Елизабет Лоуел
Омагьосаните (16)

Глава шестнадесета

Девет дни Саймън се грижи за Ариана като за бебе. Девет дни си казваше, че не забелязва женствената привлекателност на гърдите и бедрата й. Че не изпитва чисто чувствено удоволствие от втриването на балсам във всяка пора на кожата й. Че не иска да бъде като балсама, който потъва в плътта й и става част от нея.

Девет дни се лъга.

Какво ли си мислеше Касандра, когато ме накара да втривам ароматния крем във всеки сантиметър от тялото на Ариана? От камък ли съм, та да не изгарям от страст?

Ариана тръсна глава. Лъскави черни къдрици паднаха на гърдите й. Ръцете й се раздвижиха вяло и въпреки това много нетърпеливо в търсене на… нещо.

— Ариана — тихо промълви Саймън.

Главата й се обърна сякаш в отговор, макар очите й да бяха затворени. Саймън нарочно прокара пръсти по бузата й. Ръката й се вдигна и притисна пръстите му към лицето й.

Тя се обърна още по-близо до него, като очевидно приемаше докосването му.

Не, тя дори го желаеше.

— Иска ми се да се осмеля да те събудя — прошепна Саймън.

Това обаче бе забранено от Касандра. Тя бе казала, че когато Ариана оздравее напълно, ще отхвърли сама въздействието на лекарствата. Дотогава ще спи. Прибързаното събуждане само би забавило оздравяването й.

Когато Саймън започна да нанася балсама, топлият дъх на Ариана го обви. Той си казваше, че не прави нищо по-различно, нищо ново, и, разбира се, нищо чувствено.

И въпреки това не можеше да не забележи сякаш за пръв път смелата извивка на нейните вежди. Черните й мигли бяха толкова дълги, че падаха върху бузите й. Носът й имаше изчистена и права линия с леко извити ноздри. Скулите й изкушаваха пръстите му, както и хлътналите места под тях, където играеха отблясъци от огъня.

Уханието на балсама се изви нагоре, подсилено от топлината на тялото й. Парфюмът невидимо галеше Саймън с всяко докосване на кожата му в нейната. Той вдиша дълбоко аромата и желанието му пламна.

Саймън издиша и леко погали виолетовата материя, която прикриваше бедрата и краката на Ариана. Материята се плъзна настрани с лекотата на течаща вода, оставяйки Ариана гола.

Като внимаваше да не я раздрусва, Саймън я вдигна и я обърна на здравата страна. Каза си, че ръцете му не са се задържали върху бедрото й. Нито че е присвил пръстите си, за да докосне избуялата тъма, която лежеше скрита между бедрата й.

Саймън издаде приглушен звук, когато сабята между краката му се изду от желанието да влезе в ножницата. Сякаш никога преди не бе докосвал жена, никога не бе познал опияняващия аромат на женското желание, никога не бе разтварял нежните, благоуханни устни и не се бе вмъквал между тях в самото сърце на желанието. Саймън рязко отдръпна ръцете си, сякаш ги бе държал прекалено близо до пламък.

Това е лудост.

Нито разумната половина от съществото на Саймън, нито пък другата, буйната и страстната, се съгласиха със заключението.

Той затвори очи и потопи пръсти в малкия съд с балсама. Започна да втрива мазилото по гърба на Ариана. Когато достигна до бедрата й, се поколеба.

Дългите й крака се размърдаха неспокойно. Движението поднесе бедрото й към дланта на Саймън.

Пръстите му потрепнаха в чувствен отговор, като провериха еластичността на кожата й. Когато осъзна какво е направил, той замръзна от страх, че е нарушил целебния й сън. След няколко мига бавно се отпусна. Ариана не се беше събудила.

Нито пък се бе отдръпнала от дългите пръсти върху бедрото й.

Саймън бавно вдигна ръката си. Той взе още балсам и го втри по линията на гръбнака й до основата. Без всъщност да го иска, плъзна ръка и в гънката надолу.

Огнени езици близнаха върховете на пръстите му и преминаха по цялата му ръка, като изпратиха горещи вълни в слабините му. Наложи си да махне ръката си, докато все още имаше доверие в себе си.

Саймън искаше да даде на Ариана повече от една милувка, която свършваше още преди да е започнала. Той искаше да проследи извивката на задника й, докато дланта му се притисне между бедрата й, сгушена в мекотата й, докато пръстите му проникнат в тясната й, ухаеща жега.

Сетне щеше да се оттегли бавно, като вземе от влагата й по дланта си, а после отново да влезе в нея, като проникне дълбоко и пак се оттегли, за да разпростре уханието на нейното желание, докато то обземе и двамата.

Не мога. Ти не е будна.

Но аз съм.

Господи, горя от желание!

Саймън би изругал, но не му стигаше въздух. Той се чувстваше силен и истински жив, кръвта му пулсираше на мощни вълни и го правеше още по-твърд от преди.

Като внимаваше да не мисли за нищо, той продължи да втрива ароматния балсам надолу по краката на Ариана и по деликатната извивка на стъпалата й.

Тя въздъхна и се обърна на гръб. Сякаш тялото й бе запомнило привичното втриване на балсама и ласката. Докато се обръщаше, дългата й черна коса се разпиля върху гърдите и корема й. Леко подвитите й краища паднаха върху триъгълника от по-гъсти и къдрави косми, които предпазваха най-женствената й плът.

Сякаш в транс, Саймън се протегна и много бавно раздели двете отсенки на нощта, отмахвайки косите на Ариана. Изкушението да разтвори и черния триъгълник с един пръст, за да потърси жегата отдолу, бе толкова силно, че ръката му се разтрепери.

Не трябва да го правя.

И въпреки това, колкото и бързо да си каза, че е грешно, друга част от него се възпротиви.

Защо? Виж я как мърда, как въздиша от желание. Виж как набъбват гърдите й в очакване на докосването ми, как се втвърдяват зърната й, шито се нуждаят от ласка.

Саймън укроти вътрешния си спор, като натопи пръсти в кремообразния мехлем. Втри го в раменете на Ариана, в ръцете й, в дланите й.

Искаше му се да е свършил с подлудяващото си задължение, а същевременно се радваше, че не е. Бръкна дълбоко в съда и взе още от балсама. Втри го в дланите си и набързо довърши задачата си.

Гърдите на Ариана бяха по-едри, отколкото си спомняше Саймън, по-трептящи, по-твърди. Дори като затвореше очи, виждаше как нейният образ гори под клепачите му. Кожата й бе фина и бледа като най-ценната перла на султана. Зърната й бяха твърди розови пъпки, които очакваха единствено капките влага от неговия език, за да станат идеални.

Без да знае, без да мисли, Саймън наведе глава към Ариана. Гърдите й познаваха милувките на челото, страните и устните му. Той разтвори уста и езикът му докосна деликатната пъпка.

Имаше вкус на рози.

С беззвучен стон Саймън проследи с език върха на гърдата на Ариана, като опита топлината и вкуса и.

— Коприна — прошепна той, като прокара език по бледата набъбнала гърда.

Ариана промърмори нещо и помръдна. От движението възбуденото й зърно докосна устните на Саймън.

— Кадифе — въздъхна той, като леко го вкуси.

Тя се изви, сякаш в някакъв чувствен сън. Твърдото розово зърно се отърка в устните му.

— Не мога повече — рече тихо Саймън.

Той прегърна Ариана и започна да я гали така, както бе искал от мига, в който я бе видял да стои горда и уплашена, в очакване на един мъж, когото не познава, да поиска тялото й и утробата й за наследниците си.

Жарките устни на Саймън ускориха сърцебиенето на Ариана. Като промълви нещо унесено, тя вдигна едното си коляно.

Дали пък неговата ръка не се бе промушила под коляното й, така както любовник би го повдигнал, за да я разтвори?

Не, аз съм лечител, а не любовник.

Значи трябва да я излекувам. Цялата.

Но…

Страстта у Саймън надделя над предпазливостта, която бе научил на толкова висока цена.

Нали това каза Касандра? Че всяка пора от кожата на Ариана трябва да познае целебната целувка на балсама.

Това беше вярно. Касандра бе казала предупреждението неведнъж, сякаш балсамът бе най-важната част от лечебния ритуал.

Мога ли да имам доверие в себе си, та да я докосвам толкова интимно?

И да не я любя?

Боже милостиви! Възможно ли е?

Саймън затвори очи и се насили да не мърда, тъй като не можеше да каже дали следващото му движение ще е към Ариана или надалеч от нея.

И ако бе към нея, не бе сигурен кога лекуването щеше да спре и да започне любенето.

— Славейче — рече Саймън пресипнало. — Защо не си будна?

Ариана издаде тих, тревожен звук. Силуетът на тялото й вече не бе така отпуснат. Краката й се задвижиха неспокойно, сякаш се опитваше да побегне след нещо, но откриваше, че е безнадеждно затънала в блато. Едната й ръка се раздвижи и се блъсна в бедрото на Саймън.

Веднага щом усети мускулестото му присъствие, тя издиша продължително и се поуспокои. Много скоро след това ръката й се отпусна и се плъзна от бедрото му върху завивката, но пръстите й останаха притиснати към него.

А и контактът не бе случаен, защото когато Саймън се отдръпна, ръката на Ариана пак потърси успокоение в допира на плътта му.

Неговата плът.

Нейното желание.

— Бях ли прав за това, славейче? — прошепна Саймън. — Дали ме погледна с повече одобрение и по-малко отвращение от другите мъже?

Не последва никакъв отговор, само ръката на Ариана остана притисната към бедрото му.

— А и желанието — каза той, като се наведе над Ариана още веднъж. — Дали го видях в теб? Дали го вкусих в целувките ти?

Саймън прокара силните си ръце по тялото на Ариана от гърдите до тъмния триъгълник, който желаеше повече от дишането. Ароматът на балсама се разнесе от дланите му.

— Когато ме видя за пръв път, очите ти се разшириха — каза Саймън. — Това не беше ли преди по-малко от месец? Божичко, изглежда ми така, сякаш е минал цял живот! Тогава принадлежеше на друг. Едва ли можех да си позволя да те погледна.

Саймън обви с длан сгънатия крак на Ариана, като втриваше балсам и разкриваше красотата й с всяко бавно движение на ръката си.

— Залязващото слънце е запалило аметистов огън в очите ти — прошепна той. — А устата ти… Мили боже, като видя как се плъзга езикът по долната ти устна, семето ми направо се разпилява…

Саймън потръпна, като си спомни. И спомняйки си, той зацелува Ариана по гърдите, по корема и надолу, за да опита сладката вдлъбнатина с езика си.

— Не съм искал да желая така никоя жена — прошепна Саймън. — Не и така. Като парене под корема.

Саймън се бе надвесил с топлия си дъх над Ариана, докато ръцете и устните му продължаваха да я галят, съединили лечителя и любовника.

— Видях как се ускорява пулсът ти, когато се приближа до теб. Може да е било от страх, но когато мислеше, че не виждам, ти ме наблюдаваше!

Ръката му се плъзна надолу по тялото й, докато най-сетне той почувства гъстия, чувствен триъгълник от косми, притиснат към дланта си. Докосна го нежно като целувка, сграбчи съблазнителното хълмче, което се надигна горещо, за да го посрещне. Ариана издаде нисък звук, полустон, полувъздишка.

И тя се приближи към докосването на Саймън.

Неговият собствен дъх се превърна в стон. Той искаше да я събуди, да я обладае, да гледа как очите й блестят от страст, докато влиза в тялото й. Чувстваше се така, сякаш цял живот е искал само това.

Саймън натопи пръсти в балсама за последен път. Много внимателно втри кремообразната смес по бедрата на Ариана. Кракът й се сви още повече и бедрата й потръпнаха.

Това бе достатъчно. С краищата на пръстите си Саймън докосна тайната плът, зачервена от желание. Ариана издаде мърморещ звук на удоволствие и сънено се протегна, като се галеше о пръстите му.

Той нежно вкара пръсти между бедрата й и откри жарката й мекота. Усети как вълните на удоволствието я обливат, чу го и в накъсаните й въздишки, видя го в бавното движение на бедрата й.

— Какво сънуваш, славейче? — попита Саймън нежно. — Искаш ли ме сега така, както аз те исках още от първия път, когато те видях?

Много нежно Саймън загали краищата на затворените устни на Ариана. Горещата, чувствена роса намокри в отговор пръстите му и ускори сърцебиенето му. Той вкара пръст между знойните гънки. Бавно продължи навътре, като едновременно я галеше и разтваряше.

На върха на милувката Саймън откри скритата перла. Тя беше продълговата и твърда. Когато я погали с влажния си пръст, Ариана въздъхна накъсано. Бедрата й леко се задвижиха, сякаш искаха още.

Саймън оттегли ръката си, докато нито една част от тялото му не докосваше Ариана. Тя издаде звук на протест и унесено завъртя глава от една страна на друга, което красноречиво говореше за желанието й и за целебния унес на съня.

Стана както бе казала Касандра. Ариана ще се събуди така, сякаш е сънувала дълбоко. И в съня тя ще чувства дълбоко. Както и ти.

— Какво чувстваш, славейче? — попита дрезгаво Саймън. — Отвращение ли?

Той прокара пръсти по вътрешната страна на бедрата й. Тя се изви нагоре към него, сякаш плуваше в тежка течност. Всяко движение бе забавено като сянка на обичайната му бързина. Всяко незначително движение бе чувствено отражение на сънищата й.

— Не, това, което те движи, не е отвращение — прошепна Саймън. — В теб се събира желание. Дали се надигаш към мен, защото знаеш, че точно аз те галя?

Пръстите му загалиха устните й, които вече не бяха така плътно притворени. Бяха набъбнали, възбудени и влажни от желанието на Ариана.

Саймън изръмжа, сякаш го заболя.

— Бих могъл да проверя силата на страстта ти — прошепна той, — но не си вярвам, че ще се задоволя с усещането за девствеността ти около пръста си. Би било прекалено лесно да те разтворя още малко и сетне още малко, докато мога да вкарам жадната си сабя дълбоко в ножницата ти.

Като затвори очи, Саймън се опита да се пребори с желанието, обхванало цялото му същество.

— Чудиш ли се какво би било да ме гледаш и аз да те гледам, докато сърцата ни бият лудо и телата ни се напрягат, за да се притиснат още по-силно в любовната прегръдка?

Ариана не се събуди, за да отговори на въпроса, макар плътта й под милувките на Саймън да бе самата като отговор. Тя бе страшно възбудена, трескава.

Но това, което изгаряше пръстите на Саймън, не бе сухата треска на болестта. Това бе влажната възбуда на една жена, чийто глад бе събуден от любовните докосвания.

Саймън затвори очи и премери възбудата на Ариана по бавните, похотливи движения на бедрата й. Страстта бе оцветила устните и зърната й в яркорозово.

Неподвижен, той седеше на леглото и се бореше със себе си с всеки дъх, който поемаше, знаейки, че трябва да стане и да напусне омаяното момиче, което не можеше да каже нито не, нито да.

Но аз мога да избера вместо нея.

Самата мисъл бе агония.

— Искаш ли ме толкова дълбоко в теб, че да усетиш как избухва семето ми така? Искаш ли го, колкото аз го искам? — попита Саймън.

Ариана му отговори с мълчание. Тялото й вече не бе напълно отпуснато. Тя бе обтегната, вибрираща, разтворена в очакване. Уханието на нейното желание проникна в него и възпламени съзнанието му.

Господи, какво ми става? Защо не мога да стана и да си тръгна?

Но въпреки че думите кънтяха в съзнанието на Саймън, биенето на сърцето му ги заглушаваше. Като нямаше доверие в себе си отново да докосне Ариана, неспособен да се отвърне от чувствената й красота, той се наведе още веднъж над жена си.

Ариана промърмори нещо сънено, когато Саймън я погали с буза по бедрото. Той дишаше дълбоко, като поглъщаше аромата й, потапяше се в уханието на нейното желание, сякаш бе целебен сън.

Целуна меката плът бавно и внимателно и когато я засмука леко и изпрати нова вълна на възбуда под бялата й кожа, тя въздъхна и се размърда, като му направи още място между краката си.

Той прошепна името й, докато вкусваше есенцията от лунна светлина, рози и дива, необуздана буря.

Възбудата бавно се надигна в Ариана и ставаше толкова по-силна, колкото по-бавен бе ритъмът на Саймън.

Тя се завъртя бавно и се предаде изцяло на знойния унес. За Саймън съществуваше вече само вкусът и усещането за Ариана, нейната възбуда сгорещяваше кожата му, докато най-сетне вдишваше само чистия аромат и огъня.

Аз горя.

Да. Гори с мен.

Винаги. Заедно да горим.