Виждам, че някои читатели са очаквали повече от книгата, като се има предвид репутацията на Джудит Макнот. Мога да се съглася, че авторката има други по-увлекателни и по-забавни творби, но и тази си има своите достойнства. Според мен много силно е описанието на начина, по който бившият починал вече съпруг на героинята е смазвал самочувствието и увереността и, въпреки че тя е всепризната красавица:
" — Плисираните поли правят бедрата ти да изглеждат още по-дебели — подхвърляше ехидно той.
Кати възразяваше, че изобщо няма дебели бедра, но правеше упражнения, за да е сигурна, че ще запази формата си.
— Ако си скъсиш косата, брадичката ти няма да е толкова издадена напред.
Тя му отвърна, че брадичката й не е издадена, но се подстрига късо.
— Ако изпънеш коленете си, задника ти няма да се тресе толкова, докато ходиш.
Кати изпъваше колене и се чудеше дали продължава да се „тресе“."
Очите му критично я следваха, където и да отидеше, и скоро тя стана толкова неуверена в себе си, че беше невъзможно да мине през стаята, без да се блъсне в някой стол или маса…"
Виждала съм как това се случва в живота, а не в роман и как потърпевшата изобщо не си дава сметка…. Така че книгата дава ценни насоки за размисъл
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.