Христо Пощаков
Никога не ядосвай собствената си жена

След сватбата, Карл Либерхард се смяташе за щастлив дотолкова, доколкото бе способен на това един бивш стар ерген. Наистина Гретхен не бе в първа младост, но бе запазила напълно приличен вид. До края на медения месец тя също изглеждаше доволна, стараеше се да угажда на избрания в живота си съпруг и да се съобразява със закостенелите му привички.

После започнаха неприятностите и причината бе вродената подозрителност на Карл. По време на обедната почивка в предприятието той си навехна крака, закараха го до близката болница, след това в къщи, а Гретхен не се оказа там. До телевизора в хола се бе появила саксия с голям кактус, което неимоверно го подразни — Карл Либерхард не обичаше внезапните промени в домашната обстановка.

Той се дотътри до банята и докато се облекчаваше, дочу похлопване на врата. Когато се върна обратно в хола, установи с учудване, че Гретхен се е излегнала в един от фотьойлите, а кактусът е изчезнал. Карл поиска обяснение, но не го получи. Съпругата му заяви, че не живее в средновековието, може да ходи където си поиска, да внася и изнася в къщата каквото пожелае. Той възрази остро. Според него местоположението на собствената му жена и вещите трябваше да се съгласуват с мнението на съпруга. Гретхен се нацупи и прекрати спора, но в очите й за първи път се появи лош блясък.

След два месеца Карл се прибра рано от служебно пътуване и отново не я завари в дома си. В кухнята, кой знае защо се мъдреше изящен стол от махагон. Вбесен, той се вмъкна в тоалетната и историята се повтори. Отново похлопване на врата, отново появата на Гретхен, съвпаднала с изчезването на стола от кухнята.

Този път препирнята беше бурна, ала също така безуспешна за него. Подозрението нарастна и Карл реши да я следи.

Инсценира командировка, взе стария бинокъл, останъл от ергенските години, и нае стая в отсрещния хотел. Малко преди обед Гретхен излезе от къщата, напазарува в близките два магазина и се прибра обратно. Късно до вечерта нищо не се случи. „Какъв съм глупак! — помисли Карл. — Нормално ли е човек на моята възраст да ревнува?“

Излезе от хотелската стая, плати сметката и прекоси улицата.

Гретхен я нямаше в къщи, светът сякаш му залепи шамар. До телевизора в хола стоеше огромна керамична ваза с красиви орнаменти. „Този път ще се разправяме по друг начин!“ — закани се Карл, постави веригата на входната врата в гнездото й и провери дали всички прозорци са добре затворени. „Да видим как ще се прибере“ — помисли злорадо. Когато се върна в хола, жена му стоеше на обичайното си място, а керамичната ваза бе изчезнала. Последва страхотен скандал, на кулминационната му точка Гретхен му отпрати змийски поглед, вмъкна се в спалнята и тръшна вратата след себе си. За да се утеши, той извади бутилка шнапс, ликвидира набързо половината от съдържанието й и проблемите изгубиха предишната си острота.

„Ами ако тя от време на време се превръща в нещо друго и това й харесва? — мина през главата му нелепа мисъл. — Тогава аз съм идиот! Какво ме интересува на какво се прави, когато ме няма.“

Доволен от извода, Карл си наля нова чаша и се усмихна. Над главата му леко се поклати масивен полилей от ковано желязо, почти еднакъв с този, в средата на хола, останал като наследство от родителите. Дългото острие под кръглия му плафон потрепна и се прицели в тила му.