Читателски коментари (за „Ти ми принадлежиш “ от Джоана Линдзи)

Ако сте прочели една книга на въпросната авторка, значи сте прочели всичките. Абсолютно еднотипни и абсолютно никаква интрига.

Главният герой винаги е самовлюбен, нацистичен кретен, който също така е болен от ревност. (Не мога да разбера как някой може да нарече любов това мъжа да заплашва с побой или убийство всеки дръзнал да погледне жена му).

Главната героиня задължително е нахакана простакеса с претенции за криворазбран феминизъм. Все повтаря колко не й трябва мъж да я спасява, но в същото време постоянно изпада в ситуации изискващи главния герой (разбира се) да я спаси.

Също така ми е много интересно как още не са станали на парчета персонажите след цялото това избухване в смях. Не може просто да се засмеят или подсмихнат, все трябва да избухват.

Това пак се отнася за всички книги на тази авторка, защото аз като наивно човешко същество попрочетох няколко с надеждата, че ще има някаква разлика между тях, но уви…..

А да! Да не забравяме и израза „имайки предвид“ във всяко второ изречение.