Еврипид
Троянки (2)

ПАРОД

Корифей

Строфа 1

Какво означават тези твои стенания?

Хекубо, кажи! Дали нови страдания?

Плачът ти се носи навсякъде в стана

и страх на жените сърцата обхвана,

които съдбата си робска оплакват

и своята участ със трепет очакват.

Хекуба

О, мои деца, при ахейската флота

гребците на борда опипват веслото.

 

Корифей

Уви! За какво ли? Дали няма вече

да тръгнем от Троя във път надалече?

 

Хекуба

Не зная какво е, но знам, че е страшно.

 

Корифей

О-о-о!

Елате и чуйте, троянки нещастни,

какво ви очаква! За свойта родина

подготвят се гърците днес да заминат!

 

Хекуба

О-о-о!

Касандра навън да не тръгне пазете —

вакханка, от своята лудост обзета,

безумна менада, която за нас е

пред гърците срам, а това ми донася

към старите мъки страдания нови.

Нещастна ми Троя! Руини до основи!

Нещастни троянци, и мъртви, и живи,

от свойта родина лишени сте вие!

 

Корифей

Антистрофа 1

Горко ми! Снагата ми трепет обхвана,

излязох на цар Агамемнон от стана

ида, царице, при теб да ми кажеш:

със смърт ли решиха те мен да накажат,

или пък гребците стоят по местата

и заповед чакат да вдигнат веслата?

Хекуба

О, чедо! От тъмни зори съм излязла,

че трепет и страх ми душата полазват.

 

Корифей

Нима дойде вече вестител от стана?

Разбра ли кому съм робиня избрана?

 

Хекуба

Съдбата ти скоро ще бъде решена.

 

Корифей

С кой войн от Аргос, от Фтия, Микена,

с кой островен жител оттук ще замина,

нещастница жалка далеч от родина?

 

Хекуба

Ах, уви, уви!

Кому ли, къде ли ще бъда робиня

страдална старица във чужда чужбина,

негодна за нищичко, образ мъртвешки —

че аз не съм друго, а призрак човешки.

Дали ще ме сложат да пазя вратата,

или ще поръчат да бавя децата,

аз, дето царувах във Троя свещена

и с почит отвсякъде бях оградена?

 

Хор

Строфа 2

О-о-о!

А ти с какви вопли ще плачеш самата

над този позор, що ти прати съдбата

Не ще тъка вече на стана си свиден,

направен от бор, порасъл на Ида,

нали дома бащин за сетен път виждам!

По-тежки неволи към мене прииждат:

на грък във леглото ще ида със горест —

проклета да бъде нощта с тази орис! —

или ще ме праща нещастна слугиня

в Коринт за вода от светата Пирина.

Да можех да ида във славна Атина —

щастлива земя, на Тезея родина!

Но нека Еврота аз нивга не виждам

как струи във Спарта, що тъй ненавиждам,

и Менелай, дето ще срещам робиня,

съсипал безжалостно мойта родина!

Антистрофа 2

Светата земя, где Пеней се извива

и гдето Олимп се изправя красиво,

разбрах, че в Елада била прочута

със свойте богатства и жетви нечути.

Не ме ли закарат в свещена Атина,

за там бих желала поне да замина.

Земята на Етна — Хефестови пещи,

с очи към Финикия вдигнала плещи,

планински върхари създала високо,

аз чух, доблестта й се слави широко.

В морето Йонийско щом пориш вълните,

най-близко отсреща съзираш земите,

които водите на Кратис подхранват.

От нейните струи във блясък припламват

къдриците руси, тя прави щастлива

земята със плод и с герои красиви.

Корифей

Но ето че виждам вестител от стана

да иде насам, той бърза припряни

известия нови да каже по-скоро.

Какво ли ни чака? Какво ще говори?

Това ще ни каже: робини сме вече във Гърция вража…