Джуд Деверо
Спомен (38)

Глава тридесет и осма

— Защо се усмихваш? — обърна се Джеймс към Талис, изтегнат до него и Филип. — От няколко седмици си нещо много доволен.

Талис не отговори. И любопитството на Талис се пробуди:

— Хайде, кажи. Нали сме братя!

Талис лежеше на речния бряг недалеч от имението, пъхнал ръце под главата си и загледан в лазурното небе. Наблизо Хю поеше коня. Цяла сутрин тримата млади мъже тренираха, но на моменти Талис никак не успяваше да се съсредоточи върху упражненията.

— Кажи, де! — настоя Джеймс.

Талис се позабави — стойността да накараш слушателите си да почакат преди да чуят е голяма — знаеше го от Кали.

— Кали се опитва да ме съблазни.

Джеймс и Филип бяха смаяни. Мигом главите им се изпълниха с предположения. Двамата постоянно правеха опити да съблазнят някое от работещите в имението момичетата, а сега Талис им съобщава, че са се опитвали да съблазнят него…

— И какво направи? — от страхопочитание гласът на Джеймс изхриптя.

Лицето на Талис изобразяваше самото мечтание, докато наблюдаваше небето.

— Заключи ни в старата колиба. Бе се погрижила да сложат нова здрава врата.

Джеймс погледна към Филип над неподвижно лежащия Талис и повдигна вежди.

— О, да! Сигурно е така. Щом видя барака с нова врата, знам, че някоя жена иска да ме съблазни. Нали и с теб е така, братко?

— Определено. В живота е така. Новата врата всъщност означава прелъстителна жена.

Талис се усмихна още по-широко.

— Присмивайте се колкото щете, но тя наистина се опитва. Прави го ден и нощ.

Пред очите му пробягваха картина след картина: Кали, гола в колибата; няколко дни по-късно — краката й под високо вдигнатите поли, докато пресичаше онова поточе, което едва ли може да я накваси до глезените; многобройните й разкъсани блузи.

— Да — повтори Талис щастливо, — Кали се опитва да ме съблазни.

„Откъде знаеш?“, „Съмнявам се“, „Само си въобразяваш“ — сипеха се едно след друго възраженията на братята му.

— Всеки път, когато я погледна, е гола или най-малкото достатъчно разсъблечена.

Талис започна да изрежда наум всички хитрини на Кали през последните няколко седмици след случката в бараката. Беше готов да умре, но на никого нямаше да признае, че по време на бурята не се усети. След това обаче влудяваше Кали с престорената си глупост. Колкото на по-наивен се правеше той, толкова по-усилено се стараеше тя.

— Ей, момчета — подхвана Талис с тон на велик мъдрец, — защо не й подхвърлите идеята да изплува гола от морето, с разпилени коси. То пък няма море наблизо. Е, и езерото за кравите ще свърши същата работа. Ще ми хареса. Кали мокра, с прилепнали към тялото коси.

Двамата останаха със зяпнали уста.

Мина доста време, преди Джеймс да проговори:

— Аха, разбирам. Кали се опитва да те съблазни, понеже си най-силният и устояваш на всичките й опити!

— Точно така! — увери го Талис свирепо. — Не съм я докоснал.

— И го постигаш лесно — не мирясваше Джеймс, а Филип се усмихваше под мустак, защото се догаждаше накъде бие брат му.

— Аз съм човек на честта — заяви Талис. — Не вземам нищо, което не ми се полага по право.

— Затова значи не спиш — обади се Филип.

— И затова се връщаш от посещенията при майка ни разярен, с насълзени очи?

Талис се вбесяваше, че не го възприемат като достатъчно силен и благороден.

— Говорите глупости. Мога да устоя на детските номера на Кали, но тя е жена и е редно да й позволя да прави каквото иска. Доставя ми удоволствие да я наблюдавам, но мога да се контролирам. Няма да я докосна.

— Затова ли не ядеш? Започнаха да ти се броят ребрата! Талис, братко, защо просто не отведеш твоята любима Кали в леглото. Тогава ще трябва да се ожени за теб.

Колко пъти през последните седмици, изпълнени с удоволствие и болка, си бе мислил същото! Но клетвите трябва да се спазват. Заговори — и този път съвсем сериозно:

— Има нещо, което не знаете.

Филип пръв наруши мълчанието. Тонът му издаваше горчивина.

— Много добре познаваме майка ни. Тя винаги открива по нещо за хората и използва слабостите им срещу самите тях. Талис, пази се от нея!

Талис се ядоса. Не виждат ли, че майка им умира? С всеки изминат ден силите я напускат и въпреки това никое от децата й не я посещава, освен ако не ги повикат. Само Талис ходи при нея всеки ден на драго сърце. И макар да се срамува да признае, братята му бяха прави: много често излиза от стаята на лейди Алида с парещи от сълзи очи. Всеки ден я умолява да го освободи от клетвата, защото не издържа повече. В моментна слабост — вече стократно съжалява — й призна истината за Кали: че се опитва да го прелъсти. На колене Талис бе молил Алида — какво ли не й каза: че безумно желае Кали, че я обича неизмеримо повече от парите, повече от подвизите. Животът му няма смисъл без нея.

Но Талис не можеше да сподели всичко това с Джеймс и Филип. Първо — трябва да опази мъжкото си достойнство и второ — не може да се вярва на приказките за майка им.

— Има нещо, което не знаете — повтори той инатливо. — И не бива да говорите така за майка ни.

— Тогава защо не може да се ожениш за Кали?

Талис нямаше отговор.

— Не може да се ожени за нея, защото нашата уважавана майка ще ревнува — отбеляза Филип. — Майка ни много те е заобичала. — Не завист, не ревност се долавяше в гласа му, а единствено облекчение.

— Доволен съм, че не ме обича така — обади се Джеймс. — Когато обича някого, тя иска в замяна душата му.

Талис не бе в състояние да ги слуша повече; може ли да се говори така за човек, чиито часове са преброени. Но най-лошото е, че в думите им има голяма доза истина. Стана и отиде до Хю, погали животното.

— За жената любовта е всичко — обади се някак ненадейно Хю.

В първия момент Талис не го чу, а после пък не проумя докрай смисъла на думите. Реши, че става въпрос за лейди Алида.

— Да, вероятно ме обича. Но не е грях, нали?

— Не. Само че имам предвид Кали. Не я подценявай. Тази твоя Каласандра е твърде горда.

— Знам каква е Кали! — сопна се Талис, изтощен от всички закачки и съвети през този ден. Никой не знаеше какъв огън го гори през последните седмици. От една страна, какво ли не прави Кали, за да го предизвика да се любят, а от друга — майка му всекидневно му напомня обета да остави Кали девица.

Талис знаеше, че в последно време е отслабнал и не може да спи. Да, помисли си той, Кали наистина е горда, но и той е горд. Талис, е много, много, много горд.

Погледна свирепо Хю, за да му даде да разбере, че няма да слуша повече съвети, и се отдалечи.

 

— Започва се — обяви Алида, като се облегна назад и притисна писмото към някога пищната си гръд. — Скоро Гилбърт Рашър ще поиска сина си. — Тя се усмихна. — А и младоженецът пристигна.

Пенела изгледа господарката си и продължи мълчаливо да прибира дрехите на Алида в резбования дъбов скрин до леглото. Уви в една риза малка сребърна чиния; по-късно щеше да я прибави към нарастващата колекция от задигнати вещи. Ако пак я изгонят, щеше да е подсигурена. Никога повече няма да остави благополучието си в ръцете на други. Извиняваше кражбите си с утехата, че Господ помага на онези, които си помагат сами.

— Твоят любим Талис няма да тръгне с баща си. Сърцето и душата му принадлежат на момичето.

Колкото повече Алида губеше сили, толкова по-дръзка ставаше Пенела. Ако някога бе обичала господарката си, сега само я презираше.

Алида почти не забеляза нахалството на Пенела. Мислеше единствено за Талис и за бъдещето.

— И затова съм помислила. Избрах съпруг за Каласандра.

Пенела изсумтя:

— Момчето няма да допусне подобна женитба, а и дъщеря ти няма да се съгласи.

Пенела категорично отказваше да се преструва, че снажното, красиво, тъмнокосо момче е син на Алида. Господарката й се отпусна върху възглавниците и притвори за миг очи.

— Не съм толкова болна, че да съм загубила разума си. Не възнамерявам да питам нито единия, нито другия. Преди да умра, ще видя Талис на път за кралицата. Ще направя всичко, за да го постигна. Хайде, ела ми помогни да се наглася, че мъжът вече е тук.

— Мъжът? — Пенела се опита да прикрие любопитството си, но мразеше когато господарката й действаше зад гърба й.

— Бъдещият съпруг на Каласандра. Намерих й мъж. Не ме гледай така! Добър човек е — честен и мил. Какво ли не сторих, за да утеша момичето, защото ще загуби моя Талис. Постарах се да направя добър избор. Той е привлекателен и интелигентен. Всяка жена може само да мечтае за такъв като него.

— Но не е Талис — промърмори Пенела.

Алида не й обърна внимание, само извъртя глава, за да може прислужничката да среши косата й. Все още си въобразяваше, че е светла, деликатна млада жена, но всъщност беше съсухрена старица; кожата на врата и лицето й бе увиснала, а очите й блестяха, но болезнено.

— Богат ли е? — попита Пенела.

— Вече да. Дадох му доста, за да се съгласи да се ожени за Каласандра. Ще се срещнат и ще се оженят в един ден.

За миг Пенела спря да реши косите на Алида, но веднага продължи. Не е нейна работа как постъпва лейди Алида със собствената си дъщеря.

Чу се потропване на вратата.

— Пусни го да влезе. Хайде. Бързо! — нареди Алида, а Пенела я изгледа с неодобрение — държеше се като момиче, което има среща с любовника си. Ако навремето Алида не бе постъпила така зле с прислужничката си, може би Пенела щеше да изпитва състрадание към господарката си, че умира така самотна. Но сегашното поведение на Алида й вдъхваше само отвращение.

Питър Ерондел бе наистина привлекателен — червенокос, с приятно, обсипано с лунички лице. Не бе висок, но бе широкоплещест и добре сложен. Щом видя лейди Алида, той й се усмихна, без да трепне, и пое ръката й за целувка, сякаш бе красива млада дама, а не жилава стара кокошка.

— Добре ли си? — премигна тя насреща му с бледите си мигли.

Пенела бе доволна, че не се налага да остане повече до леглото, за да наблюдава целия този цирк — запъти се към вратата, за да отвори на Кали. Пенела се насили да потисне съчувствието си към момичето, но Кали дори сега, преди да е чула какво я очаква днес, изглеждаше съсипана, сякаш се е отказала от живота.

Пенела отлично знаеше какво изпитва момичето — чу всичко, което Талис каза на Алида. Помнеше как клетото момче умолява и настоява да му разрешат да се ожени за любимото момиче. Хитрата и безсърдечна Алида го бе обвързала с клетва да не казва на възлюбената си, че иска да се оженят. И Пенела бе наясно, че като всички момичета и Кали се тревожи дали любовта й е споделена.

Пенела изви глава. Не е нейна работа!

— Ето я — обади се Алида и направи на Кали знак да се приближи. Тя стоеше с отпусната глава и не се интересуваше какво й говорят или правят с нея. — Нали е точно каквато ти я описах?

Пенела не се съмняваше, че всеки мъж би поискал Кали — добре оформено тяло, руси коси надничаха под бонето — едно привлекателно фино създание.

Но сър Питър изненада и двете жени.

— Та това е момичето от Отровната градина — възкликна той. — Метресата на младия Талис — и разгневен се обърна към Алида. — Мадам, вие ме излъгахте. Мислех, че ще се оженя за девица, за една от вашите дъщери. А тази… Тази тук е едва ли не лека жена. Всички в имението Хадли и в селото го знаят.

И се обърна към вратата с намерението да си върви.

На Алида й се наложи да събере всичките си последни сили, за да извика: „Не!“ така гръмко, че да го спре.

— Момичето е девствено. Кълна се. Ще я прегледат и сам ще се убедите. Моля ви… — увещаваше го Алида. — Не ви ли дадох достатъчно пари. Имам още хиляда декара в Шотландия. Ще прибавя и тях.

За миг ръката на мъжа остана върху дръжката.

— Няма да се оженя за някоя, която след шест месеца ще роди копелето на друг. Няма да стана за посмешище на всички.

— Не искам такова нещо от вас. Пенела ще я прегледа. Тя ще ви каже дали…

— Мислите ли, че ще повярвам на прислужничката ви? Не! Ще я прегледа прислужничката на сестра ми. Тя е тук, с мен. Ще изпратя да я повикат.

И напусна стаята, като даде на Алида да разбере, че е склонен на женитбата само ако момичето е девствено.

През цялото време Кали стоеше мълчалива, с широко отворени очи, без да разбира какво става. Най-сетне схвана, но успя да прошепне единствено:

— Не!

Алида предугади наближаващата буря и махна с ръка на Пенела.

— Отведи я някъде да почака. Нямам време да слушам протестите й. Хайде, вървете! Уморена съм.

Пенела хвана Кали за ръката, но тя се изтръгна и изтича до леглото на Алида.

— Какво става?! — сурово попита тя. — Какво възнамеряваш да правиш с мен?

Пенела отново се постара да потисне съчувствието си към девойката — непрестореното й страдание би трогнало и камък. Ако Кали бе израснала в това семейство може би щеше да е подготвена за внезапните и непоклатими решения на лейди Алида. Но Кали прекара детството си под топлите грижи и любовта на двама добри хора и тяхната обич не я бе подготвила за тъмните машинации на Алида.

— Какво става? — простена Кали. — Какво ще правиш с мен? Моля те, кажи ми.

— Мъжът, когото току-що видя, ще бъде твой съпруг още преди да мръкне.

Кали започна да отстъпва от майка си, докато не усети стената зад гърба си.

— Не! Това не е вярно. Аз ще се омъжа за Талис.

Алида я изгледа втренчено, а очите й светеха с коварен блясък.

— Талис! — презрително процеди тя. — Ти ще се ожениш за Талис? Кое те кара дори да си помислиш подобно нещо? Смяташ, че си много умна, нали? Признай! Знам какво си правила. Държала си се разпасано и си се предлагала на това мило, невинно момче. Но слава Богу, че той има достатъчно здрав разум и не се е повлякъл по такива като теб.

Гневът даваше сили на лейди Алида.

— Как може да се мислиш за умна и да не се досетиш. Всички останали го знаят. Талис не е син на Джон Хадли; той е син на Гилбърт Рашър. А ти, която се имаш за толкова важна, че можеш да не изпълняваш нарежданията ми, ти си моя дъщеря. Ти просто си дете на човек с наследена благородническа титла, а Талис е свързан с кралицата. Талис го знае и никога няма да рискува да легне с теб, та да забременееш. Ако се ожени за теб, в най-добрия случай ще стане рицар. Но като син на Гилбърт Рашър може да отиде в Двора и да се ожени подобаващо. Нима не знаеш колко е горд Талис? Да не би да допускаш, че ще се откаже от възможността да се ожени за някоя от кралското семейство? Баща му иска да го ожени за Арабела Стюард и ако успее, Талис един ден може да стане крал.

Алида се надигна в леглото.

— Чуваш ли ме? Крал! А какво го чака, ако се ожени за теб? А ако се люби с теб, непременно ще се ожени за теб, защото чувството му за чест ще го задължи. Но какво ще получи тогава?

Тя протегна ръка към Кали, чието лице в момента беше бяло като платно.

— Как може да разсъждаваш така егоистично? Ще поискаш ли от Талис да се откаже от възможността да стане крал само и само за да живее с теб в някаква фермерска колиба? Защото ще разполага единствено с това. В момента истинският му баща пътува насам, за да го прибере, а всеки знае, че Гилбърт Рашър няма и две зърна фасул; единственото му богатство е синът му Талис. Ако Талис откаже да отиде в кралския двор, няма да получи от Рашър и пукната пара. А и моят съпруг ще е така ядосан, че няма да даде нищо на Талис. Ще му остане само онази мръсна ферма, в която е израснал. Как ще се чувстваш след десет години, когато любимият ти Талис ще се превива потен над ралото само защото твоята похотливост и егоистични подбуди са му попречили да седне на трона на Англия?

Кали бе прекалено потресена, за да говори. Талис да стане крал? Именно така си го бе представяла винаги, но той желаеше ли го наистина!

Алида се възползва от мълчанието на Кали и нареди на Пенела:

— Отведи я да изчака оная прислужничка, за която отиде сър Питър.

Пенела стисна здраво ръката на Кали и я тикна в тясното преддверие до стаята на Алида. Именно тук спеше Пенела и оттук шпионираше господарката си. Положи много усилия да пробие дупка в стената, за да вижда и чува какво става в стаята на Алида.

Пенела не искаше да гледа повече Кали такава. И без това винаги бледо, сега лицето й бе превзето от две огромни очи, загледани пусто напред.

— Ето, вземи — подкани я Пенела все пак с известна загриженост. Бе открила, че когато си ляга с пълен стомах, страховете и спомените от годините, прекарани в кухнята, отчасти избледняват, а тя може понякога да прояви и доброта.

Кали не взе виното, което Пенела й предлагаше, но я изгледа с умоляващ поглед:

— Ако имаш малко милост в душата си, помогни ми да изляза оттук. Помогни ми да стигна при Талис. Трябва да го видя.

— Не мога — отсече Пенела. Нямаше никакво намерение да загуби всичко новонатрупано само за да помогне на това девойче. Че каква й беше тя?

— Моля те — повтори Кали и се вкопчи в ръката на прислужничката.

— Не! — сряза я Пенела, отскубвайки ръка, за да сложи край на всичко.

— Не знаеш какво правиш, като ми отказваш — прошепна Кали. — Не разбираш. Талис е моят живот, той означава всичко за мен. Ако го нямам, не искам да живея повече.

Пенела се прекръсти и погледна Кали строго — поглед на препатил възрастен човек.

— Ти си само дете и не знаеш какво приказваш. Мислиш, че обичаш момчето, но любовта идва след като години си прекарал с някого. Мъжът, когото майка ти е избрала, е добър човек; ще те дари с много деца и…

— Ако не мога да родя децата на Талис не искам деца.

— Нямаш представа какво говориш. Хайде, изпий виното! Щом поемеш първата си рожба в ръце, ще се усмихнеш, като си спомниш какво става сега. — Но дори Пенела не повярва на думите си. Пред нея не стоеше дете, което губи първата си любов. В очите на девойката наистина витаеше смърт.

Кали се стовари на малкото легло, придърпа колене към брадичката си, обви ги с ръце и склони глава.

— Да бях изгоряла в пожара след деня на раждането си. Проклинам човека, който ме е спасил. Проклинам го до края на вечността.

Пенела потрепери. Не знаеше дали човек може да бъде прокълнат до края на вечността, но ако е възможно, момичето правеше точно това.

Може би Пенела подписваше собствената си смъртна присъда, ала не бе в състояние да остане безразлична и да допусне себичната й господарка да се разпорежда със съдбата на другите.

— Вземи това — Пенела тикна в ръцете на Кали сребърен свещник, откраднат от лейди Алида. — Вземи го и ме удари, а щом изпадна в несвяст — бягай.

Пенела съзнаваше, че постъпва като страхливка: ако я намерят в безсъзнание, цялата вина за бягството падаше върху Кали. И все пак по-добре от нищо. Беше се научила да се пази и не възнамеряваше да рискува всичко дори сега.

— Хайде — подкани тя Кали. — Направи го, докато тя спи. Скоро ще се събуди и край.

Кали удари Пенела със свещника, но с такъв удар, че едва ли би наранила и котенце. Момичето се втурна навън, а Пенела грабна малък нож за плодове и се поряза по лицето, за да има доказателство, че не е успяла да спре бегълката.

— Господ да те пази — прошепна Пенела, хвърляйки поглед през прозореца — видя Кали да тича към гората зад имението Хадли. Искрено се надяваше никога вече да не види нито нея, нито Талис; молеше се да успеят да избягат.