.

— Толкова си красива! — Гласът му бе нисък и дрезгав от вълнение и възбуда.

Мъжът погали с палци възбудените зърна на гърдите й. Прониза я огромно желание и Шарлот затаи дъх. Изпитваше отчаяна нужда да вдъхва отново и отново упоителния мъжки аромат на тялото му. Пръстите й силно сграбчиха реверите на ленената му риза, а главата й падна назад.

— Бакстър! Това е невероятно!

— Да, така е! — Той наведе глава и пое с устни зърното й.

— О, Господи! — Шарлот бързо развърза вратовръзката му и с треперещи пръсти понечи да развърже връзките на ризата му.

Бакстър се вцепени.

— Не!

Тя не му обърна внимание. Разтвори ризата и пъхна дланите си под нея.

— По дяволите! — Бакстър не се помръдна. Стоеше примирен, като че ли очакваше да го порази удар, който по никакъв начин не можеше да избегне.

Тя го докосваше нетърпеливо, наслаждавайки се на горещината и силата на тялото му Пръстите й погалиха къдравите косъмчета на гърдите му, след това го прегърна и прокара длани по гърба му Веднага почувства загрубялата кожа и разбра всичко. Тялото на Бакстър бе покрито с огромни белези.

Беше неин ред да се вцепени. Вдигна глава и го погледна.

— Бил си ранен.

— Преди три години. — Очите му бяха много сериозни. — Белезите отдавна зараснаха.

— Какво се случи?

— Киселина.

— Господи! Нещастна случайност в лабораторията ли?

Бакстър й отвърна с горчива усмивка.

— И така може да се каже.

— Толкова съжалявам! Сигурно е било много болезнено.

— Вече не. Но грозните белези останаха. Дай ми няколко секунди да загася светлината. — Той понечи да се отдръпне от нея.

— Няма нужда. — Преднамерено бавно, Шарлот свали ленената риза от раменете му и я захвърли на пода. Можеше ясно да види бледите, назъбени краища на съсипаната кожа на едното му рамо. Затвори очи, ужасена от болката, която бе изпитал.

— Шарлот…

— Сигурно не мислиш, че гледката на раните ти може да ме обиди. Единственото, което има значение, е, че са заздравели.

Шарлот докосна леко белега на рамото му. След това се повдигна на пръсти и го целуна. Бакстър потрепери. Тя прокара гореща черта с устни от гърлото до устните му.

— ШАРЛОТ… — Той я привлече яростно към себе си.

Вече нямаше нищо далечно или недоизказано в прегръдката му. Шарлот усещаше скритите пламъци, които бушуваха в него — грубата, болезнена чувственост в целувката му заплашваше да я погълне.

Накрая младата жена се предаде на копнежа, на страстта и на безумието на този миг. Той постави ръце на кръста й, повдигна я и започна да дразни с устни едната й гръд.

— Бакстър! — въздъхна тя, почувствала езика и зъбите му върху зърното. Притисна се към него, тъй като жадуваше за още и още!

Бакстър я понесе към дивана. Стаята се завъртя пред погледа й. Миг след това Шарлот почувства меките възглавници под себе си. Полите на роклята прошумоляха край бедрата й.

Преди да се опомни, Бакстър бе вече върху нея. Тялото му бе тежко, но това й достави огромно удоволствие, защото я притискаше към мекия матрак на дивана. Тя чувстваше допира от плата на бричовете му до меката кожа на бедрото си над жартиерите. Чувстваше натиска и на възбудената му мъжественост Шарлот затаи дъх от вълнение.

Бакстър вдигна глава и я погледна право в очите.

— Желая те.

Тя потъна в очите му, за да изгори в пламъците им, да се изгуби в магията на страстта, обхванала и двама им.

Невъзможно бе за един мъж, дори с волята и силата на Бакстър, да погледне жена с такава нужда и да остане просто безучастен наблюдател.

Тя прокара пръсти през косата му, без да крие учудването си.

— Никога не съм се чувствала така.

— Радвам се, скъпа! . — Бакстър се наведе и жадно я целуна.

Шарлот почувства как ръката му се плъзга под полите на роклята и гали крака й. Задъха се и заби нокти в твърдите мускули на гърба и раменете му.

Бакстър изстена. Ръката му се плъзна още по-нагоре и погали бедрото й, след това леко докосна пулсиращото влажно място между бедрата й. Внимателно проникна с един пръст в тясното стегнато влагалище. Шарлот потрепери от удоволствие.

— Моля те! — Извиваше се под него, премаляла от възбуда. — Не спирай!

Бавно, преднамерено бавно, Бакстър продължи с интимната си ласка, а в същото време палецът му леко докосваше сърчицето на нейната женственост.

— Бакстър! — Шарлот не бе в състояние да мисли. Удоволствието я погълна изцяло. Притисна се към него, като искаше да сложи край на това изискано мъчение, но нямаше сили да се отдръпне. — Бакстър!

Той сведе глава и отново пое едното й зърно с устни. Продължаваше да я гали все така нежно.

Шарлот се задъха, в тялото й се натрупа огромно напрежение. Никога не бе изпитвала такова неистово желание. Инстинктивно усещаше, че това не може да продължава вечно. Напрежението трябваше да се излее, да премине, да освободи тялото й.

Шарлот се вкопчи в раменете на Бакстър.

Трябваше да настъпи освобождение.

Сигурно щеше да се разпадне на парченца. Заля я вълна от екстаз и пред очите й избухнаха хиляди звезди.

— Бакстър!

Дочу ехото от собствения си вик и се почувства така, сякаш пада от невъзможно висока скала.

Бакстър продължи да я държи здраво в прегръдките си, докато тя се носеше в мъглата на опиянението. Шарлот бе толкова удивена, че не бе в състояние да каже нищо.

Постепенно отново започна да усеща около себе си познатите предмети — пращенето на огъня в камината и меките възглавнички под себе си, тежкото тяло на Бакстър върху нейното. Когато накрая отвори очи, видя, че той я наблюдава напрегнато.

— Беше невероятно — прошепна тя. — Направо удивително!

Той се усмихна и я целуна.

— Да, така е.

Тя докосна с пръст страната му.

— Но ти не сподели с мен това удоволствие.

— Не и този път. — Бакстър понечи да се изправи. — Но ще има и други случи. — Той спря за момент и докосна с пръст устните й. — Поне се надявам да стане така.

— Бакстър, почакай. Къде отиваш?

— Трябва да поговорим.

Бакстър се изправи, прекоси стаята и вдигна от пода захвърлената риза. Пламъците от огъня в камината хвърляха призрачна светлина върху белезите върху гърба и раменете му. Толкова болка, помисли си Шарлот. Слава богу, че киселината не бе засегнала очите му, тъй като със сигурност би го ослепила.

Шарлот го наблюдаваше, докато той с бързи уверени движения обличаше ризата си. Без да си прави труда да я завързва отпред, Бакстър се приближи до бюрото, взе очилата си и веднага ги постави на носа си. След това, в пълно мълчание, се приближи до камината и остана там, впил поглед в пламъците.

Разтревожена от рязката промяна в настроението му, Шарлот бавно се изправи.

— Случило ли се е нещо?

— Не. — Бакстър взе металния ръжен от една поставка и се наведе да разрови огъня. — Но бих искал между нас да има яснота и разбиране, преди да продължим по този път.

Шарлот се взря изпитателно в него. Тъмната му коса бе леко разрошена, там, където бе прекарвала пръстите си. Светлината от пламъците хвърляше странни сенки върху грубо изсечените черти на лицето му. Отново изпита острото безпокойство, което бе изпитала още първия ден, когато го бе видяла.

— Какво имаш предвид? — попита внимателно тя.

— Ще приемеш ли една любовна връзка с мен, Шарлот? — Тихите думи бяха изговорени с безстрастен тон. Бакстър бе направил всичко възможно да скрие чувствата си.

— Връзка? — Шарлот изведнъж се почувства толкова несръчна, че едва успя да облече отново роклята си. — С теб?

— Изглежда, че между нас има привличане.

— Да, но… — Тя млъкна, тъй като не знаеше какво да каже. Все пак, напомни си, нали и самата обмисляше точно такава възможност.

— За мен такива чувства не са илюзия — промълви тихо той. — Те са напълно реални, истински, докато сами не изгаснат.

— Разбирам. — Не можеше да отхвърли думите му като лъжливи или неверни. На страстта не можеше да се разчита. Тя знаеше това най-добре от всички. Беше изградила живота и работата си върху това просто правило. Само истинската любов може да добави сигурност в тази опасна смес, наречена страст. — Ти мислиш, че огънят, който пламна между нас, скоро ще изгасне.

— От опит мога да кажа, че скуката постепенно превръща и най-горещите пламъци в пепел.

— Такава ли е съдбата и на предишните ти любовни връзки?

— Аз съм химик, а не поет. — Бакстър скръсти ръце на гърба си. — С течение на времето разликата става все по-очевидна.

— Не разбирам.

— Да го кажа по-ясно: след като първото физическо привличане е отминало, жените започват да ме намират скучен и безинтересен.

— Жените те намират скучен? — Това вече бе твърде много. В гърдите й се надигна гняв, помитайки съчувствието, което се надигаше до този момент у нея. — Как се осмеляват, сър! Не се опитвайте да ме залъгвате с подобни глупости. Ако не искате връзка с мен, поне имайте доблестта да го кажете. Не очаквайте от мен да повярвам, че всичките ви предишни връзки са приключвали, защото любовниците ви са ви намирали скучен до смърт.

Изненадан, Бакстър се обърна и впи поглед в нея.

— Уверявам те, че това е самата истина.

— Глупости! — Шарлот скочи от дивана и започна припряно да оправя полите на роклята си. — Това са просто извинения. Не очаквах това от вас, сър.

— Не си търся извинения. Опитвам се да бъда практичен.

— Да, наистина! — Шарлот вдигна гордо брадичка. — Ами какво ще стане със скъпоценната ви репутация, мистър Сейнт Айвс?

— Стана така, че този фалшив годеж ни дава идеалното прикритие за една такава връзка.

Шарлот бе мислила, че не е възможно да се ядоса повече, но се оказа, че е сгрешила.

— Този фалшив годеж, както го нарекохте, бе измислен именно от вас и той ще трае единствено дотогава, докато намерим убиеца на Друзила Хескет.

— Няма никаква причина да не продължи да съществува и след като постигнем първоначалната си цел.

— Обикновено годежът трае поне година.

— Не зная колко време са траяли предишните ти любовни връзки, Шарлот, но моите не траеха повече от два месеца.

— Което не говори добре за вас.

— Това е самата истина. Сега какво ще кажеш? — Бакстър я погледна и присви очи. — Любопитен съм да чуя отговора ти. Искаш ли да започнеш любовна връзка с мен или не?

Шарлот трепереше — този път не от страст, а от гняв.

— Със сигурност не очаквате незабавен отговор. Ще ви съобщя решението си, след като обмисля подробно въпроса.

— Проклятие! — С рязък жест Бакстър посочи към дивана. — След това, което се случи току-що, ти ми казваш, че трябва да мислиш още?

Тя се усмихна хладно.

— Както често съветвам клиентите си, човек не бива да взема важни решения под влияние на страстта.

Бакстър стисна зъби. Без да каже и дума, той се насочи към нея, ботушите му не издаваха никакъв звук по дебелия килим.

Шарлот извика на помощ всичките си сили. Беше поела риск, като изкара Бакстър извън контрол. Въпреки това знаеше, че той няма да я нарани. Но в това положение нищо не можеше да се каже със сигурност. Преди обаче Шарлот да разбере какво бе намислил, една от дъските на пода в коридора пред кабинета силно изскърца. Младата жена се вцепени. Бакстър също рязко спря. Хвърли поглед към вратата и се намръщи.

— Това някой от твоите прислужници ли е?

— Не. — Тя се обърна и впи поглед във вратата. — Казах ти, че икономката ми е извън къщи през цялата нощ. Не може да е Ариел, в противен случай бихме чули, когато пристигне каретата на леля ти.

В коридора се чуха стъпки. Шарлот разбра, че някой тичаше към вратата в задната част на къщата.

— По дяволите! — Бакстър се втурна напред. — Стой тук! — Той отвори бързо вратата и хукна по празния коридор.

Шарлот взе един тежък свещник в едната си ръка, а с другата повдигна полите си и затича.

Посрещна я единствено тъмнината. Някой беше изгасил стенния свещник, който тя бе запалила на влизане. Единствената светлина бе тази, която се процеждаше от кабинета. В задната част на къщата ехтяха стъпки: на човека, промъкнал се тайно в къщата, и на Бакстър. Без да се замисля, Шарлот се потопи в непрогледната тъмнина на коридора.

Нахлулият студен въздух й подсказа, че задната врата е отворена. Шарлот виждаше края на коридора, върху който падаше слаба лунна светлина. Непознатият бе вече навън и бе достигнал градината. Младата жена спря до вратата и отправи неспокоен поглед към сенките. Навън бе съвсем тихо, не се чуваше шум от стъпки или от някой, който иска да се скрие в храстите.

— Бакстър? Къде си?

Не получи отговор. У нея започна да се надига паника. Крадецът без съмнение е бил въоръжен. Не бе чула изстрели, но много от тези хора предпочитаха безшумното стоманено острие пред револвера. Пред погледа й се занизаха картини, в които Бакстър бе ранен, може би умиращ. Това я накара да напусне безопасността на къщата и да се отправи към сенките, които хвърляха храстите и дърветата в градината.

— БАКСТЪР! О, Господи, къде си? Обади се, Бакстър, моля те.

— Мисля, че ти казах да чакаш вътре, — Бакстър изведнъж изникна от тъмнината. В един момент го нямаше, а в следващия вече стоеше пред нея. Оскъдната лунна светлина падаше върху лицето му и се отразяваше в стъклата на очилата му.

— Добре ли си?

— Да. — Той я хвана за ръка и поведе обратно към къщата. — Но не успях да го хвана. Изчезна в алеята зад градината. Познаваше много добре пътя. Сигурно е изучил плана на къщата и е подготвил бягството си още преди да нахлуе тази нощ. Изглежда, знаеше точно къде отива.

— Слава богу, че не си го хванал. Който и да е бил той, сигурно е носил нож или револвер.

— Много мило от твоя страна, че си се загрижила за мен.

— Няма нужда да ставаш саркастичен.

— Съжалявам. — Двамата влязоха през задния вход. — Обикновено ставам саркастичен, когато ми се събере твърде много за една вечер.

Шарлот пропусна тази забележка. Бакстър почти се беше сблъскал с отчаян крадец. Имаше пълно право да бъде в лошо настроение.

— Господи! — прошепна тя, когато той затвори вратата.

— Току-що ми хрумна нещо. По-рано не чухме нищо, нито звук, нито в коридора, нито по стълбите. Това означава, че крадецът вече е бил в къщата, когато пристигнахме.

— Много вероятно.

— Ужасно! — Шарлот потрепери — Като си помисля, че през цялото време е бил там и е слушал, докато ние… ние… — Шарлот нямаше сили да довърши мисълта си.

— Подозирам, че е бил на горния етаж, когато ние объркахме плановете му. — Бакстър запали един свещник в коридора. — Той е решил да изчака, докато се увери, че ние сме прекалено заети, за да избяга.

— Мислиш ли, че ни е подслушал?

Бакстър повдигна рамене с безразличие.

— Вероятно. — След това се наведе и започна да разглежда ключалката на вратата. — Но предполагам, че е бил много по-загрижен да се измъкне незабелязано, отколкото да ни наблюдава тайно.

— Питам се дали е успял да открадне нещо. — Шарлот го погледна и се намръщи. — Какво правиш?

— Опитвам се да разбера как точно е влязъл. Когато пристигнахме, входната врата беше заключена, така че трябва да е влязъл оттук. — Бакстър се изправи, а на лицето му бе изписано учудване. — Но тази ключалка не е била насилвана, нито е повредена, няма и счупени прозорци. Изглежда, че нашият човек е знаел точно какво търси.

— Колко ужасно! Един престъпник е бил тук, в къщата ми. — Шарлот потърка ръце по раменете си. — Ще трябва да огледам, за да видя не липсва ли нещо. Наистина се надявам да не е задигнал сребърния сервиз за чай или часовника от жълт бронз.

— Ще те придружа. — Бакстър се отправи към стълбите. — В тъмнината успях да зърна палтото му само за миг, но не ми се стори да носи нещо тежко, което би забавило движенията му Ако имаме късмет, ще открием, че всичките ти вещи са по местата си.

— Бакстър…

Той й хвърли нетърпелив поглед през рамо, цялото му внимание бе погълнато от настоящия проблем.

— Какво има?

— Благодаря. — Шарлот се усмихна колебливо. — Бе много смело от твоя страна да се втурнеш след този разбойник посред нощ.

— Но това ми е работата, мис Аркъндейл.

 

 

В тапицираната в черно и червено стая се разнасяше аромат на благовония. Сетивата му бяха възбудени до крайност. Време беше.

— Разтълкувай картите, любов моя.

Гадателката постави на масата първата карта.

— Златният грифон.

— Трябва да призная, че той е доста настоятелен.

Жената обърна втора карта.

— Дамата с кристалните очи.

— Една досадна подробност.

Гадателката взе следваща карта.

— Златният пръстен. — Тя вдигна поглед. — Грифонът и дамата са се съюзили.

— Това можеше да се очаква. — Той се приведе напред. — Какво ще кажеш за феникса?

Гадателката се поколеба, след това обърна друга карта от колодата.

— Накрая фениксът ще победи.

— Точно така. — Мъжът беше доволен.

Когато гадателката потрепери от стаена страст, той я положи на килима. Познаваше много добре слабостите на златния грифон. И една от тях беше дамата с кристалните очи, жената, която сега принадлежеше на грифона.

Нямаше по-добър начин да унищожиш един човек на честта от този да съсипеш жената, която той се чувства длъжен да защитава.

 

 

— Непознат, влязъл с взлом? — Ариел тъкмо си сипваше от бърканите яйца, но ръката й изведнъж застина във въздуха, след което тя погледна Шарлот в недоумение. — Не мога да повярвам. Казваш, че този човек е бил тук, в къщата, когато сте пристигнали с мистър Сейнт Айвс?

— Да. — Шарлот се зае припряно да сгъва салфетката си, докато мислено се връщаше към онези сцени от вечерта, които нямаше никакво намерение да споделя с Ариел. Тя трябваше да знае какво точно вършеха с Бакстър, когато бяха усетили чуждото присъствие в къщата. — Двамата с мистър Сейнт Айвс отидохме в кабинета, за да обсъдим резултатите от проучванията, които бяхме направили по време на бала. Знаеш колко силно скърца онази дъска на пода до кухнята всеки път, когато някой стъпи върху нея.

— Да, знам. Какво се случи? Откраднато ли е нещо?

— Не, слава богу. Мистър Сейнт Айвс подгони разбойника и продължи да го преследва и в градината, но онзи успя да се измъкне.

Ариел отметна глава настрани.

— Мистър Сейнт Айвс е преследвал негодника?

— Да. Той е необикновено смел, освен това умее да тича бързо. Но непознатият имаше голяма преднина и изчезна в нощта.

— Умеел да тича бързо? — Ариел изглеждаше заинтригувана. — Никога не бих си помислила, че мистър Сейнт Айвс може да тича бързо. О, извинявай, продължи, моля те. Разкажи ми всичко.

— Няма какво повече да се разказва. Двамата с мистър Сейнт Айвс претърсихме цялата къща. Проверихме дали са на местата си сребърните прибори и някои други неща, които крадецът би могъл да вземе, но не липсваше нищо. Мистър Сейнт Айвс мисли, че сме открили негодника преди да е свършил работата си.

— Слава богу! — Ариел зае мястото си на масата, а изразът на лицето й продължаваше да е озадачен. — Но това направо не е за вярване. Някой крадец сигурно е забелязал, че къщата е празна, и е решил да се възползва от възможността.

— Така изглежда.

— Имала си голям късмет, че не си била сама, когато си чула стъпките на негодника.

— Така е.

— Защо не ми каза веднага, след като дойдох? — попита Ариел:

— Тъй като не се случи нищо лошо, реших, че няма смисъл да те тревожа… — и, разбира се, никаква причина да споменава, че след като Бакстър си бе отишъл, тя бе лежала будна в продължение на часове, заслушана в стоновете на старата къща.

Когато не подскачаше стреснато при всеки звук, мислите й бяха заети единствено с Бакстър. След като не успя да хване престъпника, настроението му се бе променило. Отново бе възвърнал желязното си самообладание. Повече не отвори дума да любовна авантюра.

Шарлот не знаеше дали да се чувства облекчена или разочарована.

— Беше доста късно, когато лейди Тренглос ме доведе в къщи със своята карета — призна Ариел. — Досега не ми се е случвало да съм стояла будна чак до сутринта. Нейна светлост ми каза, че по време на сезона всички стоят чак до изгрев слънце.

Докато я слушаше, Шарлот си намаза една препечена филийка с ягодово сладко.

— Забавлява ли се?

Страните на Ариел моментално порозовяха.

— Прекарах чудесна вечер. Като че ли се намирах в някакъв друг свят.

— Това бе свят, който мама много харесваше. — Шарлот почувства отново да я обзема обичайната тъга, когато си спомняше за времето, преди в живота им да се появи Уинтърборн. — Спомняш ли си колко много обичаше мама всички балове и забавления по време на Сезона?

— Изглеждаше толкова красива, когато се приготвеше за някой бал. — Погледът на младото момиче се смекчи. — Татко също беше красив. Спомням си колко обичах да стоя до прозореца и да ги наблюдавам, когато тръгваха заедно с каретата. Представях си, че те са принц и принцеса от някоя приказка.

В стаята настъпи тишина. Шарлот се опита да се отърси от мислите за миналото. Разбра, че Ариел прави същото. Нямаше никакъв смисъл да си припомнят как бе завършила тази приказка.

— Забелязах, че танцуваше с графа на Ешъртън — отбеляза Шарлот.

Ариел се изчерви.

— По-късно тази вечер в соарето на Тод отново танцувах с него. Той танцува великолепно. Освен това е много весел и интересен човек.

— Той изглежда много добре.

— Да, така е. И невероятен джентълмен. Съжалявам само, че не можах да запазя всичките си танци за него. Това би предизвикало слухове.

— Разбира се.

— Около три часа той отиде в клуба си и вече не го видях.

Щастливото вълнение в очите на Ариел поради някаква причина разтревожи Шарлот. Не знаеше какво да каже. Не знаеше дали изобщо би трябвало да каже нещо. Сестра й беше девойка с много повече здрав разум, отколкото много млади жени на нейната възраст. Точно такъв бал, точно такова преживяване винаги бе мечтала да й осигури. Със сигурност нямаше нищо лошо да я окуражи да се забавлява. Сезонът щеше да свърши твърде бързо.

Хрумна й, че самата тя би могла да последва собствения си съвет По тялото й се разля приятна топлина, когато си спомни за страстната прегръдка на Бакстър. Възможността за любовна връзка с него възбуждаше въображението й. Но след това Шарлот си спомни колко студен и далечен бе станал, когато я помоли да му стане любовница, как нарочно я бе съблазнил върху канапето, докато самият той бе останал чужд на удоволствието, което бе приготвил за нея.

Миналата нощ бе станала обект на някакъв експеримент. Изобщо не трябваше да търси чувства във всичко това.

В този момент в стаята надникна мисис Уити.

— Една дама иска да говори с вас, мис Шарлот. Каза, че въпросът е спешен.

— Някоя клиентка ли? — Шарлот хвърли поглед към часовника и се намръщи. — Едва единайсет часа е. Не очаквам никакви посещения до рано следобед.

— Тази клиентка изглежда много по-отчаяна от останалите. — Мисис Уити повдигна учудено вежди. — Тя, изглежда, има незабавна нужда от съпруг, ако разбирате какво искам да кажа.

Шарлот вдигна поглед към икономката си.

— Да не искате да кажете, че е бременна?

— Точно така — отвърна весело мисис Уити. — Ако аз бях на нейно място, нямаше да си губя времето да правя проучвания за човека, който ми е направил предложение. Ще побързам да го заведа пред олтара, преди да е променил решението си.

Ариел вдигна поглед.

— Ако искаш, аз ще говоря с нея, Шарлот.

Мисис Уити погледна многозначително по-голямата сестра.

— Дамата иска да говори единствено с вас, мис Шарлот. Каза също, че не може да се довери на никого другиго.

— Въведете я в кабинета, мисис Уити. — Шарлот се изправи. — Кажете й, че след минутка ще отида при нея.

— Да, мис Шарлот. — Мисис Уити понечи да се оттегли.

— Само още едно нещо — каза бързо Шарлот — Искам да ви помоля за една услуга. Знаем, че прислугата на мисис Хескет е била освободена в нощта, когато тя е била убита, и аз се питам дали все пак не е по-добре да поговорите с икономката й. Тя може би ще може да ни каже нещо за плановете на господарката си относно онази вечер. Ще се опитате ли да я намерите и да говорите с нея?

Мисис Уити кимна в знак на съгласие.

— Ще се заема с това.

— Ако се нуждаеш от мен, Шарлот, аз ще бъда тук. — Ариел се отправи към бюфета, за да напълни отново чинията си. — Лейди Тренглос каза, че трябва добре да се подкрепя, тъй като цяла нощ ще сме във вихъра на светския живот. Каза също, че сезонът изисква една жена да е достатъчно силна, за да издържи.

— Лейди Тренглос, без съмнение, е експерт по този въпрос.

Шарлот излезе от кухнята и се отправи по коридора към кабинета си. Спря за минутка пред огледалото, за да се увери, че има професионален вид, след което влезе в кабинета. Дамата, която седеше от едната страна на бюрото, изглеждаше на възрастта на Шарлот. Беше доста хубавка, с гъста светлокестенява коса и меки черти.

Беше в напреднала бременност. Беше облечена в синьо палто, силно опънато върху големия й корем.

— Мис Аркъндейл? — Тревожните, зачервени от плач очи се впиха в Шарлот.

— Да, аз съм. — Шарлот й се усмихна окуражително и тихо затвори вратата след себе си. — Страхувам се, че икономката ми не ми съобщи името ви.

— Защото не й го казах. — Жената попи очи с мокра носна кърпичка. — Казвам се Джулиана Поуст. Тук съм, защото до мен достигнаха слухове, че сте сгодена за мистър Бакстър Сейнт Айвс. Вярно ли е?

Шарлот спря рязко по средата на кабинета.

— Да, защо? Защо питате?

Джулиана започна да хлипа тихо.

— Защото аз бях последната му любовница. Нося неговото дете. Неговото незаконно дете. Бакстър ме изостави и ме съсипа, мис Аркъндейл. Мисля, че трябва да знаете с какъв човек си имате работа.

Зашеметена, Шарлот се взираше невярваща в другата жена.

— Какво говорите, за бога?

— Той обеща да се ожени за мен, мис Аркъндейл. — Джулиана тромаво се изправи на крака. — Така успя да ме убеди, че няма нищо лошо, ако споделя леглото му преди това. Но когато научи, че съм бременна, ме изостави. Нямам семейство. Не знам какво ще правя оттук нататък.

— Ако това е опит да измъкнете пари от мен…

— Не, съвсем не! — Ридаейки, Джулиана се отправи към вратата.

— Мис Поуст, почакайте, искам да ви задам няколко въпроса.

— Просто нямам сили да говоря за това. — Джулиана се спря, обърна се и погледна тъжно Шарлот — Дойдох тук днес, защото чувствах за свой дълг да ви предупредя за мистър Сейнт Айвс, който е копеле не само по произход, но и по характер. Колкото до мен, аз съм загубена, мис Аркъндейл. Но все още не е твърде късно да спасите себе си. Пазете се или ще изпаднете в същото положение като мен.