Уилям Шекспир
Сън в лятна нощ ^[0] (7)

ВТОРА СЦЕНА

 

ОБЕРОН

        Дали Титания е вече будна?

        Бих искал да узная по какво

        ще пламне във любов от първи поглед.

 

        Но ето моя пратеник! Хей, Пък,

        я разкажи сега какво се случи

        във тази омагьосана гора!

 

ПЪК

        Царицата ни се увлече лудо

        в едно — да го речем — природно чудо!

        Тя още спеше своя сън дълбок

        в листатия си приказен чертог,

        когато изведнъж отде се взима

        една тайфа от майстори шестима,

        зарязали в града кой мех, кой чук,

        една пиеса за да готвят тук,

        понеже щели да зарадват с нея

        тържествената сватба на Тезея.

        Един Пирам — ама глупак такъв,

        че даже между тях пак беше пръв! —

        се шмугна в храста. Пък, видял това,

        хоп! — слага му магарешка глава!

        Добре, но Тизба реплика му дава

        и той — с главата — връща се тогава,

        и щом го зърват, също както ято

        от черни гарги пръсва се, когато

        съзре сокол, или над сухи драки

        с криле изпляскват гъски жълтокраки,

        щом пукотът барутен ги подплаши,

        тъй пръсват се приятелите наши!

        Наистина невиждана картина:

        един реве, та чува се в Атина,

        друг в тъмното препъва се о корен

        и вече няма долен, няма горен

        в камарата от ритащи крака,

        и ужасът расте във тях така

        за сметка на ума, че с тръни, с клони

        гората те усещат как ги гони,

        настига, къса дрехите по тях!

        И тъй докато с тях си правех смях,

        Титания, която спеше там,

        събудена от нашия Пирам,

        съгледа го и време без да губи —

        това е, във магарето се влюби!

 

ОБЕРОН

        Дотук добре. А момъка жесток

        напръска ли с магическия сок?

 

ПЪК

        Готово! Той заспал бе на тревата,

        на две-три крачки само от момата,

        така че щом пребори се с Морфея^[31],

        ще види като първо нещо нея!

 

ОБЕРОН

        Това е той. Но таз коя е тук?

 

ПЪК

        Не, туй е тя. Но момъкът е друг!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Обсипвай своя враг с обиди груби,

        не този, който пламенно те люби!

 

ХЕРМИЯ

        Обиди? И дори се подиграваш!

        Проклятия ти само заслужаваш!

        Ти, ти, о, аз те зная, си убил

        в невинната му дрямка моя мил,

        но почнал кръвнината, довърши я!

        До глезен вече, влез в кръвта до шия,

        убий и мене! Слънце и небе

        не са тъй близки, както с мене бе

        Лизандър, моя скъп! Как, той нима

        оставил би ме спяща и сама?

        По-скоро ще повярвам, че в земята

        пробила се е дупка по средата

        и сякаш през ухото на игла

        луната да изскочи е могла

        при антиподите^[32], за да смути

        на слънцето сияйните черти!

        Не, ти си го убил! Това е ясно!

        Като убиец гледаш ти ужасно!

 

ДЕМЕТРИЙ

        О, не! Ако ужасен съм на вид,

        такъв съм аз, защото съм убит,

        а ти, убийце, вместо да си черна,

        блестиш пред мен като звезда вечерна!

 

ХЕРМИЯ

        Какво говоря с теб? Лизандър де е?

        Но ти мълчиш! Човек ще полудее!

        О, дай ми го, Деметрий! Имай жал!

 

ДЕМЕТРИЙ

        На хрътките си леша му бих дал!

 

ХЕРМИЯ

        Ти сам си хрът! А, значи е така?

        Убил си го със тази тук ръка?

        И как го умъртви? Дали поне

        си гледал във очите му? О, не!

        Пробол си го, додето той е спял!

        Ах, змийски подвиг! Ти си в него цял!

        Гадина подла! Скорпион! Влечуго!

        Но не, животно аз не зная друго,

        което свойта жертва да кълве

        с езиче тъй разцепено на две!

 

ДЕМЕТРИЙ

        От теб не съм заслужил гняв такъв,

        не съм пролял Лизандровата кръв

        и май изобщо тя не е пролята…

 

ХЕРМИЯ

        О, говори за всичко на земята!

        Нима е жив? Кажи! Защо мълчиш?

 

ДЕМЕТРИЙ

        Ще кажа, но с какво ще ми платиш?

 

ХЕРМИЯ

        С това, че няма да ме видиш вече!

        Оставям те, ненавистни човече!

        Дали ще срещна своя мил, не зная,

        но с тебе сетна среща ми е тая!

 

ДЕМЕТРИЙ

        В такова настроение едва ли

        тя моите въздишки ще пожали;

        а мъката тежи с по-тежко бреме,

        когато не й плаща дълго време

        дълга си банкрутиралият сън.

        Ако полегна тук, до този пън,

        кой знае, току-виж, длъжникът мил

        дошъл и първа вноска изплатил.

 

ОБЕРОН

        Какво си сторил, глупчо бързоног?

        Кого си пръснал с тайнствения сок?

        Наместо този вярно да залюби,

        друг някой верността си ще загуби!

 

ПЪК

        Съдбата тъй е рекла: да се пада

        единствен верен на лъжци хиляда!

 

ОБЕРОН

        Не се бави! След миг и половина

        да си открил Елена от Атина!

        Познаеш ли я по страните бледи,

        изпити от въздишки сърцееди,

        насам я отклони, а дотогаз

        тогова пък ще омагьосам аз.

 

ПЪК

        Мълчи, хвърчи, политва твоя Пък

        като стрела от азиатски лък!

 

ОБЕРОН

        Пръсвам ти очите двете

        с купидоновото цвете

        тъй, че щом направя аз

        да се мерне тука таз,

        от която бягаш ти,

        тя за теб да заблести

        като чистото и мило

        афродитино светило^[33].

        Ако то те обгори,

        пак от него лек дири!

 

ПЪК

        Повелителю, Елена

        иде, но е придружена

        от младежа, на когото

        грешно пръснах сок в окото.

        Да останем, ако щеш,

        малко да се развлечеш

        с лудите им диалози?

        Боже господи, как този

        уж разумен род човешки

        цял е глупости и грешки!

 

ОБЕРОН

        Но шумът им е голям —

        ще събудят оня там.

 

ПЪК

        И ще се боричкат двама

        за една и съща дама —

        колкото по-сложен кръг,

        толкоз по се радва Пък!

 

ЛИЗАНДЪР

        Как мислиш, че говоря на шега!

        Сълзите ми нима не виждаш ти?

        Плачът на седмоцветната дъга

        през моето ухажване трепти.

        Повярвай му, щом носи то печата

        на честността и истината свята!

 

ЕЛЕНА

        Тез клетви са за Хермия. Кажи

        какво тегло за мен да имат те?

        Две истини — туй значи две лъжи,

        защото се убиват и двете.

        Еднакво те са тежки на везната,

        но сякаш теглиш вятъра с мъглата!

 

ЛИЗАНДЪР

        Да, клех й се, защото бях глупак!

 

ЕЛЕНА

        Оставяш я и същият си пак!

 

ЛИЗАНДЪР

        Деметрий люби Хермия, не теб!

 

ДЕМЕТРИЙ (събужда се)

        Елена! Цвете сред безводна степ!

        Богиньо! Нимфо! Съвършенство! О!

        Тоз бистър поглед, богове, с какво

        да го сравня? Дали с кристал прозрачен?

        Не, той пред него ще изглежда мрачен!

        А тези зрели като вишни устни,

        които казват: виж ни как сме вкусни!

        А таз ръчица? О, алпийски сняг^[34],

        дано не ти направи с нея знак,

        че пред снега на моята избрана

        ти черен ще изглеждаш като врана!

        Кога със дъх от моите уста

        ще разтопя тоз връх от чистота!

 

ЕЛЕНА

        О, жал! О, срам! Това ли ви остава?

        С Елена да си правите забава!

        Да бяхте по-възпитани и мили,

        над мен така не бихте се глумили!

        Мъже да бяхте, както сте на вид,

        не бихте обласкали с подбив скрит

        една жена! И как не ви е срам!

        За Хермия съперници сте, знам,

        ала защо съперници сте вие

        и в туй, кой пръв Елена ще надвие

        със подигравки и — жесток палач —

        ще я принуди да избухне в плач!

        Не, хора с благородни дух и кръв

        не биха слезли до позор такъв,

        да дирят в тези женски сълзи тука

        лекарство срещу мъжката си скука!

 

ЛИЗАНДЪР

        За теб, Деметрий, укор прав това е —

        ти Хермия обичаш, туй се знае!

        И ето, аз ти давам с две ръце

        предимството си в нейното сърце,

        а ти ми дай в сърцето на Елена

        частта любов, за теб определена!

 

ЕЛЕНА

        Задръжте си езика зад зъбите,

        напразно своя въздух вий хабите,

        подигравачи!

 

ДЕМЕТРИЙ

                        Хермия ти дръж!…

        Сърцето ми гостува й веднъж,

        но виж, Елена, то пред твоя праг

        като във къщи се завръща пак!

 

ЛИЗАНДЪР

        Елена, лъже те! Недей му вярва!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Не, мойта вярност той със кал замярва

        за туй, защото е неверен сам!…

        Виж милата си! Ей я! Идва там!

 

ХЕРМИЯ

        Не виждам нищо, но в нощта каквото

        окото губи, чува го ухото,

        че тя в тъмница зрението праща,

        но на слуха денгубите му плаща.

        Лизандър е наблизо. Стигнах тук

        по нишката на сладкия му звук.

        Но той защо, защо от мене бяга?

 

ЛИЗАНДЪР

        Защото любовта му го налага.

 

ХЕРМИЯ

        Каква любов от мен ще го разделя?

 

ЛИЗАНДЪР

        Оназ, която с ласкава повеля

        го тласка към вълшебната Елена,

        пред чийто поглед звездната вселена,

        завиждаща, престава да блести!

        Защо ме следваш? Не разбра ли ти,

        че си за мен съвсем непоносима?

 

ХЕРМИЯ

        Не е възможно! Той на смях ме взима!

 

ЕЛЕНА

        А ти пък мен! Разбрах ви: вие трима

        подготвили сте реплики и думи

        да действате във заговор срещу ми!

        Приятелко-предателко! Как можеш,

        подписала съюз военен с тях,

        да им помагаш да се гаврят с мене?

        О, Хермия! А сладостният спомен

        за детството, за нежните ни тайни,

        за часовете заедно, когато

        ний времето корехме бързоного,

        че бърза много да ни раздели?

        Туй всичко е забравено, нали?

        А помниш как във дворчето пред къщи,

        поседнали на две възглавки същи,

        бродирахме едно и също цвете

        и в съща песен сливахме си двете

        лица, очи, ръце и гласове —

        прелели се в едно отделни две,

        като речици две в една река,

        като черешки две във обичка,

        като полета две в една емблема,

        венчани от единството на шлема!

        Туй всичко ти уби и предпочете

        да ме обиждаш в сговор със мъжете!

        Не е приятелско! Не е девиче!

        Не е и женско! Затова, момиче,

        съдът на пола ни ще те вини

        в предателство към всичките жени!

 

ХЕРМИЯ

        Не зная за какво ми се гневиш.

        По-скоро ти се подиграваш с мене!

 

ЕЛЕНА

        Със тебе, аз? А кой тогава прати

        Лизандър из гората да ме гони

        със кошница похвали присмехулни?

        Кой след това подучи тоя втори

        от твоите безбройни ухажори —

        теб, теб, Деметрий, който досега

        не си ме и подритвал със нога! —

        да ме нарича нимфа, божество,

        сирена, дева и не знам какво?

        Защо ще казва всичко туй на тази,

        която, както е известно, мрази?

        И за какво Лизандър, който храни —

        известно е и туй — към тебе обич,

        на мен ще седне да се обяснява?

        Дали не става всичко туй със твойто

        съгласие и може би подбуда?

        Знам, аз не съм красива като тебе,

        и знам, че необичана обичам,

        но не към подбив, а към нежна ласка

        би трябвало скръбта ми да те тласка!

 

ХЕРМИЯ

        Не те разбирам!

 

ЕЛЕНА

                        Да, недоумявай,

        въздишай жалостиво, преструвано,

        а зад гърба ми смигайте си трима,

        плезете се, правете ми рога!

        Докрая издържана, таз шега

        във хрониките може да остане!

        О, ако бяхте малко по-човечни,

        не бихте ме измъчвали така!

        Но нищо! Аз сама съм си виновна

        и знам сама лека на свойта мъка,

        а той е лесен: смърт или разлъка!

 

ЛИЗАНДЪР

        Елено, чакай да ти обясня!

        Любима! Нежна! Скъпа!

 

ЕЛЕНА

                                Още нещо?

 

ХЕРМИЯ

        Не, моля те, не й се подигравай!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Тя моли те, а аз ще те принудя!

 

ЛИЗАНДЪР

        Напразни са принуди и молби!

        Елена, аз наистина те любя!

        Живота си готов съм да загубя

        в двубой със оня, който дръзне само

        недоверчиво да повдигне рамо!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Аз дръзвам, ето! Повече любов

        във моето мълчание се крие,

        отколкото във празната ти реч!

 

ЛИЗАНДЪР

        Ела! Това доказва се със меч!

 

ДЕМЕТРИЙ

                                        Готов съм!

 

ХЕРМИЯ

        О, Лизандре, не разбирам!

 

ЛИЗАНДЪР

        Махни се, негърко^[35]!

 

ДЕМЕТРИЙ

                                Какъв смелчак!

        Налиташ, но си смел не толкоз чак!

        По-леко дърпай да не те изпусне!

 

ЛИЗАНДЪР

        Марш, дива котко! Махай се оттука!

        Ах, репей лепкав! Ах ти, крива кука!

 

ХЕРМИЯ

        О, колко груб си с мен! Каква промяна,

        любими мой!

 

ЛИЗАНДЪР

                        Аз — твой любим, плашило?

        Лекарство гадно! Чемер! Подло шило!

 

ХЕРМИЯ

        Преструваш се! Не мога да повярвам!

 

ЕЛЕНА

        Аз също, миличка!

 

ЛИЗАНДЪР

                        Деметрий, чакай!

        Държа на думата си!

 

ДЕМЕТРИЙ

                                Да, държиш,

        но те държи таз панделчица женска!

 

ЛИЗАНДЪР

        Не мога да се откача от нея!

        Да я ударя? Нараня? Убия?

        Омразна ми е, но нали жена е,

        как бих могъл да и направя зло?

 

ХЕРМИЯ

        Какво по-зло от твоята омраза?

        И после откъде е тя? Не съм ли

        аз Хермия? Не си ли ти Лизандър?

        Какво във мене се е променило?

        До тази нощ обичаше ме още,

        и в тази съща нощ ме изостави!

        Защото ти — не мога да повярвам! —

        о, богове, изглежда, си го сторил

        не на шега?

 

ЛИЗАНДЪР

        А ти какво си мислиш?

        И вече не желая да те виждам!

        Това е! И недей се колеба,

        недей допуска вътрешна борба,

        не се съмнявай и не се надявай

        и жертва на илюзии не ставай!

        Повтарям ти го, за да те предпазя:

        Елена любя, а пък тебе мразя!

 

ХЕРМИЯ

        Ах ти, лъжкиньо! Ах ти, листен червей!

        Ти, крадло на любов, кога успя

        сърцето му, промъкнала се нощем,

        да отнесеш в полата си непрана?

 

ЕЛЕНА

        Ти нямаш, явно, ни природна скромност,

        ни женски свян, ни сдържаност моминска!

        От моите възпитани уста

        опитваш грозни думи да изтръгнеш?

        Не ще го бъде, лицемерна кукло!

 

ХЕРМИЯ

        А, „кукла“, значи? Тъй и предполагах:

        изтъкнала е ръста си пред моя!

        Високия си, ненадминат ръст!

        Е, и какво? С тоз ръст ли се издигна

        в очите му, та има той сега

        така високо мнение за тебе

        и толкова презира мен, джуджето?

        Е, колко дребна съм, де? Колко ниска?

        Ти, шарен прът! Върлино панаирска!

        Все пак не съм дотам, че с тези нокти

        да не достигна твоите очи!

 

ЕЛЕНА

        Макар да се шегувате със мене,

        аз моля ви, любезни господа,

        поне да ме опазите от рани.

        До днес не съм участвала във разпри

        и нямам във надвикването опит.

        Пазете ме от тази, аз ви моля,

        защото съм момински боязлива.

        Недейте мисли, че понеже тя

        на ръст е дребничка, та аз ще мога

        да се опазя!

 

ХЕРМИЯ

                        Дребничка? А, пак!

 

ЕЛЕНА

        Не ме нападай, Хермия, а чуй:

        обичах те и пазих твоите тайни

        с едничко изключение за туй,

        че на Деметрий — от любов към него —

        издадох, че ще бягате с Лизандър.

        Той тръгна подир вас, след него аз.

        Ала защо го сторих? Оттогаз

        той само ме ругае и заплашва,

        че ще ме бие, рита, умъртвява!

        Добре тогава. Тръгвам си. В Атина

        сама ще се завърна с лудостта си.

        Ще ви оставя, само ме пуснете!

        Не виждате ли колко съм злочеста!

 

ХЕРМИЯ

        Че тръгвай си! Кой толкова те спира?

 

ЕЛЕНА

        Сърцето ми, което тук оставям.

 

ХЕРМИЯ

        С кого, с Лизандър?

 

ЕЛЕНА

                        О, не, не — с Деметрий!

 

ЛИЗАНДЪР (към Елена)

        Не бой се, няма да ти стори зло!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Разбира се, дори и с твоя помощ!

 

ЕЛЕНА

        О, ще го стори, само да рече!

        В училище бе истинско зверче,

        а и сега е злобна и свирепа,

        макар да е донякъде порасла.

 

ХЕРМИЯ

        „Донякъде“! Това е трети път!

        И тези кавалери го търпят!

        Пуснете ме!

 

ЛИЗАНДЪР

                        По-настрана, фъстъче!

        Нищожество, пигмейче, недоносче,

        по-настрана!

 

ДЕМЕТРИЙ

                        Недей се престарава

        пред тез, които твоите услуги

        не са желали! Настрана се дръж

        от моята любима! Ако само

        намекнеш й за капчица любов,

        ще се разкайваш!

 

ЛИЗАНДЪР

                        Аз или пък ти?

        Не ме задържа тази драка вече!

        Последвай ме! Ще видим кой от нас

        е с по-голямо право над Елена!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Аз теб да следвам? Не, наравно само!

        До скула — скула и до рамо — рамо!

 

ХЕРМИЯ

        Видя ли? Всичко туй е зарад теб!

        Сега ще видиш кой е звяр свиреп!

 

ЕЛЕНА

        Но ако ти по мъжка си в ръцете,

        то аз пък съм по-длъжка във нозете!

 

ХЕРМИЯ

        Какво да правя? Всичко се оплете!

 

ОБЕРОН

        Това е все от твоето нехайство,

        а може би нарочно ти ги правиш

        тез свои безобразия!

 

ПЪК

                                Не, не!

        Царю на сенките, не бе нарочно!

        Поръчката ти аз изпълних точно.

        Ти каза: момък в дрехи от Атина.

        Отде да знам, че имало двамина.

        И после, сам признай си: та нали

        забавни са тез техни крамоли?

 

ОБЕРОН

        Забавни-незабавни, тук не стой!

        Те вече дирят място за двубой.

        Върви им попречи — нощта смрачи

        и на небето звездните очи

        покрий от небосклон до небосклон

        с мъгла като катранен Ахерон^[36],

        и заблуди ги тъй във този мрак,

        че да не може враг да срещне враг —

        крещи оттук с лизандровски език,

        ругай като Деметрий подир миг

        и нека разминават се докле,

        с крачка оловни, с ципести криле,

        не плъзне по челата им сънят,

        та вместо да се бият, да заспят.

        Тогава ти минута улучи

        и в младите Лизандрови очи

        със помощта на туй вълшебно биле

        стори света да стане, както бил е,

        и те, с нов сок изплакнати от сока,

        да тръгнат всеки в прежната посока!

        А утре ще е всичко туй измама,

        сънуван сън, от който помен няма,

        и двете двойки весело назад

        ще се завърнат в родния си град,

        за да живеят дружно, без разлъка.

        В туй време, от Титания без мъка

        щом взема аз индийското момче,

        ще я направя да не се влече

        след този свой магарешки кумир —

        и в царството ни ще настане мир.

 

ПЪК

        Да бързаме, царю, със тез неща,

        че драконите черни на нощта^[37]

        раздрали са на облаците сбора.

        Виж, вече там звездата на Аврора^[38]

        проблясва помежду им и съзрели

        лъча й, бързат духовете бели

        към гробищата, докато онези,

        умрели вън от бога, без ковчези

        във тинест яз, край прашен кръстопът,

        отдавна вече с червеите спят —

        защото съвестта им прокълната

        сама им запрещава светлината

        и ги осъжда да живеят в мрак

        до свършека на свършеците чак!

 

ОБЕРОН

        И ний сме духове, но не от тез.

        Като пазач във утринния лес,

        аз бродя между ствол ите, додето

        от източните двери на небето

        войската на зарята не нахълта

        карминена и кехлибарножълта,

        за да покрие на Нептун царствата

        с трептящата си люспеста позлата…

        Но бързай! Трябва да привършим ние,

        преди денят лика си да открие!

 

ПЪК

        В град и село, тук и там,

        мамя малък и голям!

        Глупав-умен, всички знам

        да ги купя и продам!

        Охо, единият пристига вече!

 

ЛИЗАНДЪР

        Деметрий, где си? Де се скри, герой?

 

ПЪК

        Аз чакам, пъзльо! И готов за бой!

 

ЛИЗАНДЪР

        Тогава идвам!

 

ПЪК

                        Тясно ще е тук,

        гласа ми следвай!

 

ДЕМЕТРИЙ

                        Няма го! Ни звук!

        Лизандре! Мухльо! Заешка душа!

        Къде се сгуши? Май те достраша!

 

ПЪК

        От теб ли, пъзльо, който до звездите

        крещиш за бой и биеш се в гърдите,

        а криеш се, страхливец, вдън гори?

        Не заслужаваш меча ми дори!

        Ела, хлапе! Ела ми, самохвалко,

        със пръчка да те понашаря малко!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Където си, почакай ме тогаз!

 

ПЪК

        Тук няма място, следвай моя глас!

 

ЛИЗАНДЪР

        Подлецът! Само вика и обижда,

        а никакъв и нийде се не вижда!

        За малко го достигнах неведнъж,

        но скриваше се, а пък уж е мъж!

        Страхът му е, изглежда, бързокрак,

        а мойта мъст е капнала от бяг!

        Ще легна тук!

 

                        Побързай, сладък ден!

        Нощта укри Деметрия от мен,

        но ще плати той своята вина

        при първата ти бледа светлина!

 

ПЪК

        Хо-хо, пъзливецо! Хо-хо, насам!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Добре, да дойда. Но нали те знам —

        когато съм далече, ме зовеш,

        а дойда ли наблизо, хайде беж!

        Сега къде си?

 

ПЪК

                        Как не виждаш? Тука!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Аз виждам, пак ще бъде несполука,

        ала помни: при първите зари

        ще ми платиш със лихвите дори!

        Върви си!… А за мене би било

        добре да поизмеря туй легло

        с умората си. Идвай, сънен мрак!…

        Лизандре, утре ще се срещнем пак!

 

ЕЛЕНА

        О, дълга нощ! О, страшно дълга нощ!

        Минутите си бавни съкрати,

        та утрото, като спокоен вожд,

        да ми покаже градските врати!

        Тук всички с мен се гаврят. И във скръб

        аз връщам се обидена дома.

        Ах, скрий ме, сън, приятелю мой скъп,

        от мен самата в своята тъма!

 

ПЪК

        Трима тук лежат и спят.

        Липсващата е на път.

        Ей я! Блед й е ликът,

        сякаш не от кръв и плът.

        Този Купидон чаровен

        е и тука пак виновен —

        той горкичките момички

        тъй ги подлудява всички!

 

ХЕРМИЯ

        Не, ни веднъж, не помня, ни веднъж

        да съм вървяла тъй във глад и жад!

        О, тяло, на умората издръж,

        недей остава от духа назад!

        Но не! Издрана, тежка от роса,

        знам, няма да отида надалеч.

        Ще легна тук. О, висши небеса,

        пазете моя мил от чужди меч!

 

ПЪК

        Спи ми мой

        млад герой!

        С таз трева

        едва-едва

        щом те пръсна, ще измия

        досегашната магия,

 

        и след миг

        оня лик,

        който мил

        за теб е бил,

        втори път със сила нова

        взора ти ще очарова

        и, народа както учи,

        всеки свойто ще получи:

                мъжът — женичка,

                дървото — птичка,

                колата — кобила,

                сеното — вила,

                колибата — комин,

                молитвата — амин.

        Щом се туй със туй сбере,

        всичко ще върви добре!