Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der letzte Tag der Schöpfung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Волфганг Йешке. Последният ден на Сътворението

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985

Редактор Любен Дилов

Художник Никола Марков

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Донка Симеонова

История

  1. — Добавяне

Операция „Западна падина“

Когато на другия ден се отправиха към пленарния център, слънцето беше почти изсмукало влажността от снощния дъжд, пътищата бяха сухи, само тук-там блещукаше по някоя капка — в тревата, по цветовете, по храстите. Въздухът беше свеж и ободрителен, натежал от аромата на цъфнали цветя.

В пленарната зала същата помпозност, старата сбирщина, предишният ред на заемане на местата от официалните лица. Адмирал Франсис се изкачи на подиума под огромния екран за прожекции, застана между звездното знаме и флага на НАСА и вдигна високо с победоносен вид малък свитък карти на участници в симпозиума.

— Не съм и очаквал нещо друго, дами и господа — обяви той сияещ. — Благодаря ви. Само осемнадесет от нашите гости не можаха да се решат да сътрудничат на нашето начинание. Приемам, че имат основания за отказа си и аз обещах да уважа тези основания, без да питам за тях. В случая се касае за следните лица… — И той започна да чете високо имената от пластмасовите картички, като след всяко име правеше многозначителна пауза, сякаш му лепваше неизлечимо петно.

Стив намери похвата му за много евтин. Шестнадесет мъже и две жени не бяха се писали доброволци и връщаха „делегатските карти“.

— Обръщам ви внимание на това, дами и господа — продължи адмиралът, — че от този момент вие се задължавате най-строго да пазите тайна и спрямо вас влизат в действие свързаните с това мерки за сигурност. Информацията, която ще получите сега, не е предназначена за външни лица и аз ви уверявам, дами и господа, ние ще си послужим с всички — повтарям — с всички средства, за Да предотвратим достъпа на тази информация навън.

Той вирна брадичката си, а погледът му зашари изпитателно по лицата на присъствуващите, сякаш бе настъпил моментът и последният вражески агент да бъде разкрит и на място ликвидиран. Напрежението в залата нарасна.

— Вие, дами и господа, ще образувате авангарда на едно величаво начинание, което ще гарантира по-нататъшното съществование на западния свят и благополучието на всички нации, наши съюзници. Ваша задача ще бъде… ъ-ъ… да преместите овреме стрелките към желаното от нас бъдеще. Сега командир Уолтън ще ви разясни някои технически подробности. Благодаря ви, дами и господа.

В първия момент Стив не можа да познае напетия млад офицер в парадна униформа, който застана зад ораторския пулт и се наведе над микрофоните. Едва като чу гласа му, се сети за несимпатичния младеж, който го бе посрещнал на летището в Маями.

— Техническото развитие през последните години, основано на физико-математическите фундаментални изследвания от средата на шестдесетте години, постигна решителен прелом, който можем в буквалния смисъл да наречем епохален. — За момент той се поколеба и огледа подозрително микрофоните, сякаш се съмняваше в мерките за сигурност. В залата цареше изпълнена с очакване тишина. — Не съм привърженик на големите думи, но откриването на огъня, теорията за относителността и първите излети до Луната са плахи стъпки в прогреса в сравнение с това, което сега постигнахме.

Настроението в залата се повиши до точката, когато прекалено силното нервно напрежение често се превръща в развеселяване и разпуснатост, изявяващи се в шеговити, обикновено доста глупави, но възнаградени с благодарен смях подвиквания и апострофи.

Пред големия прожекционен екран закачиха една карта и бавно я разгънаха. Представляваше релефно изображение на Средиземноморския басейн, широко около осем и високо три и половина метра.

— За да не се мъчите да се абстрахирате от представите си за красивото Средиземноморие, ние направихме карта, изобразяваща тази област в нейната физическа структура.

— Ей — викна един от слушателите, — да не би флотата да е решила да изпомпа Средиземното море?

— „Във флотата, във флотата…“ — запя някой стария шлагер.

Смях.

— Това не е нужно — каза Уолтър невъзмутимо, — защото винаги е имало времена, когато Средиземноморският басейн е пресъхвал. Средиземно море е изпаряващ се басейн. Той губи повече вода, отколкото получава от притоците си. Ако се затвори Гибралтарският проток — и това се е случвало в историята на Земята няколко пъти, — то Средиземноморската падина се превръща в пустиня, осеяна със солени езера и блата между две и три хиляди метра под морското равнище, особено в тази област… — и той посочи разлома пред напречната бариера на стръмните склонове южно от Крит, където през един дълбоко насечен каньон между Вади Халфа и Александрия се изливаше Нил. — И тука също.

Той показа широката ветрилообразна делта на Рона някъде на височината на Барселона, където водите на реката на две хиляди метра височина падаха с трясък през един дълбок пролом и се вливаха в дъгообразно езеро, започващо около двеста мили южно от Ница. Неговият източен бряг вървеше успоредно на западния бряг на Корсика и Сардиния, после завиваше край Балеарските острови на запад и стеснявайки се, достигаше някъде южно от Картахена.

— Сигурно ще си кажете: Много интересно, но какво от това? Какво ни интересува някаква си солена пустиня, която бог знае от колко години си лежи на дъното на морето.

Одобрително шушукане.

— Преди относително точно пет милиона и триста хиляди години връзката между Пиренейския полуостров и Африка се разкъсала, вероятно след някое земетресение. Водите от Атлантика нахлули в басейна и го запълнили.

— Е, и? — подвикна някой. Неколцина се засмяха.

Уолтън изгледа питащия, а в погледа му се четеше безкрайно търпение към тези толкова бавно схващащи хора.

— Защото може да ви изпратим в тази област, преди да е легнала на морското дъно — отсече той. — Разполагаме с един уред, който е в състояние да го направи — хронотронът.

Стив усети как за момент сърцето му спря да бие. Хвърли към седналия до него Джеръм един изпитателен поглед, сякаш да се увери, че не сънува. Джеръм впери в него разширените си от ужас очи. Изведнъж всичко замря, кламерче да паднеше на пода, щеше да се чуе, после из залата в израз на учудено неверие премина едно изохкване, почти като мъчителен стон.

— Западната падина — продължи Уолтън и с очертаващ замах посочи областта между Сицилия и Гибралтар — ще бъде вашата операционна база. Ще ви изпратим на пет и половина милиона години в миналото, за да извършите някои нещица, които по необясними причини са убягнали на божието прозрение.

Уолтън се захили. Мъничък плъх, реши Стив. Отвратителен мъничък плъх, ненаситен, алчен за власт, алчен — независимо с цената на какво — за самоутвърждаване.

— Но както добре е казано — продължи командирът, а в тона му се прокрадна нотка цинизъм, — помогни си сам, за да ти помогне и бог. — Той отдели погледа си от книжата и се ухили победоносно. — Точно това ще направим и ние. Ще си помогнем сами, дами и господа. А вие ще сте ядрото на планираната операция. На вас е възложено да контролирате логистичните и технически дейности, да поемете естествено и задачите по охраната.

— Каква охрана — полюбопитствува някой.

— А! Естествено от най-общ характер. Ще пазите строителните отряди от дивите зверове и от нашите прадеди — човекоподобните маймуни. Вие и техническият персонал ще бъдете първите хора в онази епоха. Заедно с вас ще тръгнат и геолози, геофизици, специалисти по петролопроводите и сондьори. Задачата ви ще се състои в следното. — Командирът взе дългата показалка и посочи на картата. Напряко през Западната падина минаваше една червена линия, разклонена югозападно от Триполи на два ръкава — единият към югоизток, другият към югозапад. — Решили сме да изпомпаме нефта на шейховете, преди още те да са седнали върху него.

Безумието на идеята отне за момент дъха на присъствуващите. После залата възбудено забръмча.

— Невероятно! — промърмори Джеръм.

— Но това е чист идиотизъм! — възмути се Стив.

— Колкото и умопобъркан да изглежда, аз намирам проекта някак си за гениален — засмя се Джеръм, клатейки глава.

— Това е напълно справедливо дело. Ние само ще поправим една грешка на Сътворението — продължи Уолтън и се усмихна самодоволно. — Акцията „Западна падина“ би могла да се нарече не толкова еуфорично и една козметична операция. — Той отново се обърна към картата. — Операцията „Западна падина“ ще се занимава с нефтените находища в Северна Африка, в днешните Либия и Алжир. Главните области на добиването му лежат тук… — той проследи с показалката източно протичащото разклонение на линията, — между Голяма Сирта и Ал-Харуй-ал-Асвад при Беда, Ваха и оазиса Яло до Южен Бенгази. Останалите кладенци лежат тук… — Пръчката загради областта, където свършваше южното разклонение. — Източно от платото Тинрхерт в областта Бурархет на днешната алжиро-либийска граница. Нефтопроводите от тези две петролодобивни области се обединяват тук при Бир-ал-Ханам. Трасето ще продължи оттам на северозапад, ще достигне бреговата ивица близо до Суварах, както върви и днес, оттам ще тръгне по ниската плитчина между Малта и Тунезийския бряг дотук — североизточно от нос Бон. Там то се обръща рязко на северозапад, продължава тук южно от днешния остров Сан Антиоко покрай стръмните склонове на планинския масив, който образува остров Сардиния, и в края на Балеарската падина се отправя на север. После следва за малко западния бряг на Сардиния и се спуска от височината на малкия остров Мал ди Вентре на северозапад, преминава през северната част на падината и води до устието на Рона, което по онова време е лежало на повече от двеста километра по на юг, почти на височината на Барселона. Трасето води през каньона на Рона на север и следва реката до вливането на Саона, нататък следва долината на Саона през Бургундската порта по течението на Маас през Северна Франция и Белгия и навлиза в Холандия. Там то ще достигне някъде около Маастрихт до крайбрежието, защото нивото на Атлантика по онова време трябва да е било значително по-високо от днешното. Къде точно е протичала бреговата линия, учените не са на еднакво мнение. От една страна, климатът е бил много по-топъл, т.е. по-малко лед в глетчерите и полярните шапки, следователно морското ниво ще е било над средното. От друга страна, тектоничните плочи, които заобикалят Средиземноморието — Евразийкото, Адриатическото, Егейското, Турското, Арабското и Африканското, по онова време трябва да са лежали по-високо. Те са потънали по-късно под огромната тежест на водните маси, образуващи Средиземно море. Това трябва да е довело до силни тектонични процеси в съседните области. По крайбрежието около Лютих, Маастрихт, Аахен, Бон, Кобленц нашият нефтопровод ще достигне до втори, който ще идва от Персийския залив край Саудитска Арабия през Анатолските острови, ще следва Черноморския бряг, после течението на Дунав и ще прекоси Европа. Двете разклонения ще се свържат и ще се изведат на сушата около Северно море. Там няколко хронотрона, маскирани като сондажни острови, ще изпомпват според нуждите петрола от миналото в настоящето.

— А петролните шейхове ще се примирят с това? — подхвърли някой.

— Няма ни най-малко съмнение някой да е узнал за проекти. Нито що се отнася до теоретичните разработки, нито до техническото осъществяване.

Командирът не каза цялата истина. Действително съществуваха известни подозрения, че Съветите се занимават с проект от подобно естество. От средата на седемдесетте години някакъв самолетоносач кръстосваше в източното Средиземноморие. Междувременно бяха пристигнали нови четири подобни морски единици, но с каква цел и предназначение — експертите все още гадаеха.

— Въпреки това обаче — продължи Уолтън — ние няма да допуснем какъвто и да е риск и ще се въоръжим срещу всякакви евентуалности. Към споменатите вече мерки за сигурност се прибавя и отбраната от потенциални неприятели. Военно снаряжение, също и тежко оръжие, ще бъде на разположение. Към вашите задължения ще спада например и това да снабдявате техническия персонал с прясно месо — добави бързо той. — За страстните ловци измежду вас се откриват с други думи неподозирани възможности. Ще намерите истинска, непокътната дива природа.

— А има ли съоръжение, което да ни върне обратно от тази дива природа? — извика Моузес, седнал два реда зад Стив и Джеръм заедно с Лури и Олсен.

Стив се обърна. Лури се беше присламчил до едно от момичетата от НАСА. То седеше до него, затрогващо младо и безгрижно, беше най-много на двадесет и пет, с чипо носле, със силно руси щръкнали коси, хванати в малка конска опашка, със слънчев загар, цялата покрита с лунички, чак до деколтето на полуотворената бяла лятна рокля. Лури се наслаждаваше без каквото и да е стеснение на това, което се предоставяше на погледа му, съвсем не изглеждаше намръщен, както обикновено, и явно намираше откритието, което бе направил, за много по-интересно от обясненията на командира. Стив се усмихна, а когато очите им се срещнаха, Лури се ухили и възхитено повдигна вежди.

— Нека караме наред! — отби Уолтън въпроса на Калахан и вдигна ръка. — Имаме какво още да си кажем и по тоя проблем.

— Вие казвате „проблем“, сър — хвана се за думата Олсен. — Има ли по този въпрос проблеми?

— В никакъв случай — увери го Уолтън. — Има само някои… ъ-ъ… серии опити, които още не са приключили напълно. Но ние сме… ъ-ъ… — той сведе поглед към папките са — напълно уверени.

— Как да го разбираме това, сър? — упорствуваше Харалд. — Изпратихте ли вече хора и върнахте ли ги обратно или не?

— Чуйте, лейтенант Олсен — каза раздразнено Уолтън, — ако ме оставите да продължа най-после изложението си, за ваше удовлетворение ще бъде разяснен и този въпрос.

— Надявам се, сър.

— Към шестия американски флот се числят и осем реакторни кораба под прикритието на снабдителни морски единици. В действителност те носят техническите съоръжения, с които ще изпратим вас и необходимото снаряжение в миналото — така наречените хронотрони, а на жаргона на специалистите — „клетки“.

— Хитро измислено — провикна се някой.

— Тези клетконосачи действуват от известно време пред южния бряг на Сардиния… — Той посочи едно подчертано червено правоъгълно поле, което започваше на около петнадесет мили южно от нос Спероне и се простираше някъде на четиридесет мили югоизточно. — Тук, малко пред западното крайбрежие… — Той показа втори червен правоъгълник с дължина около четиридесет мили, започващ северозападно от остров Сан Пиетро и стигащ някъде на височината на Ористано. — Както тук и тук — посочи той трети и четвърти червени правоъгълници, единият на около двадесет мили южно от Тулон, простиращ се в югоизточна посока, а другият — в северозападната област пред планинския масив, който представляваше източните Балеарски острови Майорка и Минорка, на около сто мили южно от Барселона. — През тези свързани с целта места от три години насам редовно спускаме материали в миналото: тръби за нефтопровода, машини, гориво, геоложки съоръжения, хранителни припаси и медикаменти, напитки, надуваеми помещения, оръжие, муниции и ред други неща за ежедневна употреба. — Той хвърли поглед към Олсен и продължи: — Що се отнася до връщането, няма ни най-малка причина за безпокойство. На източната част на Бермудските острови построихме изследователски институт, оборудван с най-модерните хронотронни съоръжения. Оттам вече изпратихме в миналото редица научни работници и техници. Те имат задачата да определят няколко квадратни километра площ, да я подготвят за така наречената „подстъпна зона“ и да се заемат със съответните инсталации. Оттам ще ви върнем обратно веднага щом изпълните задачите си.

— Но досега не сте върнали никого обратно, нали? — подхвърли Олсен. — При това онази, както я нарекохте „подстъпна зона“, трябва да е готова от повече от пет милиона години.

— Връщането назад е по принцип същият процес, както и изпращането в миналото — намеси се Франсис, — само че с обратен знак. — Адмиралът си придаде бащински ласкав вид. — Най-добрите умове на нацията работят върху това да усъвършенствуват съоръженията, за да можете да се завърнете благополучно в родината. И аз твърдо вярвам в това. След пет години ще сте си отново у дома, дами и господа. Аз поемам гаранцията.

— В действителност не сме решили още всички проблеми със завръщането — призна Уолтън. — Но това е без значение. Помислете си само: достатъчно е някога в бъдещето, все едно кога, да заработи едно от нашите съоръжения. Щом то ви изведе оттам, вие ще можете да се завърнете във вашата епоха с който и да е хронотрон. Теоретически бихме могли след изтичането на петте години, за които вече сте се задължили, да ви върнем остарели и помъдрели с цели пет години, точно на днешния ден, или дори още по-назад в миналото. Последното обаче е невъзможно от съображения за сигурността ви. То би било, както твърдят нашите психолози, съдбоносно за вашето психическо развитие. Ако субективното и реалното време протичат асинхронно, би трябвало да са поне приблизително еднакви по трайност. Ако това условие не се спази, ще възникнат обществени и правни проблеми, които не ми се ще сега дори да споменавам.

— Ама флотата е направо трогателна в грижите си за нас! — извика Моузес.

— Не сме ли били винаги такива, майор Калахан? — отвърна усмихнат командирът.

— Дявол е този Уолтън — каза Джеръм тихо. — Не бих се учудил, ако познава поименно всички в залата и ни пише сега своите си плюсове и минуси.

— Същински плъх — изръмжа Стив. — Той ще изгризе всичко, което му пречи да стигне до целта.

— Някакви въпроси? — извика Уолтън.

— Вие казахте преди малко, че ще бъдем върнати от Бермудските острови — обади се някой с явно доловим южен акцент. — А аз си помислих, че това ще стане от Ривиерата. — Някои се засмяха. — Как ще минем през Атлантика? Въздушни линии вероятно още няма да има.

— Но пък ще има кораби — отвърна спокойно Уолтън. — Ние възнамеряваме да построим пристанище в района на днешния Кадис — да поддържаме ежегодна фериботна връзка между Европа и Бермудските острови. Вече строим клетка, с която ще могат да се изпращат обекти с размера на морски единици, за да поддържаме снабдяването с гориво и екипажи. Бих искал да спомена още един въпрос — продължи той. — Ние пак ще се върнем и ще го обсъдим по-подробно в разговорите ни с отделните екипи, но нека още от самото начало да имаме предвид този проблем. Хронотроните, които ще ви пренесат в миналото, дават разсейване, което сме свели до минимум, но все пак не може да се избегне напълно. В нашия случай то възлиза на около шест до седем години. Това ще рече, че две емисии, отпратени в една и съща секунда към абсолютно еднакви координати, могат да пристигнат там с разлика във времето от шест до осем години. Това създава някои логистични проблеми, които обаче не са непреодолими. Ето защо ние ще сформираме, така да се каже, смесени групи. Никога няма да тръгнат например само техници. Винаги с тях ще има някое въоръжено лице с военен опит. Групите ще бъдат по двама и по четирима — според обема на оборудването, — които ще са напълно моторизирани и битово независими, за да могат в случай на беда години наред да действуват самостоятелно. Нали всяка група може да се наложи с месеци да чака пристигането на следващата.

— Ох, това ни обещава една доста забавна игра на сляпа баба — измърмори Стив. Джеръм кимна.

— Вие ще се приземите тук — каза Уолтън, като посочи с показалката един тесен, в зелено подчертан правоъгълник, който минаваше на тридесет мили северно от Кап дьо Фер успоредно на алжирския бряг и се простираше на около четиридесет мили в посока изток-запад. — Избрахме този район между Североафриканското плато и Балеарската падина, защото там са налице три важни предпоставки: местността е относително равнинна, по-точно слиза леко от юг на север към Балеарското езеро; лежи между хиляда и хиляда и петстотин метра под морското равнище, тоест удобна е за кацане на безмоторни самолети, които ще се изпращат от сегашната водна повърхност. Освен това тя днес се намира в международни води.

Ако пристигнете в набелязаното време, при условие че няма да сте от най-първите групи, които ще кацнат, вие ще заварите там готови бази. Най-близката трябва да се намира някъде тук. — Той показа стръмните склонове южно от залива на Лае Палмас на югозападния нос на Сардиния: — По всяка вероятност ще ви чакат на мястото на кацането. Ако не получите помощ и не отговорят на радиосигналите ви, не изпадайте в паника. Мислете за това, че може би сте първите, заловете се за задачата и си започнете подготовката за кацането на следващата група. Можете да го правите с гордото съзнание, че първи завземате една девствена земя, недокосната дотогава от човешки крак.

— Ау, колко възвишено звучи! — провикна се някой.

— Чуваш ли какви ги дрънка! — изръмжа Стив.

Джеръм се изкикоти.

— Не се ядосвай — каза той. — Момчето си гледа добре работата.

— Благодаря ви, дами и господа — приключи Уолтън. Адмирал Франсис се надигна и пристъпи към пулта.

— Знаете ли какво е това? — попита той и вдигна тържествено една шепа мръсножълти парчетии, които изглеждаха като прекомерно големи жетони от игрално казино. — Това е пластмаса — обяви той с грейнали по детски очи, — и то пластмаса отпреди пет милиона и триста хиляди години. Точно същият материал, използуван за нефтопроводите, които спускаме в миналото. През 1970 година „Глоумър Чалънджър“ ги измъкна от морското дъно от две хиляди метра под водата на сто мили южно от Барселона, и то точно от мястото, където ние сега спускаме материала. Виждате ли, дами и господа, ето най-доброто доказателство, че нашата операция ще успее!

— Извинете, сър, но аз не смятам за толкова окуражително, че тези неща са намерени точно на мястото, където са били хвърлени преди пет милиона и триста хиляди години — каза Калахан. — Ако „Глоумър Чалънджър“ беше пробил някой нефтопровод някъде, където не се изпраща никакъв материал, повече би ме убедило.

Тържествуващата усмивка сякаш замръзна на устата на адмирала. Уолтън бързо му се притече на помощ.

— Естествено ние спускаме много повече материал, отколкото ще ни бъде нужен, майоре, за да имаме по всяко време достатъчно на разположение. С други думи не е чудно, че в оперативната зона ще се търкаля пръснат материал, тъй като не всичко е изразходвано. Не виждам какво странно намирате в това.

Тържествуващата усмивка на Франсис се размрази.

— Ние разполагаме с още множество доказателства за успешния изход на проекта, и то отдавна — оповести той. — Налице са всички основания да пристъпим уверено към работа. Ние захващаме едно съвместно дело, което ще озари нашето бъдеще с примамлива светлина. Дано бог ни…

Стив престана да слуша гръмките пророчества на адмирала в микрофона. А когато след няколко минути напусна залата, която нямаше нито един прозорец, направо се уплаши, защото не бе очаквал да излезе под толкова ослепително слънце. По непонятни причини бе имал чувството, че навън ще е непрогледна тъма. Беше като зашеметен, болеше го главата. Отказа се от обяда и полегна за няколко часа. Отпуснал натежалите си като олово крайници под хладния чаршаф, той наблюдава известно време бледосиния, с хромирана предпазна решетка вентилатор, който с търпението на робот размахваше лицето си на деветдесет градуса в тази и в онази посока. После заспа.

Разбуди го чукане по вратата. Навън стоеше Джеръм, помъкнал и Харалд, и Моузес.

— Черпим по случай тържественото ни встъпване в длъжност като темпонавти — каза Харалд Олсен, намигайки. Мокра от къпането, рядката му коса беше прилепнала на главата, мустаците — току-що засукани. Приличаше на любопитен млад тюлен и въпреки всичко бе успял за няколко минути само да си навлече слънчево изгаряне под палещото слънце на Флорида.

— Трябва да упражняваме най-вече „натряскването“[1] — обяви Джеръм.

Стив взе студен душ, облече се и тръгна с тях. Беше гладен като вълк и още по-жаден, но им предложиха само ужасна на вкус преохладена бира в консервени кутии. По-късно успяха да убедят Лури да им даде остатъка от своето уиски. С него той се и откупи, защото искаше да прекара вечерта с малката от НАСА. Тя се казваше Джейн Брукуд и работеше в логистичния отдел на операцията „Западна падина“. Тя знаеше точно къде и какъв материал се спуска, само че Лури искаше да узнае нещо съвсем друго, а тя, изглежда, нямаше нищо против.

Харалд, Джеръм, Моузес и Стив се върнаха в апартамента на Калахан и се натряскаха, и то — догоре. Никой от тях не помнеше как се бе прибрал вкъщи.

Бележки

[1] Ироничен намек за „изхвърлянето“ (използуване е многозначността на думата ausklinken). — Б.пр.