Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der letzte Tag der Schöpfung, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Волфганг Йешке. Последният ден на Сътворението

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985

Редактор Любен Дилов

Художник Никола Марков

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Донка Симеонова


Биде вечер, биде утро — пети ден,

И рече Бог: Да произведе земята живи души

        според рода им, добитък и гадини,

        и земни зверове според

        рода им.

Тъй и стана.

И създаде Бог земните зверове според

        рода им,

        и всички земни гадове според рода им.

И виде Бог, че това е добро.

След това рече Бог: Да сътворим, човек

        по Наш образ и по Наше подобие…

Мойсей 1, 23–26

ПРОЛОГ

През 1959 Стив Стенли навърши шестнадесет години. Той прекара детството си в Париж и Рим, където баща му беше представител на един американски фармацевтичен концерн. Завърнал се в Щатите, той посещаваше колежа в Спрингфилд, Охайо, искаше да следва самолетостроене и да стане пилот. След приключването на изпитите Стив постъпи във военновъздушните сили.

През 1959 американската тайна служба откри в околностите на западния средиземноморски басейн следи, свидетелствуващи за наличието на проект, който трябваше да промени из основи познатата ни действителност.

През 1968 Стив Стенли навърши двадесет и пет години и го смятаха за един от най-добрите пилоти на американските военновъздушни сили.

През 1968 при най-строг секрет и стриктни мерки за сигурност САЩ започнаха да подготвят проект, който американската военноморска флота възнамеряваше да осъществи съвместно с НАСА и който щеше да бъде единствен по рода си в историята на човечеството.

 

През 1977 Стив Стенли навърши тридесет и четири години и работеше като пилот-изпитател при Рокуел. Той загуби мястото си, когато президентът Картър взе решение B-1 да не бъде пуснат в производство. Веднага след това Стив Стенли постъпи на работа при НАСА, където търсеха опитни пилоти за плануваните полети на космическата „совалка“.

През 1977 тайният проект на НАСА и военноморската флота напредваше с пълни обороти, макар някои от участвуващите в него учени от известно време настойчиво да предупреждаваха за опасността от очертаващите се последствия. Някъде по това време на посветените в проекта бе вече ясно, че не всичко протича по плана. Военните пращаха предупрежденията по дяволите и форсираха проекта с всякакви средства, въпреки че дори на неспециалистите правеше впечатление, че в морето западно от Бермудските острови ставаха странни неща. Дивите спекулации с така наречения Бермудски триъгълник идваха за ЦРУ тъкмо навреме, и то съзнателно подклаждаше слуховете, така че никой учен да не си и помисли за по-сериозни занимания със загадъчните феномени.

Не много след това името на Стив Стенли се появи в един компютърен списък сред имената на кандидатите, привлечени при най-щателен подбор за участие в тайния проект. Списъкът назоваваше специалисти от някои клонове на науката, техниката и логистиката, както и бивши членове на армията, отговарящи на някои по-специални изисквания.

Стив Стенли не можеше да знае по това време какво се иска от него, а така също и останалите, които бяха в списъка на ръководителя на проекта — адмирал Уилям В. Франсис. Те не подозираха, че животът им ще вземе нов обрат, но не такъв, какъвто са си го представяла и в най-смелите си мечти. Те бяха избрани да влязат в рая, но станаха свидетели не на генезиса, а на апокалипсиса.

Един ден Стив Стенли, изчезна безследно, а с него изчезнаха и повечето от онези хора, чиито имена компютърът беше назовал в списъка.

Безследно ли?

Те оставиха след себе си следи.

Само че беше извънредно трудно да се разпознаят, а още по-трудно — да се разгадаят, особено от всички онези, които не са били техни съвременници.