Обожавам да чета този автор, харесва ми всичко което той е написал. Но за най-голямо съжаление, не мога да кажа същото и за Звезди като прах. Книгата като цяло ми харесва, но краят е едно много голямо разочарование за мен. Може и да е така щото съм пристрастна към неща от съвременния живот( пристрастна или по-скоро отегчена), а като се чете Азимов трябва да се абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.