Никола Вапцаров
Пролет в завода

Тя искаше да влезе с първа смяна,

ала моторът изруга

        сърдито

„Не може тъй,

        аз тук съм отговорен,

без марка где?

        Виж, портиера питай!“

 

Но тя бе някак страшно упорита

и не попита портиера. —

                        Влезе.

Отвори някакъв прозорец горе

и скрито на мотора

        се изплези.

 

И изведнъж запя една машина.

Но хората

        работеха несръчно.

Разбрал коя е скритата причина,

моторът каза:

                „Аз ще я отлъча!“

— Ще я отлъчиш ли? — попита със

                                        насмешка

една добра чугунена бъркачка.

— Опитай се, бъбрива въртележка,

та ний за нея ще направим стачка.

 

Моторът млъкна. Вятърът донесе

отнейде

        топъл лъх на чернозем,

един напев — широк и весел —

и стъпки

        на напукани

                нозе.

 

Онез, които някога са

                                порили

земята, пърхаха като коне.

А другите, прозорците разтворили,

сияеха пред

        синьото

                небе.

 

От папмашината изпсува

                        някой грубо.

Едно момиче весело запя.

Един младеж го стрелна

                с поглед влюбен

и то поруменя.

 

Тогава влезе портиерът тихо

и каза:

        „Кой се контрабандно вмъкна?“

Ала разбра, виновно се усмихна,

почеса се,

        подсвирна,

                после млъкна.