Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Merry Wives of Windsor, 1597 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998
Художник: Петър Добрев
ISBN 954-9559-36-Х
История
- — Добавяне
Пето действие
Първа сцена
Стая в хана „Пра Жартиерата“.
Влизат Фалстаф и мистрис Скокли.
ФАЛСТАФ
Стига приказки! Върви! Щом съм казал — ще дойда. За трети път. Дано нечетното число ми помогне! Върви, върви! Казват, че нечетните спонасяли при раждане, умиране и други начинания.
Бягай!
МИСТРИС СКОКЛИ
Хубаво! Ще ви намеря верига. И за рогата не се безпокойте!
ФАЛСТАФ
Бягай, ти казвам! Времето тече! Да ти видя гърба!
Мистрис Скокли излиза.
Влиза, преоблечен, Форт.
Здравейте, мистър Брод! Мистър Брод, тази нощ или никога! Бъдете към дванайсет часа в парка при Хърновия дъб и ще видите чудеса!
ФОРТ
Защо? Не бяхте ли вчера на срещата, която тя ви беше дала?
ФАЛСТАФ
Бях, мистър Брод, но отидох, какъвто ме виждате — жалък старец, а се върнах жалка баба. В този мизерник Форт, мистър Брод, се е заврял най-хитрият от всички демони на ревността, които някога са обладавали умопомрачени хора! Ще ви призная, мистър Брод, че той ми хвърли един невероятен бой! Но това, защото се бях преоблякъл като жена. Иначе като мъж, мистър Брод, мен не може да ме уплаши и Голиат, защото, ако той е имал копие като кросно, аз пък знам, че животът е совалка…[69] Но сега бързам. Придружете ме и ще ви разкажа всичко, мистър Брод! От времето, когато скубех перата на гъските, бягах от училище и шибах пумпали, бях забравил какво значи да те пердашат! Елате! Ще ви разправя интересни работи за този Форт! Тая нощ ще му платя за всичко и ще ви дам женичката му в ръцете. Чудеса има да стават, мистър Брод! Да вървим!
Излизат.
Втора сцена
В Уиндзорския парк.
Влизат Пейдж, Плиткоу и Хаплю.
ПЕЙДЖ
Насам, насам! Ще се скрием в рова на замъка и там ще чакаме, докато видим светлинките на духовете. Сине Хаплю, да не пропуснеш дъщеря ми!
ХАПЛЮ
Няма, татко! Аз приказвах с нея и си уговорихме една условна дума. Тя ще бъде в бяла рокля и аз като й кажа: „Му-у-у!“, тя ще ми отговори: „Бе-е-е!“ и по това ще се познаем.
ПЛИТКОУ
Хубаво. Но защо са ви тези „му-у-у“ и „бе-е-е“ — и така по бялото ще я различиш!
Бие часовник.
Десет е!
ПЕЙДЖ
Нощта е тъмна — тъкмо за духове и блуждаещи пламъчета! Номерът ще стане чудесен, да не чуе дяволът! Пък и да чуе, нали него — рогатия — сме тръгнали да ловим! Хайде, след мен!
Излизат.
Трета сцена
Близо до парка.
Влизат мистрис Пейдж, мистрис Форт и доктор Кайус.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Помнете, господин докторе, дъщеря ми е в зелено! Като стане време, хванете я за ръката, бягайте към дома на викария и там претупайте обреда! Хайде, вървете напред! Ние двете трябва да пристигнем заедно.
ДОКТОР КАЙУС
Аз знае какво да прави. Adieu!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Сбогом, господин докторе!
Доктор Кайус излиза.
Мъж ми май няма толкоз да се радва на подигравката с Фалстаф, колкото ще се ядоса от венчавката на дъщеря ни. Но нищо — по-добре малко караница, отколкото много мъки.
МИСТРИС ФОРТ
Къде са Ана с феите и оня уелски таласъм, отец Хю?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Сгушили са се в един трап до Хърновия дъб с потулени свещи. Когато ние се срещнем с Фалстаф, те ще се разтичат с тях в тъмното.
МИСТРИС ФОРТ
Здравата ще се уплаши, сигурна съм!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
И да не се уплаши, ще го направим за смях; пък ако се уплаши, смехът ще е двоен!
МИСТРИС ФОРТ
Ще има да ни помни!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
На всички жадни за наслада
такваз награда им се пада!
МИСТРИС ФОРТ
Време е! Към дъба, към дъба!
Излизат.
Четвърта сцена
Близо до парка.
Влизат отец Евънс, преоблечен като таласъм, и други Феи и Духове.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Тук, тук, духчета! Припкай, припкай, феички! И помнете ролите си! Не се пойте! Всички с мен в трапа и като ви дам знак, правете, каквото ви казах! Припкай, припкай, феички! Тук, тук, духчета!
Излизат.
Пета сцена
В парка, край Хърновия дъб.
Влиза Фалстаф, преоблечен като Хърн, с еленови рога на главата.
ФАЛСТАФ
Уиндзорският часовник би дванайсет! Настъпва дългочаканият миг! О, помогнете ми, сластолюбиви богове! Зевсе, спомни си как заради Европа се превърна в бик[70]! От много страст чак рога ти покараха! О, всесилна любов, която правиш от животното човек и от човека — животно! Спомни си, Зевсе, как взе образа на лебед, за да обладаеш Леда[71]. О, всемогъща любов, която можеш от един бог да направиш гъсок! Каква сила — да накараш едно божество толкоз да обича, че да стане на добиче, толкоз от любовта да е пернато, че да стане на пернато! А щом безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас, простосмъртните! Колкото до мен, ето ме — уиндзорски елен, и то навярно най-тлъстият в цялата гора! О, Зевсе, охлади ме малко, че както съм се разгонил, лойта ми ще се стопи до капка!… Някой иде! Моята самка?
Влизат мистрис Форт и мистрис Пейдж.
МИСТРИС ФОРТ
Сър Джон? Вие ли сте, елене мой, рогачо мой горди?
ФАЛСТАФ
О, кошутко моя черноопашатичка! Нека бръмнат рояци испански мухи, нека валят мандрагори, град да бие от индийски картофи, вихри да бушуват от захарни целувки, да се леят от небето сиропи, аромати и любовни зарзавати — не ме е страх: тук ще се свра!
МИСТРИС ФОРТ
Но с мен, мили мой, е и мистрис Пейдж!
ФАЛСТАФ
Тогава разделете ме по бракониерски: за всяка по бут, за пазача на парка — плешките, задницата — за мен, а рогата — за мъжете ви! Е, не съм ли отличен ловец, а? Не говоря ли като самия Хърн? Този път Купидон[72] си е поправил поведението и ще ме възнагради за всички мъки. Духът на Хърн ви приветства, красавици!
Шум зад сцената.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Божичко, какъв е този шум?
МИСТРИС ФОРТ
Прости, господи, греховете ни!
МИСТРИС ПЕЙДЖ и МИСТРИС ФОРТ
Да бягаме!
Избягват.
ФАЛСТАФ
Явно сатаната не иска да съгреша от страх, че маста ми ще му подпали преизподнята! Инак защо постоянно ще ми се пречка?
Влизат — със запалени свещи — отец Евънс, преоблечен, както преди; Ана Пейдж, мистрис Скокли като царица на феите; Пистол като Пък[73]; Децата като феички и духчета.
МИСТРИС СКОКЛИ
Феи леки и прозирни,
лунни сенчици немирни,
да шумите престанете,
работата си почнете!
Дай им заповеди, Пък!
ПИСТОЛ
Духове и феи, в кръг!
Паячко и Щурчо, вижте
всяка стая и огнище —
ако нещо не във ред е,
вий от щипане сторете
като боровинка синя
недобрата домакиня!
Нашата кралица мрази,
който чистота не пази.
ФАЛСТАФ
Духове! Който им проговори, умира! Ще легна и ще зажумя! Човек не трябва да ги гледа какво правят!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ти, Сънчо-Дремчо, дух чевръст,
опиколи околовръст
и на момата, дето строго
пред лягане се моли Погу,
детински сънища прати,
а на пезсрамниците ти
щипи ръце, педра и гръд,
та да не могат да заспят!
МИСТРИС СКОКЛИ
На работа, подлунно мое племе,
чевръсти феи, не губете време,
обиколете Уиндзорския замък
и осветете кулите от камък,
та здрави чак до Праведния съд,
те свойта господарка да красят,
тъй както ги краси самата тя;
след туй със сок от тайнствени цветя
на Ордена[74] креслата поръсете,
та той, дълбоко предан на кралете,
през вековете да изтрае як
със всеки герб и хералдичен знак;
а после на моравата отвънка
хванете се като Жартиера тънка
и в танца ви да избуи следата,
където сте докоснали тревата,
и тук с подскок, а там със реверанс
девиза „Honi soit qui mal y pense“[75]
вий изпишете във лехички цветни,
та украшението му да светне
като онуй от бисер изтъкано
под сгънатото рицарско коляно!…
Но обичай, на духовете скъп
е във един край Хърновия дъб
да изиграят танца си свещен!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ръка в ръка и пързо, в такт със мен!
Светулки мили и дръвчета гнили,
хвърлете лъч над нашите кадрили!…
Но стой! Подушвам миризма човешка!
ФАЛСТАФ
Този уелски караконджо ще ме превърне в сирене
ПИСТОЛ
Да стане сирене бои се той,
когато е отдавна бъчва лой!
МИСТРИС СКОКЛИ
Огньо-огънко чевръст,
я лизни го този пръст:
ако нищо му не става,
значи, е душица права;
ако дръпне се опарен,
значи, вътре е покварен!
ПИСТОЛ
Дай пръст насам!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ще пламне ли тоз корен?
ФАЛСТАФ
О-о-о-о!
МИСТРИС СКОКЛИ
Нечист! Нечист! Затънал в грях позорен!
Доказа опитът ни що за тип е!
Около него! Всеки да го щипе!
ПЕСЕН
„Пфу на тез греховни страсти,
пфу на тез позорни сласти,
дето уж мъждят едвам,
но след миг са вече плам
и от мислите без срам
лумват във пожар голям!
Пфу — щипете, пфу — бодете,
пфу — развратника пърлете,
додето петлите на Уиндзор пропеят
и месец, звезди и свещи избледнеят!“
Докато духовете пеят в кръг и измъчват Фалстаф,
Влизат: първо — доктор Кайус, който извежда едно момче в зелена рокля; след него — мистър Хаплю, който извежда друго момче в бяло; и накрая — Фентън, който отвлича Ана Пейдж. Чува се ловджийска глъчка и Духовете избягват, Фалстаф смъква еленовите си рога и се изправя.
Влизат Пейдж, Форт, мистрис Пейдж, мистрис Форт и — след малко — отец Евънс.
ПЕЙДЖ
Ха, спипахме го! Дръжте го, пазачи!
Я виж го Хърн къде ловувал, значи!
МИСТРИС ПЕЙДЖ (към Пейдж)
Съпруже, нека прекратим шегата!…
Към Фалстаф.
Харесахте ли уиндзорките, сър?
Венецът ви приляга за гората,
но за града съвсем не е добър!
ФОРТ
Е, сър, кой е рогоносецът? Мистър Брод, този Фалстаф се оказа един мошеник, и то рогат! Ето ги и рогата му, вижте ги, мистър Брод! При това, мистър Брод, той можа да използва от мистър Форт само коша му за пране, тоягата му и двайсетте фунта; но тях той ще трябва да ги върне на вас, мистър Брод, тъй като сте му задържали в залог конете, мистър Брод!
МИСТРИС ФОРТ
Ах, сър Джон, не ни провървя на двамата! Все нещо ни попречваше. Явно няма да мога да бъда ваша, но винаги ще ви считам за свой мил елен!
ФАЛСТАФ
Само че дългоух. Голямо магаре излязох! Сега разбирам всичко!
ФОРТ (сочи рогата)
И вол също. Имаме доказателства и за двете.
ФАЛСТАФ
Значи не са били истински духове? Мен на два-три пъти ми мина през ума, че не са, но гузната съвест и изненадата ме накараха да се хвана въпреки здравия разум на такава измама, съшита с бели конци. Гледай ти как лесно един умен човек можело да бъде разигран като палячо, когато е поел по кривия път!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Сър Джон Фалстаф, ако служите на Пога и се отречете от низките страсти, туховете няма да ви щипят вече.
ФОРТ
Добре казано, отче караконджо!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Но и вие, мистър Форт, ще пъде допре да оставите вашите ревнивости!
ФОРТ
Вече няма да се усъмня в жена си нито веднъж, отче, до деня, в който вие не се изхитрите да я ухажвате на правилен английски!
ФАЛСТАФ
Кога съм си забравил мозъка на слънце, та е тъй изсъхнал, че да не усетя такава явна клопка! Да се оставя да ме яхне един планински пръч[76]! Скроих си сам шутовски калпак от уелска вълна! Сега ми остава само да се задавя от битото им сирене!
ОТЕЦ ЕВЪНС
От пито сирене лой не става. А вашият търпух е само лой!
ФАЛСТАФ
„Пито сирене“, „търпух“! До какво доживях: да се гаври с мен един, който кълца на кайма езика ни. Един такъв удар стига, за да сложи край на всички весели гуляи и да угроби стария чудесен разврат в цялото кралство!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Но, сър Джон, наистина ли си мислите, че ако ние — две омъжени жени — бихме били склонни да погазим честта си и да се обречем на пъкъла, то дяволът щеше да ни избере точно вас за примамка?
ФОРТ
Точно един толум с масло! Един чувал сено.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Една ловджийска наденица!
ПЕЙДЖ
Един дърт, мухлясал суджук!
ФОРТ
Покварен като сатаната!
ПЕЙДЖ
Беден като праведния Йов[77]!
ФОРТ
И неправеден като жена му!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Затънал в плудство и кръчми, пиянство, попоища, чревоугодие, прелюподеяния и сквернословия!
ФАЛСТАФ
Добре! Паднал съм ви! Карайте! За нищо не ме бива вече! Не мога дори на този уелски козяк да му запуша устата! Той ще ми бъде за саван, то се е видяло! Правете с мен каквото щете!
ФОРТ
Ще правим, бъдете спокоен! Ще ви закараме сега в Уиндзор при вашия познат, мистър Брод, комуто сте обещавали своднически услуги и от когото сте измъкнали доста парички. Да ги върнете, ще бъде за вас по-страшна мъка от всички досега!
ПЕЙДЖ
Все пак недейте клюмва, рицарю! Каня ви на греяно винце вкъщи, за да можете да се посмеете на жена ми, която сега се смее на вас. Кажете и, че мистър Хаплю се е венчал за дъщеря й!
МИСТРИС ПЕЙДЖ (настрани)
Докторът не се е произнесъл още! Ако Ана Пейдж ми е истинска дъщеря, трябва вече да е станала жена на французина.
Влиза Хаплю.
ХАПЛЮ
О-о-о, татко Пейдж! О-о-о!
ПЕЙДЖ
Какво има, зетко? Свършихте ли работата?
ХАПЛЮ
Добре я свършихме! Ще разкажа на цялото графство Глостър! Да ме обесят, ако не разкажа всичко!
ПЕЙДЖ
Но какво всичко? Казвай!
ХАПЛЮ
Пристигам в Итън, за да се венчая с мистрис Ана Пейдж, ама тя излезе един пъпчив дангалак! Да не беше в черква, щях да я пребия от бой или той щеше да ме пребие! Човек да не съм, ако не я мислех за Ана Пейдж, а пък то излезе конярчето от пощата.
ПЕЙДЖ
Бога ми, ти си объркал нещо!
ХАПЛЮ
Няма нужда да ми го казвате! Щом съм взел момче вместо момиче! Но ако бяха ни венчали, честна дума, нямаше да го взема въпреки женските му дрехи!
ПЕЙДЖ
Че твоята глупост е виновна! Не ти ли казах да разпознаеш дъщеря ми по цвета на роклята?
ХАПЛЮ
Но тя беше в бяло! И аз й казах „Му-у-у!“, а тя ми каза „Бе-е-е!“, както се бяхме уговорили с Ана, пък не излезе Ана, а конярчето от пощата!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Драги Джордж, не се гневете: аз знаех плана ви и нарочно облякох дъщеря си в зелено. Сега тя е с доктора в дома на викария и вече сигурно са венчани.
Влиза доктор Кайус.
ДОКТОР КАЙУС
Каде мистрис Пейдж? Parbleu, аз изигран! Аз оженен за un garçon, un[78] селянтшето, parbleu, за един момтше, кое не Ана Пейдж! Parbleu, аз изигран!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Какво? Нали взехте феята в зелено?
ДОКТОР КАЙУС
Parbleu, в зелено и момтше! Parbleu, аз обърне цял Уиндзор нагоре с кракатата!
Излиза.
ФОРТ
Чудна работа! Кой тогава е отвлякъл истинската Ана?
ПЕЙДЖ
Предчувствам нещо лошо! Мистър Фентън иде насам!
Влизат Фентън и Ана Пейдж.
Какво туй всичко значи, мистър Фентън?
АНА
Простете, татко мой! Прости ми, майко!
ПЕЙДЖ
Защо не сте със мистър Хаплю, дъще?
МИСТРИС ПЕЙДЖ (настрани)
Защо си изиграла доктор Кайус?
ФЕНТЪН
Не я мъчете! Ще ви кажа всичко:
вий готвехте за нея срамен брак
против желанията на сърцето,
а ние, обещали се отдавна,
неразторжимо свързахме се днес.
Грехът на дъщеря ви е безгрешен
и никой няма право да я съди
за непокорство, хитрост и измама,
щом тя благодарение на него
избягва хилядите грехове,
които носи бракът по принуда!
ФОРТ
Какво стоите като вкаменени?
По воля божия човек се жени!
Земите ни избира ги парата —
жените ни раздава ги съдбата!
ФАЛСТАФ
Много се радвам, че целихте мен, а пък стрелата ви се отплесна към вас!
ПЕЙДЖ
Е, няма как! Да бъде ваша, Фентън!
Приемам неизбежното с усмивка!
ФАЛСТАФ
Или както казваме ние, ловците: „Нощна хайка дивеч не подбира.“
МИСТРИС ПЕЙДЖ
И аз не ще упорствувам тогава.
Щастливи дни небето да ви дава!…
Съпруже, нека идем у дома ни —
край весел огън, пред пенливи кани
да си припомним славната шега
с кошове, фусти, феи и рога…
И вий, сър Джон…
Да, той си заслужава —
рече ли нещо, непременно става.
Сър Джон, с успеха си бъдете горд:
днес мистър Брод ще спи със мистрис Форт
Излизат.