Никола Вапцаров
Хайдушка

Вятър мята листи пожълтели,

до три лета не сме били в къщи.

Булките се мислят овдовели —

гледат Пирин, пръстите си кършат.

 

Не додея ли ни път във тъмно,

скръб за рожби ли не ни повея.

Да намериш камен да осъмнеш,

камен-зглаве, търне за постеля.

 

— В къщите протекоха стрехите —

бурен нивите души, войводо.

„Стреляй горе, стреляй към звездите!

Нека паднем честни и свободни.“