Както и за „Камъче в небето“ тук мнението ми е същото — това е вторият роман на Азимов и има известен
напредък в „опипването“ на почвата, но пак нещо липсва…Започва доста добре и обещаващо, но после
нещо се случва и книгата става тегава. Като предистория на Фондациите — нещо не ми се връзва, те са доста,
доста по-добри…Като цяло препоръчвам по-късните произведения на маестрото.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.