Джон Грей
Мъжете са от Марс, жените — от Венера (4) (Психология на отношенията между мъжа и жената)

Едно от най-големите различия между мъжете и жените е начинът, по който се справят със стреса. Мъжете стават все по-съсредоточени и затворени, докато жените се объркват и ангажират емоционално. В такива моменти мъжът и жената се нуждаят от различни неща, за да се почувстват добре. Той се чувства по-добре едва след като е решил проблемите, докато тя се чувства по-добре, като говори за проблемите. Неразбирането и неприемането на тези различия създава ненужно напрежение във взаимоотношенията ни. Да разгледаме следния пример:

Когато Том се връща вкъщи, той иска да се отпусне и да си почине, като прочете спокойно новините във вестника. Той изпитва стрес поради нерешените проблеми през деня и намира успокоение, като забравя за тях.

Жена му Мери също иска да се отпусне след напрегнатия ден. Тя обаче намира успокоение, като говори за проблемите, с които се е сблъскала през деня. Напрежението между двамата бавно нараства и постепенно се превръща в неприязън.

Том тайно си мисли, че Мери говори твърде много, докато Мери се чувства все по-пренебрегната. Ако двамата не разберат различията помежду си, ще се отдалечат още повече един от друг.

Вероятно можете да разпознаете себе си в подобна ситуация, защото тя е само един от многото примери за неразбирателство между мъжете и жените. Този проблем не е само на Том и Мери, а присъства във взаимоотношенията на почти всички мъже и жени.

Решаването на проблема между Том и Мери зависи не от това, колко се обичат, а от това, доколко разбират потребностите на другия пол.

Ако не знае, че на жените наистина им е необходимо да поговорят за проблемите си, за да се почувстват по-добре, Том ще продължи да си мисли, че Мери говори твърде много, и няма да иска да я слуша. Ако не знае, че Том чете новините, за да се почувства по-добре. Мери ще се чувства пренебрегната и изоставена. Тя ще продължава настойчиво да се опитва да разговаря с него точно тогава, когато той не желае това.

Тези две различия могат да се разрешат, като първо вникнем подробно в начина, по който жените и мъжете се справят със стреса. Нека отново да се вгледаме в живота на Марс и Венера и да извлечем някои прозрения за мъжете и жените.

Как се справят със стреса на Марс и Венера

Когато марсианецът е разстроен, той не говори за това. Той никога не би натоварил друг марсианец със своя проблем, освен ако не му е необходима приятелска помощ, за да го реши. Вместо това става много мълчалив и се скрива в „пещерата“ си, за да обмисли проблема си и да намери решение. Когато го намери, той се чувства много по-добре и напуска „пещерата“.

Ако не може да намери решение, започва да прави неща, които му помагат да забрави проблемите си — например чете вестник или играе някаква игра. Той постепенно се отпуска, като откъсва мислите си от ежедневните си проблеми. Ако стресът е много голям, той ще трябва да приеме някакво предизвикателство, като надбягване с коли, спортно състезание или изкачване на планина.

За да се почувстват по-добре, марсианците се скриват в „пещерите“ си, където сами решават проблемите си.

Когато венерианката е разстроена или е подложена на стрес през деня, тя намира успокоение, като подробно обсъжда проблемите си с някой, на когото вярва. Тя споделя чувствата, които я притесняват, и внезапно започва да се чувства по-добре. Това е венерианският метод.

За да се почувстват по-добре, венерианките се събират заедно и открито говорят за проблемите си.

На Венера споделянето на проблемите се счита за истински признак на любов и доверие, а не за натоварване. Венерианките не се срамуват от проблемите си. Тяхната вътрешна хармония се определя не от стремежа да изглеждат компетентни, а по-скоро от способността им да установят взаимоотношения на обич. Те открито споделят чувствата си на потиснатост, объркване, безнадеждност и изтощение.

Венерианката се чувства добре, когато има приятели, които я обичат и с които споделя чувствата и проблемите си. Марсианецът се чувства добре, когато може да реши проблемите си сам в „пещерата“. Тези тайни за това, как можем да се почувстваме по-добре, са приложими и днес.

Намиране на успокоение в пещерата

Когато мъжът е подложен на стрес, той се оттегля в пещерата на своите мисли и се съсредоточава върху решаването на някакъв проблем. Обикновено избира най-спешния или най-трудния и така се съсредоточава върху решаването му, че временно престава да мисли за всичко останало. Другите проблеми и отговорности отиват на заден план.

В такива моменти той става отчужден, разсеян, не-отзивчив и твърде зает в своите взаимоотношения. Например е разговори с него вкъщи става ясно, че едва 5 на сто от съзнанието му участва в тях, докато другите 95 на сто са заети с нещо друго.

Част от мислите му са насочени към проблема, на който се надява да намери решение. Колкото по-голям в стресът, толкова по-погълнат е той от проблема. В тези случаи той не е в състояние да даде на жената вниманието и чувствата, които тя обикновено получава, и, разбира се, заслужава. Съзнанието му е обсебено и той е безсилен да го освободи. Но щом намери решение, веднага ще се почувства много по-добре, ще излезе от „пещерата“ си и изведнъж ще се окаже, че е възвърнал желанието си за контактуване с нея.

Ако обаче не успее да намери решение на проблема си, той остава затворен в „пещерата“. За да се откъсне от проблемите си, той се заема с решаването на малки задачи, като четене на вестник, гледане на телевизия, каране на кола, физически упражнения, ходене на футболен мач, игра на баскетбол и т.н. Всяка отвличаща го дейност, която отначало заема едва 5 на сто от съзнанието му, може да му помогне да забрави проблемите си и да се откъсне от тях. На следващия ден той може отново да се съсредоточи върху решаването им с по-голям успех.

Нека разгледаме по-подробно няколко примера. Джим обикновено чете вестници, за да забрави проблемите си. Когато чете, той вече не е изправен пред необходимостта да ги решава. С 5 на сто от съзнанието си, което не е обсебено от проблемите, свързани с работата му, той започва да си оформя мнение и да търси решения за световните проблеми. Постепенно проблемите от новините завладяват все повече и повече съзнанието му и накрая той забравя собствените си проблеми. По този начин той пренасочва мислите си от своите към световните проблеми, за които не носи пряка отговорност. Този процес освобождава съзнанието му от обсебилите го проблеми в работата му и той е в състояние отново да насочи вниманието си към жена си и семейството си.

Том гледа футболен мач, за да се отпусне от стреса. Той освобождава съзнанието си от опитите да реши собствените си проблеми, като решава проблемите на любимия си отбор. Като гледа спортни състезания, той опосредствено чувства, че с всяка игра решава някакъв проблем. Когато отборът му отбелязва гол или печели играта, той е обхванат и се наслаждава на чувството си на успех. Ако отборът му загуби, той страда като че ли самият той е загубил. И в двата случая обаче съзнанието му се освобождава от собствените му, истински проблеми.

За Том и за много други мъже неизбежното освобождаване от напрежението, което настъпва след края на всяко спортно състезание, събитие с местно или национално значение или филм, води до освобождаване от истинското напрежение в живота им.

Отношението на жената към „пещерата“

Когато мъжът е прикован в „пещерата“ си, той е безсилен да даде на партньорката си онова внимание, което тя заслужава. В такива моменти тя трудно може да го приеме, тъй като не знае на какъв стрес е подложен. Ако той се върне вкъщи и сподели проблемите си, тогава тя би проявила повече съчувствие. Вместо това той не разговаря за тях и тя остава с впечатлението, че той я пренебрегва. Тя чувства, че той е разстроен, но погрешно приема, че тя не го интересува, тъй като той не разговаря с нея.

В повечето случаи жените не разбират как марсианците се справят със стреса. Те очакват от мъжете да бъдат откровени и да разговарят за проблемите си, както правят венерианките. Когато мъжът се е затворил в „пещерата“ си, на жената й е неприятно, че той не е по-откровен. Тя се чувства обидена, когато той включва телевизора, за да чуе новините, излиза да играе футбол или баскетбол и я изоставя.

Да очакваш, че мъжът, който се е уединил в „пещерата“ си, може изведнъж да стане откровен, отзивчив и любящ, е толкова нереално, колкото и очакването, че жената, която е разстроена, може да се успокои веднага и да започне да разсъждава разумно. Грешка в да очакваш от мъжа да проявява винаги чувства на любов, както е неправилно да очакваш чувствата на жената да са винаги рационални и логични.

Когато марсианците се скриват в „пещерите“ си, те са склонни да забравят, че приятелите им може би също имат проблеми. Надделява инстинктът, който му казва, че преди да се погрижи за някой друг, трябва първо да се погрижи за себе си. Когато жената види мъжа да реагира по този начин, тя обикновено не го приема и започва да изпитва неприязън към него.

Тя може да поиска подкрепата му настоятелно, като че ли трябва да се бори за правата си с някой безразличен мъж. Но като помни, че мъжете са от Марс, жената може правилно да разбере реакцията му към стреса като начин да превъзмогне проблемите си, а не като израз на чувствата му към нея. Тя може да опита да сътрудничи с него, за да получи онова, което иска, вместо да му се противопоставя.

От друга страна, мъжете обикновено почти не осъзнават колко студени и отчуждени стават, когато са в „пещерата“. Ако мъжът разбира как оттеглянето му в „пещерата“ може да се отрази на жената, той може да прояви съчувствие в случаите, когато тя се почувства пренебрегната и незначителна. Като помни, че жените са от Венера, мъжът може да прояви по-голямо разбиране и уважение към нейните реакции и чувства. Без да вникне в истинския им смисъл, мъжът обикновено започва да се отбранява и възникват споровете. Съществуват пет най-често срещани недоразумения:

1. Когато тя каже: „Ти не ме слушаш“, а той: „Какво искаш да кажеш с това? Мога да ти повторя всичко, което ми каза.“

Когато мъжът е в „пещерата“, той може да запомни онова, което тя му казва с 5-те на сто от съзнанието си, с които я слуша. Той разсъждава така: щом като слуша с 5 на сто от съзнанието си, значи я слуша напълно внимателно. Това, което тя иска обаче, е пълното му нераздвоено внимание.

2. Когато тя каже: „Чувствам, че мислите ти не са тук“, а той: „Какво имаш предвид? Разбира се, че съм тук. Не ме ли виждаш?“

Той смята, че ако присъства тялом, тя няма основание да казва, че него го няма. Въпреки че присъства физически обаче, тя не чувства присъствието му и това именно иска да му внуши.

3. Когато тя каже: „Не те е грижа за мен“, а той: „Разбира се, че ме е грижа. Защо тогава се опитвам да реша този проблем?“

Той смята, че щом се е заел с проблем, решаването на който по някакъв начин ще облагодетелства и нея, тя трябва да разбере, че я обича. Тя обаче има нужда непосредствено да почувства неговото внимание и обич и точно такъв е смисълът на думите й.

4. Когато тя каже: „Чувствам, че не съм от значение за теб“, а той: „Не ставай смешна. Разбира се, че имаш значение за мен.“

Той смята нейните чувства за маловажни, защото се занимава с проблеми, решаването на които ще бъде от полза и за нея. Той не разбира, че когато се съсредоточава върху един проблем и пренебрегва останалите, които безпокоят нея, почти всяка жена ще реагира по същия начин — ще го изтълкува като лична обида и израз на пренебрежение.

5. Когато тя каже: „Ти нямаш никакви чувства. Напълно си се затворил в мислите си“, а той: „Какво лошо има в това? Какво друго мога да направя, за да реша този проблем?“

Той смята, че тя е твърде критична и взискателна, защото не проявява разбиране към неговия принос за решаването на проблемите им. Чувства се неоценен. Освен това той не се съобразява с нейните чувства. Обикновено мъжете не осъзнават колко бързо могат да преминат от една крайност в друга, как от сърдечни и състрадателни се превръщат в неотзивчиви и отчуждени. Когато се затвори а „пещерата“, мъжът е зает с решаването на своя проблем и не съзнава как безразличието му може да се отрази на другите.

За да подобрят сътрудничеството помежду си, мъжете и жените трябва по-добре да се разбират един друг. Когато мъжът започне да пренебрегва жена си, тя най-често възприема поведението му съвсем лично. Разбирането, че той преодолява стреса си по свой начин, е изключително полезно, но невинаги облекчава болката й.

В такива моменти тя може да почувства нужда да разговаря за чувствата си. Именно тогава мъжът трябва да признае значението на чувствата й. Той трябва да разбере, че тя има право да сподели с него разочарованието си, че е пренебрегната и че й липсва подкрепа, тъй както той има право да се оттегли в „пещерата“ и да не разговаря с нея. Ако не получи разбиране, тя трудно ще може да се освободи от горестните си мисли.

Разтоварване чрез разговор

Когато жената е подложена на стрес, тя инстинктивно чувства необходимост да разговаря за чувствата си и за всички възможни проблеми, свързани с тях. А започне ли да говори, тя не подрежда проблемите си по важност. Ако е потисната, то се дължи на всички проблеми — и на големите, и на малките. Първата й грижа е не да намери решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране. Тя говори без особена цел за проблемите си и притеснението й намалява.

Жената, която е подложена на стрес, не се стреми да намери незабавното решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране.

Докато мъжът, който е подложен на стрес, е склонен да се съсредоточи върху един проблем и да забрави за останалите, в подобно състояние жената обикновено е обсебена от всички проблеми. Разговорите за всички възможни проблеми, без да се съсредоточава върху решаването им, я карат да се чувства по-добре. Като изучава чувствата си в този процес, тя започва да осъзнава по-добре какво в действителност я безпокои и след това внезапно започва да се чувства не толкова потисната.

За да се почувстват по-добре, жените разговарят за минали проблеми, за бъдещи проблеми, за потенциални проблеми и дори за проблеми, които не могат да бъдат решени. Колкото повече те говорят и изучават тези проблеми, толкова по-добре се чувстват. Така действат жените. Да се очаква друго от тях, би означавало да се отрече женската им същност.

Когато жената е потисната, тя намира облекчение, като говори подробно за различните си проблеми. Ако почувства, че я разбират, стресът й постепенно изчезва. След като изчерпи една тема, тя прави малка пауза и преминава към следващата. По този начин тя продължава да се разпростира върху своите проблеми, тревоги, разочарования и притеснения. Не е необходимо тези теми да бъдат подредени в някаква последователност — те често дори не са логически свързани. Ако не намери разбиране, жената може да се разпростре и върху други проблеми, които ще започнат да я тревожат.

Тъй както мъжът, прикован в „пещерата“ си, се нуждае от незначителни проблеми, които да го разсеят, така и жената, когато не намери разбиране, изпитва потребност да разговаря за други проблеми, които не са толкова спешни, за да почувства облекчение. За да забрави собствените си болезнени чувства, тя може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите. Освен това тя може да намери облекчение, като обсъжда проблемите на своите приятели, роднини и колеги. Независимо дали разговаря за своите или за проблемите на другите, разговорът е естествената и здравословна реакция на венерианката към стреса.

За да забрави собствените си болезнени чувства, жената може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите.

Как реагират мъжете, когато жените изпитват нужда да разговарят

Когато жените говорят за проблемите си, мъжете обикновено са резервирани. Мъжът приема, че жената разговаря с него за проблемите си, защото го смята за първопричината за тяхното съществуване. Колкото повече проблеми поставя тя, толкова по-обвинен се чувства той и не разбира, че тя говори, за да почувства облекчение. Мъжът не осъзнава, че тя ще му бъде благодарна, ако просто слуша.

Марсианците разговарят за проблемите си само по две причини: ако обвиняват някого или ако търсят съвет. Ако жената е наистина разстроена, мъжът приема, че тя обвинява него за неудачите си. Ако изглежда по-малко потисната, той приема, че го моли за съвет.

Щом реши, че тя моли за съвет, тогава той си слага шапката „Оправи го“, за да реши проблемите й. Щом приеме, че тя обвинява него, той изважда оръжието си, за да се защити от нападение. И в двата случая той скоро открива, че му е трудно да я изслуша.

Ако мъжът предложи решения на проблемите й, жената просто продължава да разговаря за други проблеми. След като предложи две или три решения, той очаква тя да се успокои. Това е така защото самите марсианци се чувстват по-добре, когато им предлагат решения, за които изрично са помолили. Но положението не се подобрява и той приема, че решенията му са отхвърлени и се чувства неоценен.

От друга страна, ако се почувства нападнат, мъжът започва да се защитава. Той мисли, че ако се изрази по-ясно, тя ще спре да го обвинява. Колкото повече се отбранява обаче, толкова по-угнетена става тя. Той не разбира, че на нея не са й нужни обяснения. Единствено й трябва той да разбере чувствата й и да й позволи да продължи да говори и за други проблеми. Ако той е разумен и просто слуша, тогава малко след като се е оплаквала от него, тя ще промени темата и ще заговори и за други проблеми.

Мъжът също се разстройва твърде много, когато жената говори за проблеми, по които той не може да направи нищо. Така например, когато жената е подложена на стрес, тя би могла да се оплаче по следния начин:

• „Не ми плащат достатъчно а службата.“

• „Състоянието на леля Луиз се влошава с всяка изминала година.“

• „Къщата ни просто не е достатъчно голяма.“

• „Голяма суша е. Кога ще завали?“

• „Не е останало почти нищо в банковата ни сметка.“

Жената може да използва всяка от горките забележки, за да изрази своята тревога, разочарование и объркване. Дори да осъзнава, че повече нищо не може да се направи за решаването на тези проблеми, тя все пак изпитва нужда да разговаря за тях, за да почувства известно облекчение. Ако слушателят й прояви разбиране към нейната потиснатост и разочарование, тя счита, че е получила неговата подкрепа. Но тя може и да угнети партньора си, ако той не осъзнава, че тя просто има нужда да говори за това, след което ще се почувства по-добре.

Мъжете също стават особено нетърпеливи, когато жената говори с много подробности за проблемите си. Мъжът погрешно приема, че когато жената говори толкова подробно, всички подробности са важни, за да може да намери решение на нейния проблем. Мъчи се да открие връзката между тях и загубва търпение. Той отново не разбира, че от него тя не търси решение на проблемите си, а обич и разбиране.

Слушането е трудно за мъжа и поради погрешното му предположение, че има логическа последователност в изложението на жената, докато тя съвсем произволно преминава от един проблем към друг. След като тя е споделила три или четири от проблемите си, той се обърква и се разстройва много, той като не може логически да ги свърже един с друг.

Друга причина, поради която мъжът може да не иска да слуша, е, че той се стреми към развръзката. Той не може да започне да формулира решението си, докато не узнае края на всяка история, и колкото повече подробности излага тя, толкова повече той се обърква, докато я слуша. Смущението му може да намалее значително, ако си спомни колко много й помагат големите подробности. Ако си спомни, че подробният разказ й помага да се почувства по-добре, той ще се отпусне. Тъй както мъжът се изявява, като се измъква от лабиринта на сложните подробности при решаването на проблема, така и жената намира удовлетворение, като говори подробно за проблемите си.

Тъй както мъжът се изявява, като се измъква от лабиринта на сложните подробности при решаването на проблема, така и жената намира удовлетворение, като говори подробно за проблемите си.

Това, което жената може да направи, за да улесни мъжа, е да му позволи да узнае предварително края на разказа й и след това да му разкаже подробностите. Избягвайте да държите мъжа в напрежение. На повечето жени им е приятно, когато напрежението нараства, защото това придава по-голяма емоционалност на разказа. Една жена ще оцени нарастването на напрежението, но то може само да обърка мъжа.

Мъжът не разбира жената в същата степен, в която й се противопоставя, докато тя говори за проблемите си. Когато мъжът се научи да дава възможност на жената да се изявява и да я подкрепя емоционално, той ще открие, че изслушването не е толкова трудна работа. Още по-важно е жената да напомни на мъжа, че просто иска да разговаря за проблемите си и не очаква от него да ги решава. Това вероятно ще му помогне да се отпусне и да я изслуша.

Как марсианците и венерианките намериха спокойствие

Марсианците и венерианките са могли да живеят заедно в мир, защото са се научили да уважават различията помежду си. Марсианците се научили да уважават потребността на венерианките да говорят, за да се почувстват по-добре. Дори да няма много за казване, марсианецът знае, че като я изслуша, може много да й помогне. Венерианките се научили да уважават потребността на марсианците от уединение, за да се справят със стреса. „Пещерата“ престанала да бъде мистерия или причина за безпокойство.

Какво научили марсианците

Марсианците разбирали, че дори когато се чувствали атакувани, обвинявани или критикувани от венерианките, това било само временно явление. Много скоро венерианките започвали изведнъж да се чувстват по-добре и да проявяват разбиране, толерантност и признателност. След като се научили да ги изслушват, марсианците открили, че венерианките наистина разцъфвали, когато имало с кого да поговорят за проблемите си.

Всеки марсианец намерил успокоение, когато накрая разбрал, че потребността на венерианката да говори за проблемите си не означава, че той в виновен за тях. Освен това той узнал, че щом като венерианката почувства, че той я слуша, тя престава да разнищва проблемите си и се изпълва с добри чувства към него. С това разбиране марсианецът успявал да я изслуша, без да се чувства отговорен за решаването на всичките й проблеми.

Много мъже и дори жени не разбират необходимостта да де говори за собствените проблеми, защото никога не са изпитвали нейния оздравителен ефект върху себе си. Не са виждали как жената, която е била изслушана, може изведнъж да се промени, да се почувства по-добре и да възприеме положително отношение към обкръжаващия я свят. Обикновено те са виждали как някоя жена /обикновено майка им/ не е била разбрана и е продължила да се вглъбява в проблемите си. Това се случва с жените, които не са се чувствали обичани или разбрани в един продължителен период от време. Истинският проблем обаче е, че жената се чувства нелюбима, а не че говори твърде много за проблемите си.

След като марсианците се научили да изслушват венерианките, те направили най-изненадващото си откритие. Разбрали, че изслушването на проблемите им наистина може да им помогне да излязат от „пещерите“ си подобно гледането на новини по телевизията или четенето на вестник.

По съшия начин, когато мъжете се научават да изслушват жените, без да се чувстват обвинявани или отговорни за решаването на проблемите им, целият процес на слушане става много по-лесен. Щом мъжът стане добър слушател, той разбира, че изслушването може да бъде отличен начин да забрави ежедневните си проблеми, както и да предизвика голямо удовлетворение у партньорката си. Но в дни, когато се намира в състояние на истински стрес, той може да почувства нужда от уединение, от което бавно да го измъкнат политическите новини или някое спортно състезание.

Какво научават венерианките

Венерианката също намерила успокоение, когато накрая разбрала, че уединението на марсианеца не означава, че той не я обича достатъчно. Тя се научила да бъде по-толерантна към него в такива моменти, защото той бил в състояние на голям стрес.

Венерианките не се обиждали, когато марсианците лесно се разсейвали. Когато венерианката говорела, а марсианецът се разсейвал, тя много учтиво спирала да говори и чакала той да забележи това. После започвала отново да говори. Тя разбирала, че понякога му било трудно да й отдаде цялото си внимание. Венерианките открили, че като помолели за вниманието на марсианците по един деликатен и толерантен начин, те с радост им го давали.

Когато марсианците били изцяло погълнати от мислите си в „пещерите“, венерианките не го приемали лично и следователно не се засягали. Те разбирали, че моментът не в подходящ за интимни разговори, а за разговори с приятели по разни проблеми, за забавление или пазар. Тогава марсианците усещали тяхната обич и разбиране, а венерианките откривали, че в такива случаи марсианците излизали по-бързо от уединението си а „пещерите“.