Аристофан
Жабите (3)

ПЪРВИ ЕПИЗОД

 

ДИОНИС

Е, ха сега де, как се чука вратнята?

Че как я чукат местните поселници?

 

КСАНТИЙ

Недей се мая, ами блъскай вратнята

с вида си и с духа си по Херакловски.

 

ДИОНИС (чука)

Момче, момче!

 

ЕАК

Кой там?

 

ДИОНИС

Херакъл, силният.

 

ЕАК

Негоднико, безсрамнико, нахалнико!

Мръсник такъв, и пръв мръсник, мръсничище!

Ти, дето ни открадна Цербер, кучето,

и го отмъкна, стиснато за гушата!

А аз го пазех! Но сега те хванахме!

Стигийската скала, черносърдечната,

и кървавите Ахеронски зъбери,

и кучетата на Кокит блуждаещи

те вардят! И ехидната, стоглавата,

която ще разкъса твоята вътрешност!

Тартеска риба ще се впие в дроба ти,

а бъбреците кървави, червата ти

ще раздерат Горгоните титрантовски!

Към тях отправям тичешком нозете си.

 

КСАНТИЙ (към Дионис)

Ей, ти, какво там?

 

ДИОНИС (клекнал от страх)

Викай бога, свърших я!

 

КСАНТИЙ

Ей, смешно нещо, я по-бързо дигай се,

Преди да те съгледа някой!

 

ДИОНИС

Зле ми е.

Но я подай гъба за сра… цето ми.

 

КСАНТИЙ

На, дръж, тури я.

 

Дионис се бърше.

 

Богове! Къде ти е

сърцето, там ли?

 

ДИОНИС

Ами да, уплаши се

и се подхлъзна право във стомаха ми.

 

КСАНТИЙ

О, най-страхлив от богове и хора!

 

ДИОНИС

Аз?

Как тъй страхлив, нали поисках гъбата?

Туй друг ще го направи ли?

 

КСАНТИЙ

Как иначе?

 

ДИОНИС

Ще си лежи, ще си смърди страхливецът,

а аз се вдигнах, и при туй — избърсах се!

 

КСАНТИЙ

Храбрец е, Посейдоне!

 

ДИОНИС

Вярвам, бога ми.

А теб не те ли достраша от толкова

заплахи, шум?

 

КСАНТИЙ

Не исках да ги знам дори!

 

ДИОНИС

Добре, като си храбър и решителен,

стани ти аз — ей боздугана, кожата,

вземи ги, щом не знае страх сърцето ти.

А аз ще съм носачът на багажа ти.

 

КСАНТИЙ

Е, хайде, давай бързо! Подчинявам се.

 

И Ксантиохеракла гледай хубаво —

страхлив ли съм и с твоето сърце ли съм.

 

ДИОНИС

Мелитският обесник си наистина!

Но, хайде, нека да подигна вещите!

 

ПРИСЛУЖНИЦАТА (към Ксантий)

Херакле, скъпи, тук ли си? Ела насам.

Като разбра, че си дошъл, богинята

изпече хляб, две-три гърнета кашица

свари, цял вол постави върху огъня,

приготви кифли, баници… Но влизай, де!

 

КСАНТИЙ

Добре, благодаря.

 

ПРИСЛУЖНИЦАТА

И знай, не пущам те,

кълна ти се! Сварила ти е птичето

месо, изпекла ти е сладки работи

и най-прекрасно вино ти е смесила.

Но влизай с мен.

 

КСАНТИЙ

Благодаря.

 

ПРИСЛУЖНИЦАТА

Шегуваш се!

Не ще те пусна. Има там и прелестна

флейтистка, също две ли, три ли хубави

танцьорки…

 

КСАНТИЙ

Как го каза, как? Танцьорки ли?

 

ПРИСЛУЖНИЦАТА

… тъй младички, оскубали си космите.

Но влез, готвача тъкмо сваля рибата

от огъня и вече вкарват масата.

 

КСАНТИЙ

Добре, кажи най-първо на танцъорките,

на тези вътре, че ще дойда ей сега.

 

Момче, ти следвай подир мен с багажите.

 

ДИОНИС

Стой, драги! Как си мислиш, сериозно ли

в Херакъл те преобразих? Шегувах се.

Та, Ксантий, край на всички тия глупости,

ами вдигни и пак носи багажите.

 

КСАНТИЙ

Какво? Ти смяташ да ми вземеш вещите,

които си ми дал?

 

ДИОНИС

Не смятам — вземам ги.

Дай кожата!

 

КСАНТИЙ

Аз викам за свидетели

и моля боговете…

 

ДИОНИС

Боговете ли?

Кои? Не е ли идиотско, глупаво

Херакъл да си ти — ти, робът, смъртният?

 

КСАНТИЙ

Добре, бъди спокоен. Дръж ги. Може би

ще ме помолиш пак по воля божия.

 

ХОР

Строфа

Свойствено е на човека,

който има ум и разум

и е плувал по моря,

винаги да се накланя

накъм борд благополучен,

вмедсто просто да стои

като писан на картина,

неподвижно. А да гледа

към приятната страна

е черта на мъж практичен,

също като Терамен.

ДИОНИС

Че не ще ли бъде смешно,

Ако този Ксантий, робът,

проснат в милетско легло,

клати малката танцъорка,

после — иска ми гърнето,

а пък аз му се дивя

и кривака си разтривам,

а когато той, подлецът,

ме съгледа, в миг с пестник

всичките ми предни зъби

изпокъртва начаса?

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

Ела, ела, Платано!

 

Виж негодника!

Когато беше ми дошъл във кръчмата,

излапа единайсет хляба…

 

ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

Бога ми,

това е той!

 

КСАНТИЙ (тихо)

Ще стане топло някому!

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

… и с тях месо варено, двайсет порций,

по два петака…

 

КСАНТИЙ (тихо)

Ще платят на някого!

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

… и много чесън.

 

ДИОНИС

Ей, жена, бърбориш си

като в несвяст!

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

И значи, не очакваше,

че след като си туриш тези токове

ще те позная? А за пастърмата ми?

За нея още нищо не съм казала!

 

ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

Така е, ами сиренето, прясното

което той погълна със цедилката?

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

След туй, като го молех за парите си,

ме стрелна с поглед злобен, размуча се и…

 

КСАНТИЙ

Това е тъй! Такъв е той навсякъде!

 

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

… и меч извади, сякаш полудяваше.

 

ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

Да, бедна аз!

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

И ние се уплашихме

и скочихме веднага на таванчето,

а той си тръгна, като взе рогозките!

 

КСАНТИЙ

И туй направи!

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

Трябва да се действува!

Върви, викни ми Клеона, защитника…

 

ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

А ти за мене подири Хипербола.

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

… че да го смажем!

 

Ти, престъпно гърлище,

със камък бих ти изтрошила зъбите,

с които нявга ми изяде стоката!

 

КСАНТИЙ

Пък аз със радост ще те хвърля в ямата!

 

ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

Пък аз със сърп ще ти изрежа глътката,

с която ми погълна карантиите!

 

ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

Но ще вървя за Клеон, ще те викне той

в съда и ще избълваш тия работи!

 

Двете кръчмарки излизат.

 

ДИОНИС (към Ксантий)

Ако не те обичам, Ксантий, смърт за мен!

 

КСАНТИЙ

О, знам, разбирам! Стига, стига приказки!

Не ставам за Херакъл.

 

ДИОНИС

Мили Ксантийчо,

не думай тъй!

 

КСАНТИЙ

Че как така Алкменин син

ще стана аз? И аз роб съм, че и смъртен съм!

 

ДИОНИС

Знам, знам, че се гневиш, и с основание.

И да ме пернеш, нямам възражения.

Но ако после пак ти взема дрехите,

самият мен, жена ми и децата ми

смъртта да грабне — с Архедема заедно!

 

КСАНТИЙ

Добре, приемам при това условие.

 

ХОР

Антистрофа

Грижата ти отсега е,

щом отново ще обличаш

тоз костюм, да придадеш

вид младежки на лика си

и да хвърлиш поглед страшен,

помнейки за онзи бог,

чийто образ възприемаш.

Ала хванат ли те в глупост,

или се покажеш плах,

пак ще трябва да стовариш

вещите на своя гръб.

КСАНТИЙ

Вий съветвате отлично,

но и аз самин обмислям

тази работа, мъже.

Случи се нещо харно,

той отново ще поиска

дрехата ми, знам това.

Ала все пак ще покажа,

че юначен ми е нравът

и че гледам с мрачен взор.

Тъй ще трябва, както виждам.

Чувам, че шуми врата.

 

ЕАК (посочва Ксантий)

Вържете бързо този, кучекрадеца,

да го накажем!

 

ДИОНИС (тихо)

Зле ще бъде някому!

 

КСАНТИЙ

Е, поврага! Махнете се!

 

ЕАК

А, биеш се?

Дитилас! Скеблиас! Пардокас! Идвайте

Насам и с този тука се сражавайте!

 

ДИОНИС

Я гледайте, нахалникът му! Бие се

той, който граби чуждото!

 

ЕАК

Голям нахал!

 

ДИОНИС

Ужасно, страшно нещо!

 

КСАНТИЙ

Но повярвай ми,

да пукна, ако тук съм идвал някога

или съм ти откраднал даже косъмче!

Но аз ти правя мъжко предложение:

вземи, измъчвай моя роб и видиш ли,

че съм виновен, отнеми живота му.

 

ЕАК

А как да го измъчвам?

 

КСАНТИЙ

Всякак. Връзвай го

беси го, с бич бодлив го бий, извивай го,

дери го, сипвай му оцет в ноздрите,

натовари го с тухли там, и прочее,

но с праз и лук недей го би единствено.

 

ЕАК

Да, прави думи. А осакатя ли го,

тогава ще ти заплатя цената му.

 

КСАНТИЙ

Не трябва. Отведи го, мъчи си го.

 

ЕАК

Не, тук, за да говори във лицето ти.

 

Я сваляй бързо вещите, и никаква

лъжа да няма тука!

 

ДИОНИС

Забранявам ти

да ме измъчваш, аз съм от безсмъртните!

В противен случай се сърди на себе се!

 

ЕАК

Какво твърдиш?

 

ДИОНИС

Че съм безсмъртен, Зевсов син,

бог Дионис, а той е роб.

 

ЕАК (към Ксантий)

Ти чу ли го?

 

КСАНТИЙ

Да, чух. И ще го биеш още повече —

ако е бог, той няма да почуствува.

 

ДИОНИС (към Ксантий)

Добре, понеже казваш, че и ти си бог,

наравно с мен и и ти понасяй удари!

 

КСАНТИЙ

Това е право. Който от двамина ни

заплаче пръв или поиска спиране

на сопите, за бог не го признавайте.

 

ЕАК

Да, ти си благороден мъж, безспорно е,

ти дириш правда. Хайде, съблечете се.

 

КСАНТИЙ

И как ще ни измъчваш честно?

 

ЕАК

Лесно е.

Поред — на пеб, на него удар…

 

КСАНТИЙ

Хубаво.

На, погледни сега ще се помръдна ли!

 

ЕАК (удря го)

Ударих ли те?

 

КСАНТИЙ

А, нищожна работа.

 

ЕАК

Сега ха него да ударя.

(Удря го.)

 

ДИОНИС

Хайде де!

 

ЕАК

Ударих те.

 

ДИОНИС

Не мигна и окото ми.

 

ЕАК

Не зная. Хайде, ще опитам втори път.

 

КСАНТИЙ

Побързай!

 

Ох, ох, олеле!

 

ЕАК

Как „олеле“?

Боли ли те?

 

КСАНТИЙ

Не, бога ми, припомних си

Херакловия празник в Диомеите.

 

ЕАК

О, свят човек! Ще ида пак при другия.

 

ДИОНИС

Ох, ох! Ох, ох!

 

ЕАК

Какво?

 

ДИОНИС

Съглеждам конници.

 

ЕАК

Защо заплака?

 

ДИОНИС

Лук, бе, лук! Мирише ми!

 

ЕАК

И да не спирам боя?

 

ДИОНИС

Все едно ми е.

 

ЕАК

Ще трябва да отида пак при първия.

 

КСАНТИЙ

Ох, ох!

 

ЕАК

Какво ти е?

 

КСАНТИЙ

Изкарай трънчето.

 

ЕАК

Каква е таз? Отивам пак при другия.

 

ДИОНИС (вика)

Ох, Аполоне,

 

ти, властнико питийски или делоски!

 

КСАНТИЙ

Не чу ли? Заболя те!

 

ДИОНИС

Не, припомних си

един от Хипонактовите ямбове.

 

КСАНТИЙ

Не правиш нищо. Удряй в слабините му!

 

ЕАК (към Дионис)

Така е! Хайде, подложи корема си.

 

ДИОНИС (вика)

О, Посейдоне…

 

КСАНТИЙ

Заболя го!

 

ДИОНИС (с нормален глас)

… в бездните

ти, царю на егейския нос и на сивите води…

 

ЕАК

Заклевам се в Деметра, кой от двама ви

е бог, не мога да науча! Влизайте.

Но лично господарят и царицата

на ада Персефона — те и двамата

са богове — ще разберат кои сте вий.

 

ДИОНИС

Така е. Но желал бих туй решение

да бе го взел, преди да ме набъхтите.