Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (48)

48.

Около един след полунощ Рейнолдс и Кони наближиха Дък в Северна Каролина, след като бяха спирали само веднъж да заредят с гориво и да похапнат. Малко по-късно стигнаха до Пайн Айлънд. Улиците бяха мрачни, магазините и заведенията затворени. Все пак имаха късмет да открият денонощна бензиностанция. Докато Рейнолдс купуваше две кафета и сладки, Кони узна от дежурния къде се намира местното летище. Двамата седнаха в колата пред бензиностанцията да закусят и да обсъдят положението.

— Обадих се във Вашингтонското бюро — каза Кони, докато разбъркваше захарта в кафето си. — Интересна новина. Бюканън е изчезнал.

Рейнолдс преглътна и го погледна с изненада.

— Как е успял, по дяволите?

— Никой не знае. Затова толкова много народ си скубе косите.

— Е, поне за него не могат да ни обвинят.

— Недей да си толкова сигурна. Във Вашингтон прехвърлянето на отговорност е станало същинско изкуство и Бюрото не представлява изключение.

Изведнъж Рейнолдс трепна.

— Кони, не смяташ ли, че Бюканън опитва да се срещне с Локхарт? Може би затова е изчезнал.

— Ако успеем да спипаме и двамата едновременно, директорският стол не ти мърда.

Рейнолдс се усмихна.

— Стига ми да си възвърна значката. Но Бюканън може да е на път насам. По кое време казват, че се изплъзнал?

— Късно следобед.

— Значи може да е пристигнал със самолет.

Кони отпи глътка кафе и се замисли.

— Защо им е на Бюканън и Локхарт да се събират? — бавно попита той.

— Не забравяй, ако сме прави, че Бюканън е наел Адамс, може би детективът му е позвънил да уреди срещата.

— Ако Адамс наистина е невинен. Но той в никакъв случай нямаше да се свърже с Бюканън, ако допускаше, че има нещо общо с опита да убият Локхарт. След всичко, което узнахме, имам чувството, че е станал по-скоро неин закрилник.

— Мисля, че си прав. Но може би Адамс е открил нещо, което подсказва, че Бюканън не е поръчал убийството. В такъв случай би опитал да се свърже с Бюканън, за да разберат какво става и кой друг се мъчи да елиминира Локхарт.

— Смяташ, че зад това стои някой друг? — каза Кони. — Може би някое от чуждестранните правителства, за които работи Бюканън? Ако истината излезе наяве, ще се опозорят пред целия свят. Това е доста стабилен мотив за убийство.

— Не знам… — промърмори Рейнолдс под втренчения поглед на Кони. — В този случай има нещо по-особено. Някой изпраща хора да се представят за агенти от ФБР. И същият този някой сякаш знае всеки наш ход.

— Кен Нюман?

— Може би. Но и това не обяснява нещата. Парите на Кен се трупат от много отдавна. Нима толкова дълго е бил нечий доносник? Или има още някой?

— А не забравяй и факта, че някой се мъчи да те натопи. За подобно прехвърляне на пари по сметките се иска солиден опит.

— Точно така. Но просто не виждам как чуждестранни агенти биха свършили всичко това, без някой да ги усети.

— Брук, срещу нас всеки ден се води индустриален шпионаж. По дяволите, вършат го дори и най-верните ни съюзници. Крадат технологии, защото не са толкова умни да ги измислят сами. А границите ни са толкова отворени, че почти всеки може да влезе. Знаеш това.

Рейнолдс въздъхна дълбоко и се загледа в плътния обръч от мрак около ярките светлини на бензиностанцията.

— Вероятно си прав. Вместо да си блъскаме главите над въпроса кой стои зад всичко това, май трябва да потърсим Локхарт и другите, за да ги питаме.

— Е, с този план вече съм напълно съгласен.

Кони включи на скорост и колата се понесе напред в нощта.

След като откриха самолетната писта, Рейнолдс и Кони започнаха да кръстосват по тъмните улици, търсейки мотоциклет „Хонда Голд Уинг“. Буквално всички крайбрежни къщи изглеждаха пусти, което едновременно облекчаваше и затрудняваше задачата им. Броят на местата, които трябваше да проверят, бе намалял значително, но пък, от друга страна, се налагаше да им отделят повече време.

Най-сетне Кони забеляза хондата в гаража на една от къщите. Рейнолдс се измъкна от колата и погледна отблизо, за да се увери по номера, че именно това е мотоциклетът, който Лий Адамс бе взел от магазина на брат си. После двамата се отдалечиха към края на улицата, изключиха светлините и обсъдиха положението.

— Може би ще е най-просто аз да отида отпред, а ти отзад — предложи Рейнолдс, докато разглеждаха мрачната къща. Беше изтръпнала от мисълта, че само на двайсетина метра от нея са двама, може би дори трима от най-важните хора в разследването.

Кони поклати глава.

— Не ми допада. Хондата означава, че и Адамс е тук.

— Пистолетът му е у нас.

— Човек като него моментално ще си намери друг. Дори и да влезем изненадващо, той познава мястото по-добре. Може да застреля един от нас. — Кони помълча и добави. — А ти дори нямаш пистолет, тъй че не бива да се делим.

— Нали сам каза, че според теб Адамс не е престъпник.

— Едно е да мислиш, съвсем друго — да си напълно сигурен. Има огромна разлика и не бих рискувал нечий живот заради нея. Освен това връхлетиш ли посред нощ върху някого, бил той добър или лош, могат да станат грешки. Държа да те върна при децата жива и здрава. А и не бих желал да рискувам собствената си кожа.

— Тогава какво? Да чакаме изгрева и да повикаме подкрепления?

— Ако викнем местните, вероятно след час ще пристигнат представители на всички телевизионни станции в околността. Това никак няма да се хареса на началството.

— Е, в такъв случай можем да изчакаме, докато потеглят с хондата, и тогава да ги спрем.

— Лично аз съм склонен да наблюдаваме мястото и да видим какво ще се случи. Излязат ли, ще действаме. Ако имаме късмет, може Локхарт да излезе сама и да я пресрещнем. След това сигурно ще е лесно да подмамим и Адамс.

— А ако изобщо не излязат?

— За това ще мислим, когато му дойде времето.

— Не искам пак да ги изтърва, Кони.

— Не ми се вярва да излязат на плажа и да отплават към Англия. Адамс е хвърлил доста усилия, за да си набави мотоциклета. Не би го изоставил, защото няма как да намери друг. Където е той, там е и хондата. А тя няма да мръдне никъде, без да забележим.

Двамата се настаниха удобно и зачакаха.