Джудит Макнот
Ад и рай (30)

30.

Елизабет седеше пред тоалетната масичка, без да забелязва изпитото лице на Бърта, която разресваше косите й. Нощницата, с която бе облечена, бе специално изработена от мадам Ласал от кремава дантела. Мадам бе настояла за този модел, който щял да достави изключително удоволствие на маркиза в брачната му нощ.

Въпреки това в момента Елизабет никак не се притесняваше от дълбокото деколте или пък от съблазнителната цепка, от която почти целият й ляв крак се виждаше. Завивките щяха да я скрият, но сега за пръв път през този ден остана сама и й беше много трудно да не мисли за ужасните неща, които господин Уърдсуърт и наговори.

Положи отчаяни усилия да мисли за нещо друго, въртеше се неспокойно в стола и тогава се съсредоточи върху предстоящата й брачна нощ. Загледа се в скръстените в скута си ръце и наведе главата си назад, за да улесни Бърта. Припомни си обясненията на Лусинда за зачеването на бебетата. И тъй като Иън недвусмислено подчерта, че иска деца, имаше голяма вероятност той да пожелае това още тази вечер. Според Лусинда сигурно щяха да споделят едно легло.

Тя наново обмисли обясненията на Лусинда. Според Елизабет не бяха особено смислени. Не беше невежа за начина, по който другите видове по земята създаваха своите малки; но пък от друга страна, осъзнаваше, че хората не могат да се държат така дивашки. Дали тогава това е съпружеската целувка в леглото? И щом е така, защо понякога до ушите й стигаха скандални слухове за някоя омъжена дама от доброто общество, за чието бебе се шушукаше, че не е от съпруга й. Сигурно имаше различни начини да се направи бебе или в другия случай сведенията на Лусинда бяха погрешни.

Тогава й мина през ума как ли ще спят; в нейното легло или в неговото. Той дали щеше да се допира до нея? Като че ли в отговор на въпросите й вратата, която съединяваше двете спални, се отвори и Иън влезе. Бърта уплашено подскочи, намръщено го погледна, тъй като и тя подобно на другите слуги на Елизабет продължаваше да го обвинява и да се страхува от него. После почти тичешком излезе и затвори вратата.

Елизабет почувства внезапна възхита от елегантната му походка, с широки самоуверени крачки и го погледна. Той беше само по риза и панталони и през разкопчаната яка се виждаше силната му шия. Според нея и с риза с навити ръкави изглеждаше все така елегантен, както и с вечерно облекло. И тогава Уърдсуърт и неговите обвинения изплуваха в съзнанието й, но в този миг престана да им вярва.

Тя стана, смутена от нощницата си, направи крачка, но искрите в кехлибарените му очи, които се плъзнаха по полуголото й тяло, я спряха. Необяснимо предпазлива и тръпнеща, тя се обърна към огледалото. Иън се приближи и сложи ръце на раменете й. Тя наблюдаваше в огледалото как наведе тъмнокосата си глава и я целуна по тила и гореща, чувствена вълна се разля по гърба й.

— Трепериш — каза той с огромна нежност, каквато досега не бе долавяла.

— Зная — призна тя, — но не зная защо.

Той се усмихна:

— Наистина ли?

Елизабет копнееше да се обърне и да го попита какво се е случило с Робърт; страхуваше се от отговора; страхуваше се да не съсипе тази нощ със своите подозрения, които според нея бяха неоснователни. Страхуваше от онова, което я очакваше в леглото…

Като хипнотизирана гледаше отражението му в огледалото, видя как обгърна талията й, почувства как я притисна към себе си, почувства гърдите му, краката му до своите. Притисна я още повече, целуна бавно едното й ухо, после другото. С жест на притежател пъхна ръката си под панделките и я погали.

Бавно я обърна към себе си и я целуна пламенно, притискаше я, а Елизабет отвърна на целувката и се забрави в чувствената възбуда, която той винаги предизвикваше у нея. Прегърна го през врата, а той я вдигна и я понесе към вратата. Така пристъпиха в просторната спалня с огромно легло върху подиум.

Потънала в усещанията на бурната целувка, Елизабет едва обърна внимание как той я пусна на пода. Но когато посегна да развърже панделките, които придържаха нощницата й, отскочи и инстинктивно задържа ръката му.

— Какво правиш? — задъхано прошепна.

Иън я погледна изпод натежалите си клепачи. Въпросът й го озадачи, но в зелените й очи съзря непресторен страх и се досети за причината.

— И какво мислиш, че правя? — предпазливо попита. Тя се двоумеше, не искаше да го обвинява в подобно отвратително деяние, но най-накрая колебливо изрече:

— Разсъбличаш ме.

— И това те изненадва!

— Дали ме изненадва? Разбира се, че ме изненадва. Защо да не ме изненадва? — попита Елизабет, обзета от мрачни подозрения относно обясненията на Лусинда.

Много спокойно той каза:

— Какво по-точно знаеш за онова, което се случва между съпруг и съпруга в леглото?

— Имаш предвид онова, което предполага създаването на деца ли? — попита тя с думите, които той употреби в деня на годежа им.

Той се усмихна нежно развеселен от начина й на изразяване.

— Струва ми се, че сега можеш да кажеш какво е.

— Зная само онова, което Лусинда ми е казала. — Той чакаше да чуе самото обяснение и тя неохотно допълни: — Каза ми, че съпругът целува жена си в леглото и че първият път малко боляло. Това било всичко.

Иън не знаеше как да постъпи в момента, ядосан, че не е послушал интуицията си, когато тя се представи напълно осведомена и без девически свян относно любенето. С най-нежния си глас той каза:

— Ти си много интелигентна млада жена, скъпа, не си префърцунена стара мома като бившата ти гувернантка. Кажи ми честно, вярваш ли, че природните закони въобще не важат за хората?

Той плъзна пръсти под панделките на раменете й и ги смъкна. Почувства, че тя трепери, и силно я прегърна.

— Обещавам ти — прошепна, като наум проклинаше Лусинда Трокмортън-Джоунс, — че няма да се отвратиш от онова, което ще се случи в това легло.

Осъзнавайки, че неизвестността за нея е по-мъчителна, отколкото би трябвало да бъде, той загаси свещите зад леглото и напълно смъкна нощницата от раменете й. Тя се отдръпна от допира на пръстите му по голата си кожа и той усети как се разбунтува чувствителността й. Прегърна я през раменете, за да не й разреши да избяга, и много кротко й каза:

— Ако подозирах какво ще ни дойде до главата, щях всичко да ти обясня още преди седмици.

Странно, но за Елизабет имаше огромно значение това, че Лусинда и всеки друг бяха премълчали истинските факти пред нея, докато Иън не би постъпил така. Тя замръзна от напрежение, докато той разкопча нощницата и тя се плъзна по тялото й. После бързо се пъхна под чаршафите, като се стараеше да не се паникьосва.

Началото на тази нощ не беше според очакванията му и докато се разсъбличаше на мъждукащата светлина на единствената свещ, Иън твърдо реши поне да завърши както си я бе представял. Елизабет почувства как леглото се огъна под тежестта му и се сви. Той се подпря на лакът и погали страната й.

Не проговори и Елизабет отвори очи, впери ги право пред себе си, развълнувана и смутена, лежейки съвсем гола до мъж, който без съмнение също бе гол. Чувствата и мислите й бяха объркани: от една страна, Уърдсуърт със своите заплахи, от друга страна, заплахата, че нейното невежество относно брачния акт не й даваше основание да развали споразумението и тя се чувстваше някак си измамена.

Иън погали ръката й, заслушан в учестеното й дишане. Тя преглътна и каза:

— Сега разбирам какво си очаквал при предбрачното наддаване и какви права ти дадох тази сутрин. Сигурно си мислиш, че съм най-невежата, най-неосведомената жена, която не знае…

— Недей така, скъпа — промълви той и Елизабет усети в гласа му искрена молба. Той се наведе и я целуна сурово и настойчиво, докато тя не му отвърна. Едва тогава отново проговори: — Това няма нищо общо с някакви права — нито с онези, които ми даде в предбрачния договор, нито тези, които ми даде тази сутрин в църквата. Ако се бяхме венчали в Шотландия, щяхме да дадем тържествен обет. Знаеш ли какви думи щяхме да произнесем и какви обещания щяхме да дадем тази сутрин, ако бяхме там, а не тук?

Той обгърна с длан страната й, като че ли да смекчи въздействието на тона си, а Елизабет погледна строгото му обично лице и свянът и страхът й се стопиха.

— Не — прошепна тя.

— Щях да ти кажа — каза й спокойно и без срам: — „С моето тяло ще те обичам и почитам.“

Той произнесе думите, все едно полагаше обет, и когато Елизабет го проумя, болезнената им яснота я разплака. Тя целуна дланта му, покри ръката му със своята, сякаш и тя положи обет и той изстена, устните му се впиха в нейните ожесточено и нежно, разтвориха ги, за да намери езика й. Тя го прегърна през раменете и тогава той я притегли към себе си и я зацелува, като с влудяващ ритъм измъкваше езика си и после веднага отново срещаше нейния, докато желанието не кипна у Елизабет и тя все по-силно се притискаше към него.

Той я обърна по гръб, ръцете му се плъзнаха гальовно по гърдите й, обгърна ги с чувството на собственик, подразни връхчетата. Откъсна устните си от нейните, болка прониза Елизабет от това, че не са върху нейните, но бе изненадана от сладостно-мъчителното усещане на устните му, плъзгащи се по врата и към гърдите й. Един безкраен миг леко и нежно ги целува, преди да обгърне с устни твърдите зърна. Тя изстена, докато той все по-силно ги притискаше. Ръцете й се сплетоха в косата му, тялото й се изви като дъга към неговото и напълно се предаде. През цялото време гальовно, умело и с обожание я докосваше, а тя изпитваше болезнен и непонятен копнеж.

Той зацелува гладкия й корем, леко хапейки го с устни, целуна пъпчето й и се засмя, когато тя подскочи от изненада. После ръцете му се плъзнаха още по-надолу и обгърнаха ханша й, а устните му преднамерено бавно се доближиха до къдравия триъгълник между краката й. Тя със закъснение усети намерението му и се ужаси, ръцете й се сковаха. Той се поколеба за секунда, но после пренебрегна уплахата й и я целуна там, но бързо и деликатно. После отново се прилепи върху нея, устните му най-после отново се впиха в нейните в безкрайна опияняваща целувка, а ръцете му не преставаха да галят тялото й. Тя си помисли, че ще я обладае, но целувката продължаваше, изпълнена с щедри обещания и ненаситен глад. Той се преобърна по гръб заедно с нея, притисна силно ханша й към своя, към тръпнещия си от желание превъзбуден член. После леко се отдръпна и потри разтворените си устни към нейните. Елизабет дишаше на пресекулки, бе впила ръцете си в раменете му, сърцето й бе полудяло. Бе изпълнена с очакване, бе изплашена, че точно сега ще я обладае. Иън усети растящото й напрежение и въпреки че отчаяно се сдържаше, само я целуна по челото.

— Не още — промълви.

Тя отвори очи и го погледна. От онова, което видя, сърцето й още по-буйно се разтуптя. На приглушените отблясъци на свещта лицето му бе сериозно, потъмняло от страст, а в очите му имаше толкова много нежност, колкото и желание. Изпита болезнен копнеж да го засипе със същите великолепни усещания, които той й подари, но не знаеше как. Знаеше само едно нещо, което бе сигурна, че му харесва: погали страната му, погледна го с ясни очи и страстно прошепна:

— Обичам те.

Очите му станаха дълбоки, но вместо да отвърне, той положи ръката й до гърдите си. За миг Елизабет се разочарова от мълчанието му, но веднага разбра смисъла на жеста: под дланта си усети как сърцето му бие до пръсване и разбра, че вълнението му е също неудържимо като нейното. Тя учудено се взря в него, усети силна необходимост истински да го види. Кожата му бе като излъскан бронз, раменете и ръцете му бяха мускулести и силни. Елизабет си помисли, че е невероятно красив. После премести пръстите си, без да знае редно ли е да го погали, и го погледна.

Той разбра неувереността й.

— Да — дрезгаво прошепна.

Елизабет осъзна, че той умира от желание тя да го погали, почувства удоволствие и гордост, докато плъзгаше пръсти по твърдите му мускули. Той потръпна от тази въздушно лека ласка. Тя го целуна по гърдите, после плахо по зърното, погали го с език и почувства как Иън се задъха и инстинктивно вкопчи ръцете си в гърба й, а ръката й гальовно се спускаше надолу по тялото му. Усещането, че му доставя удоволствие я подлуди тя продължи да обсипва тялото му с целувки и изминаха няколко секунди, преди да почувства, че той вече не притиска ханша й, а настоятелно се стреми да разтвори краката й.

Тя инстинктивно ги стегна, стреснато го погледна с неописуем ужас.

— Недей, скъпа — прошепна той. — Не бъди неотстъпчива към мен.

Тя скри лицето си в гърдите му, разтреперано въздъхна и си наложи да му се подчини. След това изстена от удоволствие, а не унижение или болка. Той продължи да я гали все по-навътре, тя го прегръщаше обезумяла, докато милувката му я разтвори напълно.

— Обичам те — промълви тя, а желанието и копнежът й го разтърсиха.

Обърна я по гръб и впи устни в нейните, като продължаваше да я гали. Когато тя инстинктивно притисна ханша си към ръката му, той се обърна между краката й и превъзбуденият му член вече я галеше леко. Отчаяно се сдържаше да не проникне начаса в нея, страхуваше се заради болката, която щеше да й причини.

— Ще ти причиня болка, любима, но няма друг начин. Няма как аз да я понеса вместо теб.

Тя не се отвърна, не направи опит да се отдръпне, а думите й развълнуваха Иън до сълзи.

— Знаеш ли — прошепна тя с насълзени очи и усмивка — колко дълго чаках отново да ме наречеш „любима“?

— Колко дълго? — дрезгаво попита той.

Тя го обви с ръце, вкопчи се в него, готова да приеме болката. По напрежението на тръпнещото му тяло схвана, че мигът е настъпил, и промълви, сякаш за да успокои себе си:

— Две години. Чаках и коп…

Тялото й отскочи, стонът се изтръгна от нея, но болката неусетно затихна, а съпругът й проникваше все по-дълбоко в нея, срещайки само съпротивата на стегнатата й вагина, докато не я изпълни с горещина и сила. Тя здраво го прегръщаше, не усещаше нищо друго освен абсолютната красота на дълбокото проникване и на тласъците, които започна да прави. Водена от най-естествен инстинкт и от щедрата си любов, Елизабет с желание се притискаше към него, улесняваше движенията му и отговаряше с тялото си по същия начин. Така тя несъзнателно го предизвика към преждевременна кулминация и той се отдръпна леко, за да се успокои и за да бъде сигурен, че и тя ще изживее избухването на върховното усещане заедно с него. После учести тласъците, гальовно се докосваше до нея, а изкусителката в ръцете му поемаше всяко негово движение, всеотдайно му отговаряше, самата тя пулсираше дълбоко, сякаш притискаше тръпнещия му член.

Елизабет усети, че нещо диво и първично се надига у нея и разтърсва тялото й. Завъртя главата си, очакваше го, Иън й го даваше, докато с нежни тласъци отново и отново проникваше в нея… и тогава избухна, тя остана с отворена уста срещу неговата, после изкрещя.

Иън дълбоко и силно я прониза с едно диво движение, като разлюля и нея. В следващия миг той я притисна с все сила. Тялото му се разтърси конвулсивно отново и отново, притискаше я, сърцето му обезумяло се блъскаше заедно с нейното, животът му се преплете с нейния.

Когато дойде на себе си, се обърна по гръб, без да я пуска. Вече бе част от него. Косите й като копринен водопад се разпиляха по гърдите му. С трепереща ръка отмести кичурите й, чувствайки се смирен и ранен от страстта й, напълно лишена от егоизъм.

След известно време тя се размърда в прегръдките му и той повдигна брадичката й, за да я погледне в очите.

— Казвал ли съм ти, че си прекрасна?

Тъкмо щеше да отрече, когато си спомни и очите й се напълниха със сълзи.

— Казвал си ми го — отговори тя, милвайки го, тъй като не можеше да спре да го докосва. — Каза ми го, когато…

— Бяхме в хижата на горския пазач — довърши той вместо нея. В отговор го беше смъмрила, като че ли бе изразил същото и за Шарис Дюмон. Почувства огромно съжаление за времето, което бяха пропуснали оттогава… дни и нощи, през които щеше да я прегръща. — Знаеш ли как прекарах онзи следобед, след като ти си отиде — меко попита той. Тя поклати глава и той продължи с тъжна усмивка: — Продължих да мечтая за тази нощ. Тогава, разбира се, не знаех, че ще се случи след години. — Замлъкна, за да придърпа завивката върху гърба й, и продължи със същия мек тон: — Толкова безумно те желаех тогава, че докато те наблюдавах как си закопчаваш блузката, изпитах силна болка. И това необичайно състояние — с горчивина добави той, — предизвикано от необичайна причина, продължи четири седмици, така че почти привикнах да живея така. Чудя се, ако не го бях изпитал…

— Какво имаш предвид — попита Елизабет, като разбираше, че е напълно сериозен.

— Силното страдание от неосъщественото желание — обясни той, като я целуна по челото, — предизвика у мен и силното желание да те имам.

— Да ме имаш ли? — възкликна тя и толкова рязко се изправи, че почти го преобърна. Подпря се на лакът и с привичен жест придърпа чаршафа до гърдите си. — Онова, което току-що направихме, искам да кажа…

— Шотландците казват, че правят любов — нежно я прекъсна той. — За разлика от повечето англичани — допълни с равнодушно презрение, — за които актът е „изпълнение на съпружеско задължение“.

— Да — разсеяно каза Елизабет, тъй като си мислеше за признанието му, че я е искал до болка, — и това ли си искал да кажеш, когато през цялото време повтаряше, че ме искаш?

Той се подсмихна.

— Да.

Страните й порозовяха й въпреки желанието си да изглежда сериозна, очите й се смееха.

— И когато се пазаряхме за предбрачния договор и ти ми каза, че имам нещо, което ти отчаяно искаш, което желаеш да направиш с мен… това ли беше?

— И това също — съгласи се той, като погали пламналите й страни.

— Ако знаех — каза тя с унила усмивка, — щях да поискам допълнителни отстъпки.

Думите й го стреснаха, през ума му мина мисълта, че ако знаеше каква власт държи в ръцете си, щеше да поиска при споразумението много повече.

— И какви отстъпки щеше да поискаш — безизразно попита той.

Тя легна върху рамото му и го прегърна.

— По-кратък годеж — прошепна тя, — по-кратко ухажване и по-кратка церемония.

Заля го вълна от нежност, почувства се горд от добротата, интелекта и от искреността й. Прегърна я пламенно, покровителствено, радостно усмихнат. Още в първите минути на тяхното запознанство бе осъзнал, че е необикновена, а след няколко часа, че е всичко, за което е мечтал. Страстна и нежна, интелигентна, чувствителна и остроумна. Харесваше качествата й, но едва по-късно откри онова, от което най-много се възхищаваше — нейната смелост. Беше много горд от смелостта, с която се изправяше срещу нещастията и срещу противниците си, дори когато противник бе самият той. Без тази смелост нямаше никога да бъдат заедно. Щеше да постъпи подобно на другите от своя пол и да хване първия срещнат мъж и да му стовари всички неприятности. Неговата Елизабет не постъпи така, положи усилия да се справи не само с него, но и с трудните финансови задължения. Това му напомни колко пестелива е тя и си помисли, че пестеливостта е най-забавното й качество.

— За какво мислиш? — попита тя.

Настани се по-удобно, за да я вижда по-добре, и отмести кичур от лицето й.

— Мислех си колко мъдър и прозорлив съм бил, когато веднага щом се запознахме, разбрах, че си прекрасна.

Тя се позасмя, тъй като си помисли, че той я ласкае.

— И кога моите качества станаха очевидни?

— Бих казал — замислено отговори той, — че го проумях, когато изрази съчувствие към съдбата на Галилей.

Тя очакваше той да каже нещо за външността й, а не за темата на разговора им или за ума й.

— Наистина ли? — попита искрено зарадвана.

Той кимна, но с любопитство наблюдаваше реакцията й.

— Какво очакваше да кажа?

Тя леко се притесни.

— Помислих си, че си забелязал първо лицето ми. Хората имат изключително странни реакции, когато забележат лицето ми — въздъхна тя.

— Да се чудиш защо — усмихна се той, загледан в лицето, от чиято красота по негово мнение и по мнението на всеки дъхът секваше. Лежеше отпусната върху гърдите му, изглеждаше божествено невинна и сякаш излъчваше златисто сияние.

— Мисля, че е заради очите ми, имат необичаен цвят.

— Това виждам сега — подразни я той, но после продължи сериозно, — тогава, когато се запознахме в градината, не си помислих колко е привлекателно лицето ти, защото не можех да го видя.

— Разбира се, че си го видял. Аз видях твоето съвсем ясно, въпреки че се бе смрачило.

— Да, но аз бях застанал до фенера, докато ти се криеше в сянката. Можех да кажа само, че имаш приятно лице, с правилни черти и че всички женствени белези са на мястото, но само това виждах. Но по-късно същата вечер те съзрях да слизаш по стълбите. Бях толкова изумен, че едва не си изпуснах чашата.

Щастливият й смях се понесе из стаята като музика.

— Елизабет — сухо прибави той, — не съм чак такъв глупак, че само хубостта да ме подлуди или само заради това да ти поискам ръката и дори само заради това да обезумея от желание.

Тя разбра, че той е абсолютно сериозен, и също толкова сериозно отговори:

— Благодаря. Това е най-хубавият комплимент, с който бихте могли да ме възнаградите, милорд.

— Не ме наричай „милорд“ — каза й той нежно и строго, — освен ако за теб има значение. Не обичам да се обръщаш към мен по този начин.

Елизабет потърка бузата си до яките му гърди и спокойно отговори:

— Както желаете, милорд.

Иън не можа да устои. Обърна я по гръб, жадно впи устни в нейните и я облада с чувството на притежател.

* * *

— Изтощих ли те, мила? — промълви Иън след няколко часа.

— Да — отвърна тя и безсилно се засмя, сгушена върху рамото му, сънено милвайки гърдите му. — Но съм много щастлива, за да заспя.

И Иън се чувстваше по същия начин, но все пак трябваше да я накара да поспи.

— Ще съжаляваш, когато ще трябва да се появим на закуска — каза и я прегърна.

За негова изненада тя смръщи вежди озадачено. Погледна го, накани се да каже нещо, но се отказа и се загледа встрани.

— Какво има? — попита той и обърна лицето й към себе си.

— На сутринта — започна тя ужасно смутена, — когато слезем в трапезарията, ще знаят ли какво се е случило тази нощ?

Тя очакваше, че той ще се опита да избегне отговора.

— Да — отвърна й.

Тя го погледна и прошепна:

— Благодаря ти, че не скри истината.

— Винаги ще ти казвам истината — обеща й той и тя му повярва.

Елизабет си помисли, че след неговото обещание сега е моментът да го попита дали е замесен в изчезването На Робърт. Но веднага се отказа от идеята. Не искаше да осквернява брачното ложе с грозните подозрения на човек, който очевидно изпитва злоба към шотландците.

Тази сутрин тя бе взела съзнателно решение да вярва на Иън и да се омъжи за него; даде му обет да го почита и нямаше никакво намерение да престъпва своето решение и обета, който му даде в църквата.

— Елизабет?

— Ммммм?

— Докато си говорим за истината, искам да ти призная нещо.

Сърцето й се разтуптя и тя замръзна.

— Какво? — с напрегнато очакване попита тя.

— Съседната стая е предназначена за будоар. Не одобрявам английския обичай съпругът и съпругата да спят в отделни легла. — Тази идея видимо й достави такова удоволствие, че Иън се зарадва. — Щастлив съм да видя — подсмихна се той и я целуна по челото, — че по този въпрос и двамата сме съгласни.