Нора Робъртс
Гола в смъртта (4)

Глава четвърта

Ив се почувства адски уморена, след като изпрати доклада си на Уитни и се прибра в къщи. Беше й писнало. Страшно се бе старала да накара Рурк да онемее от изненада, че знае, че той притежава „Горъм“. Когато й съобщи това със същия безгрижно учтив тон, с който й предлагаше кафе, първият им разговор бе завършил с резултат едно на нула за него.

Резултатът не й се нравеше.

Беше време да го изравни. Сама във всекидневната си и притисната от времето, тя седна пред компютъра.

— Включи, Далас, влез в „Код пет“. Личен номер 53478 Q. Отвори файл Деблас.

Гласът и личният номер разпознати, Далас. Обработва се.

— Отвори подфайл „Рурк“. Заподозреният Рурк — познат на жертвата. Според източник С, Себастиан, жертвата е желаела заподозрения. Заподозреният е отговарял на изискванията й за сексуален партньор. Голяма вероятност за емоционална връзка.

Условие за извършване на престъпление. Заподозреният притежава сградата, в която се намира апартаментът на жертвата, има възможност за лесен достъп и в същото време вероятно познава системата за наблюдение на мястото на престъплението. Заподозреният няма алиби за период от осем часа в нощта на убийството, който включва отрязъка от време, изтрит от дисковете на системата за наблюдение. Заподозреният притежава голяма колекция от старинни оръжия, сред тях и такова, каквото е било използвано срещу жертвата. Заподозреният признава, че е отличен стрелец.

Определящи черти в личността на заподозрения. Сдържан, уверен, задоволява собствените си желания, високо интелигентен. Интересен баланс между агресивност и очарование.

Мотив.

И тогава изпадна в беда. Премисляйки, Ив стана и взе да крачи из стаята, докато компютърът очакваше допълнителните данни. Защо човек като Рурк ще тръгне да убива? За изгода, в изблик на гняв? Тя не мислеше така. Богатство и обществено положение той би могъл да постигне и постигаше по друг начин. Жени за секс и за всичко останало той можеше да спечели, без да си дава много труд. Струваше й се обаче, че е способен да извърши насилие и че би го извършил хладнокръвно.

Убийството на Шарън Деблас беше свързано със секс. Беше извършено по особено жесток начин и това се набиваше в очи. Трудно й беше да свърже това с елегантния мъж, с когото бе пила кафе.

Може би тук беше разковничето.

— Заподозреният счита морала по-скоро за лична зона, отколкото за приоритет на закона — продължи тя, крачейки безшумно. — Сексът, ограниченията върху оръжията, наркотиците, тютюнът и алкохолът, както и начинът, по който е извършено самото убийство, напомнят за морал, който не се съобразява със закона. Убийство на лицензирана компаньонка, единствената дъщеря на негови приятели, единствената внучка на един от най-отявлено консервативните законодатели на страната, и то със забранено оръжие. Дали това не е илюстрация на недъзите, които заподозреният смята за присъщи на законодателната система? Мотив — завърши тя и отново седна. — Задоволяване на собствените интереси. — Тя въздъхна доволно. — Изчисли вероятността.

Системата й започна да вие, напомняйки й, че още една част от компютъра трябва да бъде сменена, после забръмча на тласъци.

Вероятност Рурк да е извършителят според текущите данни и предположения — осемдесет и две цяло и шест десети процента.

Защо не, помисли си Ив и се отпусна в стола.

Какво беше това, ако не отвратително задоволяване на собствените си интереси?

Той имаше тази възможност. Разполагаше и със средствата. Ако се вземеше предвид и арогантността му, тогава и мотивът беше на лице.

Но защо, мислеше си Ив, докато наблюдаваше как безстрастните думи на анализа й светят върху екрана, защо умът й някак отказваше да го приеме?

Просто не виждаше смисъла на извършеното деяние. Някак си не можеше да си представи Рурк, застанал пред камерата да се прицелва с пистолет в беззащитната, гола и усмихваща се жена и да изстрелва олово в тялото й, миг след като е изхвърлил семето си в нея.

И все пак имаше факти, които не можеха да бъдат пренебрегнати. Ако успееше да събере достатъчно данни, можеше да издаде заповед за психиатрична преценка.

Щеше да бъде твърде интересно, помисли си тя и се усмихна едва забележимо. Една разходка в главата на Рурк би била вълнуващо пътешествие.

На другата вечер в седем часа щеше да предприеме следващата стъпка.

На вратата се позвъни и тя се намръщи.

— Запиши и заключи до повикване от гласа на Далас. „Код пет“. Изключи.

Мониторът потъмня и тя стана, за да разбере кой прекъсва работата й. Един поглед към екрана на системата за наблюдение я накара да забрави недоволството си.

— Здрасти, Мейвис.

— Забравила си, нали? — Мейвис Фрийстоун влетя вътре — по ръцете й дрънчаха гривни, около нея се носеше уханен облак. Тази вечер косата й блестеше в сребристо — нюанс, който щеше да бъде променен в хармония със следващото й настроение. Отметна я назад и тя се посипа като звезден дъжд чак до невероятно тънкия й кръст.

— Не, не съм. — Ив затвори вратата и отново залости ключалките. — Да забравя какво?

— Вечеря, танци, разврат. — Като въздъхна тежко, Мейвис отпусна четирийсет и четири килограмовото си елегантно облечено тяло на канапето и погледна семплия сив костюм на Ив с нескривано отвращение.

— Да не искаш да кажеш, че ще излезеш с това?

Ив винаги се чувстваше като пребита в компанията на темпераментната Мейвис. Погледна костюма си.

— Струва ми се, че не.

— Значи така. Забравила си.

Така беше, но сега си спомни. Бяха планирали да посетят новия клуб, който Мейвис бе открила край космическите докове в Джързи. Според Мейвис космическите гаджета страшно ги бивало — нещо, което имало връзка с продължителната безтегловност.

— Съжалявам. Но ти пък изглеждаш страхотно.

Това несъмнено беше самата истина. Преди осем години, когато Ив бе спипала Мейвис за дребна кражба, тя беше страшно готина. Улична хлапачка с копринени къдрици, лепкави пръсти и ослепителна усмивка.

В последвалите години двете се сближиха. За Ив, която можеше да преброи на пръстите на едната си ръка приятелите, които не бяха ченгета, връзката беше безценна.

— Изглеждаш уморена — каза Мейвис повече с упрек, отколкото със съчувствие. — А и ти липсва едно копче.

Пръстите на Ив машинално напипаха празния плик.

— Дявол да го вземе, знаех си. — Тя свали сакото си и го захвърли с отвращение. — Виж какво, много съжалявам. Наистина забравих. Днес ми дойде твърди нанагорно.

— И причината е същата, поради която ми поиска черното палто, така ли?

— Позна. Благодаря, все пак. Добра работа ми свърши.

Мейвис седна за малко и започна да барабани с лакираните си в смарагдовозелено нокти по облегалката на канапето.

— Полицейска работа. Аз пък се надявах, че този път отиваш на среща. Наистина, Ив, трябва да започнеш да се срещаш и с други мъже, освен с престъпници.

— Видях се с онзи консултант по имидж, с когото ми бе уредила среща. Виж, той не беше престъпник, а най-обикновен кретен.

— Много си придирчива, а пък и това беше преди шест месеца.

Той се бе опитал да я вкара в леглото си срещу безплатна татуировка на устните, която според Ив дори не беше достатъчно трайна, но тя не му го каза в очите.

— Ще отида да се преоблека.

— Изглежда не ти си излиза да се поотъркаш в космическите пилоти. — Мейвис отново скочи и кристалите на ушите й, които стигаха до раменете, заблещукаха. — Но поне си смени тази отвратителна пола. Ще поръчам нещо от китайския ресторант.

От облекчение раменете на Ив се отпуснаха. Заради Мейвис тя би изтърпяла една вечер в шумен, претъпкан и противен клуб сред похотливи пилоти и техници от станциите. Идеята да похапнат китайска храна удобно изтегнати сякаш смъкна тежък товар от гърба й.

— Наистина ли нямаш нищо против?

Мейвис махна с ръка вместо отговор и включи компютъра, за да намери ресторанта, който искаше.

— Всяка вечер съм в някой клуб.

— Това се казва работа — рече Ив и влезе в спалнята.

— Ти ли ми казваш това? — Мейвис се зачете във вечерното меню, изписано на екрана. — Искаш ли рула с яйца?

— Разбира се.

— Вече не пея за един обяд, а получавам десет процента от прихода на заведението. Станах най-обикновена бизнес дама — добави Мейвис.

— У теб няма нищо обикновено — възрази Ив. Тя се върна, обута в удобни джинси и тениска.

— Така си е. Остана ли ти нещо от виното, което донесох последния път?

— Втората бутилка е почти пълна. — Идеята й допадна и Ив се отправи към кухнята, за да налее. — А излизаш ли още със зъболекаря?

— Не. — Мейвис лениво отиде до апарата за забавление и го настрои на музика. — Работата стана много сериозна. Нямах нищо против да е влюбен в зъбите ми, но реши да получи всичко. Искаше да се оженим.

— Ах, копеле такова.

— На никого не можеш да имаш доверие — съгласи се Мейвис. — Как върви работата със закона и реда?

— Тъкмо сега е малко напечено. — Наливаше виното, когато на вратата се позвъни. — Не е възможно да носят вечерята толкова скоро. — Чу как Мейвис безгрижно се понесе към вратата на дванайсет сантиметровите си токчета. — Провери охранителния екран! — провикна се Ив и едва бе тръгнала към вратата, когато Мейвис я отвори.

В първия миг изруга, в следващия вече бе посегнала към оръжието, което не носеше. От закачливия смях на Мейвис нивото на адреналина й бързо се понижи.

Ив разпозна униформата на компанията за доставки и видя притесненото лице на младежа, който подаде пакета на Мейвис.

— Обожавам подаръците — каза Мейвис, премигвайки кокетно, докато момчето си тръгваше поруменяло. — Вие не вървите ли в комплект с подаръка?

— Остави хлапака на мира. — Ив поклати глава, взе пакета от Мейвис и затвори вратата.

— Нямаш представа какви сладурчета са на тази възраст. — И тя изпрати въздушна целувка към екрана, после се обърна към Ив. — Защо си толкова нервна, Далас?

— Изнервена съм от случая, по който работя. — Тя погледна златното фолио и изящната панделка на пакета, който държеше повече с подозрение, отколкото с удоволствие. — Нямам представа кой може да е изпращачът.

— Има картичка — посочи Мейвис иронично. — Можеш да я прочетеш и да сложиш край на загадката.

— Умница! — Ив извади картичката от позлатения плик.

„Рурк“

Мейвис надникна през рамото на Ив и тихо подсвирна.

— Не е онзи Рурк, нали? Баснословно богатият, загадъчен и сексапилен Рурк, който притежава приблизително двайсет и осем процента от света и сателитите му?

Единственото, което почувства Ив, беше раздразнение.

— Познавам само един Рурк.

— Ти го познаваш! — Мейвис завъртя гримираните си в зелено очи. — Далас, непростимо съм те подценила. Разкажи ми всичко! Как, кога, защо? Спа ли с него? Кажи ми, че си спала с него, и после разкажи всичко до най-малката подробност!

— През последните три години имахме тайна любовна връзка и аз му родих син, когото будистки монаси отглеждат на обратната страна на луната. — Със свъсени вежди Ив разклати кутията. — Дръж се, Мейвис! Това е във връзка с един случай и — преди Мейвис да успее да си отвори устата, тя добави: — това е строго секретно.

Този път Мейвис не завъртя очите си. Щом Ив каза „секретно“, вече никакво ласкателство, молба или хленчене не можеха да я помръднат и на милиметър.

— Добре де, но можеш поне да ми кажеш дали на живо изглежда така добре, както на снимки.

— По-добре — промърмори Ив.

— Божичко, наистина ли? — Мейвис изстена и се строполи на канапето. — Мисля, че току-що получих оргазъм.

— Трябваше да ти го кажа. — Ив остави пакета настрани и го погледна намръщено. — А откъде знае къде живея? Не можеш да изровиш адреса на едно ченге от указателя. Как е разбрал? — повтори тихо тя. — И какво цели с това?

— За бога, Далас, отвори го. Той вероятно е бил запленен от теб. Някои мъже намират хладните, безразлични и скромни жени за привлекателни. Това ги кара да си мислят, че у теб има дълбочина. Обзалагам се, че вътре има диаманти — каза Мейвис, спускайки се към кутията, когато търпението й се изчерпа. — Огърлица. Диамантена огърлица. Може да са рубини. Ще изглеждаш изумително с рубини.

Тя скъса скъпата опаковка, хвърли настрани капака на кутията и пъхна ръка под хартията с позлатени краища.

— Какво, по дяволите, е това?

Но Ив бе вече усетила аромата и се усмихна.

— Кафе — отвърна тя, без да съзнава, че гласът й е станал по-тих. Протегна ръка към обикновената кафява торбичка, която Мейвис държеше.

— Кафе ли? — Учуди се Мейвис. — Червив е от пари, а ти изпраща пакет кафе?

— Ама истинско кафе.

— Голяма работа! — Възмутена, Мейвис махна с ръка. — Не ми пука колко струва тази глупост, Далас. Жената иска блясък.

Ив вдигна пакета до лицето си и вдъхна дълбоко.

— Не и тази жена. Кучият му син знае как точно да ми влезе под кожата — въздъхна тя. — Има си цяла торба с трикове.

 

 

На другата сутрин Ив си позволи една чашка ароматно кафе. Дори своенравният автоготвач не успя да развали великолепния вкус на тъмната течност. Тя пое към участъка с усмивка на лице, въпреки че отоплението на колата не работеше, а навън небето се бе свъсило и пет градусовият студ беше свиреп.

Усмивката все още стоеше на лицето й, когато влезе в офиса и завари Фийни.

— Я виж ти! — изгледа я той. — Какво закуси, слънчице?

— Кафе. Само кафе. Има ли нещо за мен?

— Направих пълна проверка на Ричард Деблас, Елизабет Баристър и останалите от семейството. — Той й подаде диск, върху който с яркочервено пишеше „Код пет“. — Никакви изненади. Нищо особено и за Рокман. Когато е бил на двайсет години, е участвал в група, изградена по военен образец, известна с името „Сейфнет“.

— „Сейфнет“ ли? — повтори Ив замислено.

— Стига, хлапе, не си била на повече от осем години, когато групата е била разформирована — каза й Фийни ухилен. — Сигурно само си чувала за нея.

— Напомня ми нещо. Това не беше ли една от онези групи, които предизвикаха брожения по време на конфликта с Китай?

— Да, и ако беше станало тяхното, конфликтът щеше да се разрасне. Едно неразбирателство за международното пространство можеше да има страшни последици. Но дипломатите успяха да избегнат войната. Няколко години по-късно групата се разформирова, макар да се носят слухове, че едно от крилата на „Сейфнет“ продължава да действа тайно.

— Чувала съм за него. И все още чувам. Мислиш, че Рокман може да има нещо общо с подобна отцепила се фанатична група?

Фийни поклати глава.

— Мисля само, че внимава какво прави. Силата си е сила, а Деблас я има в изобилие. Ако сенаторът успее да влезе в Белия дом, Рокман ще бъде неотлъчно до него.

— Моля те — Ив притисна с ръка стомаха си, — от теб получавам кошмари.

— Далеч се е прицелил, но има известна подкрепа за следващите избори — сви рамене Фийни.

— Така или иначе, Рокман си има алиби. Както и Деблас. Били са в Източен Вашингтон. — Тя седна. — Нещо друго?

— Чарлс Монро. Водил е интересен живот, но наяве няма нищо съмнително. Занимавам се с работните дневници на жертвата. Нали знаеш, човек трябва да е много предпазлив с тези файлове.

— Открий нещо, Фийни, и аз ще ти купя една каса от онова противно уиски, което толкова обичаш.

— Дадено! Все още работя по Рурк — добави той. — Той е от хората, които не проявяват небрежност. Всеки път, когато си помисля, че съм проникнал през някоя стена, пред мен се изправя друга. Каквито и данни да има за него, всичко добре се пази.

— Продължавай да отместваш стените. А аз ще копая под тях.

Когато Фийни си тръгна, Ив се премести на своя терминал. Не бе искала да проверява пред Мейвис, а в този случай предпочиташе да използва компютъра в офиса. Въпросът беше прост.

Ив въведе името и адреса на комплекса, в който се намираше апартамента й. Попита: Кой е собственикът?

И отговорът бе прост: Рурк.

 

 

Лицензът на Лола Стар беше само от три месеца. Тя бе подала молба на осемнайсетия си рожден ден — най-ранната възможна дата. Обичаше да повтаря пред приятелите си, че преди това е била аматьорка.

Същия ден напусна дома си в Толедо и си смени истинското име Алис Уилямс. И домът, и името й бяха омръзнали.

Имаше миловидно лице на фея. След много плач и молби родителите й се бяха съгласили да й платят за по-остра брадичка и чип нос — пластичната операция бе нейният подарък за шестнайсетия й рожден ден.

Лола искаше да изглежда като секси фея и смяташе, че го е постигнала. Късата й смолисточерна коса бе подстригана на черта. Кожата й бе млечно бяла и изпъната. Тя пестеше пари, за да си промени очите от кафяви на смарагдовозелени, тъй като смяташе, че те по-добре ще подхождат на външността й. Имаше прелъстително телце, което не се нуждаеше от много грижи.

През целия си живот бе мечтала да стане лицензирана компаньонка. Другите момичета гледаха да направят кариера в правото или финансите, учеха, за да си пробият път в медицината или индустрията, но Лола си знаеше, че е родена за секс.

А защо да не изкарва прехраната си с онова, което й се удаваше най-добре?

Искаше да бъде богата, търсена и глезена. Мъжете, особено по-възрастните, бяха готови да плащат добре за жени с прелестите на Лола. Но свързаните с професията й разходи се оказаха по-големи, отколкото си бе мислила — там в малката стаичка в Толедо.

Таксите за лиценза, задължителните здравни прегледи, наемът и данъкът „грях“ — всичко това изяждаше печалбите й. След като престана да плаща за обучението, едва успя да задели за малък едностаен апартамент в мизерните покрайнини на „Алеята на проститутките“.

И все пак така беше по-добре, отколкото да работи на улицата, както много други все още правеха. Но Лола имаше планове за бъдещето.

Един ден щеше да живее в апартамент на покрива на някоя сграда и щеше да приема само избрана клиентела. Щеше да пие вино и да вечеря в най-луксозните ресторанти, да лети със самолет до екзотични места, да забавлява кралски особи и милионери.

Беше достатъчно добра и нямаше никакво намерение да се застоява в дъното на стълбата.

Бакшишите помагаха. Една професионалистка не биваше да приема пари в брой или кредитни бонуси. Поне формално. Но всички го правеха. А тя си беше все още момиче и предпочиташе малките подаръци, които някои от клиентите й даваха. Но парите си влагаше в банка и им трепереше, защото не спираше да мечтае за своята мансарда.

Тази вечер щеше да забавлява нов клиент — някакъв, който държеше да го нарича татенце. Мъжът вероятно си мислеше, че е първият, който я кара да бъде малкото му момиченце. Всъщност само след няколко месеца в професията педофилите бързо се ориентираха към нея.

И така тя щеше да седи в скута му, той щеше да я пляска по дупето и да й обяснява с назидателен тон, че трябва да бъде наказана. В действителност това приличаше на игра и повечето мъже бяха общо взето сладури.

Като си мислеше това, тя избра една рокля с кокетна пола и бяла фестонирана якичка. Отдолу не носеше нищо друго, освен бели чорапи. Махна космите от пубиса си, за да изглежда гола и гладка като десетгодишна.

След като разгледа отражението си в огледалото, тя добави още малко цвят на страните си и блясък на нацупените си устни.

При почукването на вратата тя се усмихна и младото й, все още наивно лице й се усмихна от огледалото.

Все още не можеше да си позволи видео охранителна система и погледна през шпионката, за да огледа посетителя.

Той беше хубав и това й допадна. И, предположи тя, на достатъчно години, за да й бъде баща, което щеше да му хареса.

Тя отвори вратата и отправи към него срамежлива, стеснителна усмивка:

— Здрасти, татенце.

Той не искаше да губи време. Това беше предимството, от което имаше най-малко в момента. Усмихна й се. За уличница тя изглеждаше доста добре. Когато вратата се — затвори зад гърба му, той мушна ръка под полата й и с удоволствие установи, че е гола. Това щеше да ускори нещата, ако можеше да се възбуди бързо.

— Татенце! — като се вживя в ролята си, Лола пронизително се изкикоти. — Така не е прилично.

— Чувам, че ти не си се държала прилично. — Той свали палтото си и го остави внимателно настрани, докато тя му се цупеше. Макар че бе взел предпазни мерки да не оставя отпечатъци, все пак не възнамеряваше да пипа нищо друго в стаята, освен нея.

— Бях послушна, татенце. Много послушна.

— Не си се държала прилично, момиченце. — Той извади една малка камера от джоба си, остави я отстрани и я насочи към тясното, отрупано с възглавници и плюшени играчки легло.

— Ще снимаш ли?

— Точно така.

Искаше й се да му каже, че това ще му струва допълнително, но реши да изчака, докато свършат. Клиентите не искаха фантазиите им да бъдат смесвани с действителността. Беше научила това по време на обучението.

— Лягай на леглото!

— Добре, татенце. — Тя легна сред възглавниците и ухилените животни.

— Чувам, че си се пипала.

— Не, татенце.

— Не е хубаво да лъжеш татко си. Ще трябва да те накажа, но после ще има целувка и ще се почувстваш по-добре. — Когато тя се усмихна, той пристъпи към кревата. — Вдигни си полата, момиченце, и ми покажи как се пипаш.

Лола не се интересуваше от тази част. Тя обичаше да я докосват, но допирът на собствените й ръце почти не й доставяше удоволствие. И въпреки това тя вдигна полата си и започна да се гали със срамежливи и колебливи движения, както предполагаше, че иска той.

Плъзгането на малките й пръстчета го възбуди. В края на краищата жената бе създадена за това — да използва себе си и мъжете, които я желаеха.

— Е, как е?

— Добре — промърмори тя. — Пипни и ти, татенце. Да видиш колко е нежно.

Той сложи ръката си върху нейната, а когато пръстът му се плъзна вътре, почувства, че членът му се втвърдява. Щеше да свърши бързо и за двамата.

— Разкопчай си роклята — нареди й той и продължи да плъзга ръката си с умели движения, докато тя разкопчаваше ученическата си якичка. — Обърни се.

Щом се обърна, той замахна с ръка и заудря навирения й задник. Бялата плът се зачерви, а тя се разхленчи точно както се очакваше от нея.

Нямаше значение дали я боли или не. Сделката си беше сделка.

— Добро момиче! — Сега вече бе в пълна ерекция и започваше да пулсира. И въпреки това движенията му бяха внимателни и премерени, докато се събличаше. Гол, той я възседна, плъзна ръцете си под нея, така че можеше да мачка гърдите й. Толкова е млада — помисли си той и се остави да изпита удоволствието от свежата плът, която още дълго нямаше да има нужда от козметични корекции.

— Татко ще ти покаже как се награждават добрите момиченца.

Той искаше тя да го поеме в устата си, но не можеше да рискува. Противозачатъчните, които вземаше, щяха да унищожат спермата във вагината, но не и в устата й.

Вместо това той повдигна бедрата й и докато проникваше в нея, удряше с ръце стегнатата, млада плът.

Беше по-груб, отколкото и двамата бяха очаквали. След първия силен тласък той спря. Нямаше никакво желание да я наранява дотолкова, че тя да извика. Макар че в място като това той се съмняваше, че някой ще чуе или ще се загрижи.

Тя все още беше очарователно неумела и наивна. Той премина на по-бавен, по-внимателен ритъм, който откри, че му доставя истинска наслада.

Движенията й бяха точни, посрещаше го, отговаряше му. Но изглежда не всичките й стенания и викове бяха симулирани. Той почувства как тя се стяга и потреперва, и се усмихна — беше доволен, че е успял да доведе една уличница до истински оргазъм.

Затвори очи и се изпразни.

Тя въздъхна и се сгуши на една от възглавниците. Всичко мина добре, много, много по-добре, отколкото бе очаквала. Надяваше се, че си е намерила още един постоянен клиент.

— Бях ли добро момиче, татенце?

— Много, много добро. Но още не сме свършили. Обърни се.

Докато тя се преместваше, той се изправи и се дръпна от обсега на камерата.

— Видео ли ще гледаме, татенце?

Той само поклати глава.

Като си спомни ролята, която трябваше да играе, тя се нацупи.

— Обичам видео. Можем да гледаме, а след това ти можеш отново да ми покажеш как да стана добро момиче. — Тя му се усмихна, надявайки се да получи нещо допълнително. — Този път мога да те погаля. Искам да те погаля.

Той се усмихна и извади от джоба на палтото си СИГ 210 със заглушител. Наблюдаваше я как премигва с любопитство, докато той се прицелваше с пистолета.

— Какво е това? Това играчка за мен ли е?

Простреля я най-напред в главата. Оръжието едва изпука, а тя рязко политна назад и се сгърчи в конвулсии. Хладнокръвно той отново се прицели между младите, стегнати гърди и накрая и в гладкия, обезкосмен пубис.

Изключи камерата и внимателно нагласи Лола между напоените с кръв възглавници и опръсканите плюшени играчки, докато тя го гледаше втренчено с широко отворени от изненада очи.

— Това не беше хубав живот за едно младо момиче — каза й той нежно, после се върна при камерата и записа последната сцена.