Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Артур (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enemy of God, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 26 гласа)

Информация

Издание:

ВРАГЪТ НА ГОСПОДА 1998. Изд. Абагар, София. Биб. Световни исторически романи. Роман. Превод: Сашка ГЕОРГИЕВА [Enemy of God, Bernard CORNWELL]. Редакция: Радослав ЦАНЧЕВ. Художествено оформление: Веселин ПАВЛОВ. Печатница: Полипринт АД, Враца. Печатни коли: 25.25. Формат: 170x235. Страници: 404. Цена: 9.50 лв. ISBN: 954-584-227-Х.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

„Врагът на Бога“ е за Сюзан Уат, защото тази книга се появи благодарение на нея.

ЗАБЕЛЕЖКА

Липсват цели страници; маркирани са с „???“.

Бел.Mandor.

ПРЕДГОВОР

„Врагът на Бога“ е втората част на трилогията „Легенда за Артур“ и е непосредствено продължение на събитията, описани в „Кралят на зимата“. В първата част кралят на Думнония и Велик крал на Британия Утър умира и е наследен от своя невръстен и недъгъв внук Мордред. Незаконният син на Утър, Артур, е определен за един от покровителите на Мордред и след време става най-важният от тях. Артур е решен да остане верен на клетвата си пред Утър, с която той поема задължението да запази и предаде престола на Думнония на Мордред, когато внукът на Великия крал порасне.

Артур е решен също и да донесе мир на враждуващите британски кралства. Основният конфликт е между Думнония и Поуис. Но Артур приема предложението да се ожени за поуиската принцеса Сийнуин и тогава се появява надеждата, че войната може да бъде избегната. Ала вместо да се ожени за Сийнуин, Артур се влюбва в бедната принцеса Гуинивиър и избягва с нея. Нанесената на Сийнуин обида става причина за дългогодишна война, която завършва едва след като Артур разгромява поуиския крал Горфидид в долината Лъг. След това поуиският трон минава в ръцете на Кунеглас, брат на Сийнуин, който подобно на Артур иска да има мир между бритите, за да могат те да носачат своите копия срещу общия си враг — саксите.

„Кралят на зимата“, както и настоящата книга, се разказват от Дерфел — син на сакска робиня, който израства в дома на Мерлин и става един от воините на Артур. Артур изпраща Дерфел в Арморика (днешен Бретан), където той воюва срещу франкските нашественици в защита на обреченото британско кралство Беноик. Сред бегълците от Беноик, завърнали се в Британия, е Ланселот, кралят на Беноик. Артур иска да ожени Ланселот за Сийнуин и да му даде трона на Силурия. Но не Ланселот, а Дерфел е влюбен в Сийнуин.

Другата любов на Дерфел е Нимю, негова приятелка от детинство, станала помощничка и любовница на Мерлин. Мерлин е друид и водач на бритите, които искат да върнат острова на старите му богове. С тази цел той търси Свещения съд, едно от тринадесетте съкровища на Британия. За Мерлин и за Нимю търсенето на тези съкровища е далеч по-важно от която и да било битка между кралствата или срещу нашествениците. Противници на Мерлин са бритите християни. Един от техните водачи е епископ Сенсъм, който загубва голяма част от своята власт, когато се противопоставя на Гуинивиър. Сега Сенсъм е в немилост и служи като абат в манастира на Свещеното бодливо дръвче в Инис Уидрин (Гластонбъри).

„Кралят на зимата“ завършва с победата на Артур в голямата битка, разразила се в долината Лъг. Тронът на Мордред е спасен, южните британски кралства се съюзяват, а Артур, макар и да не е крал, фактически е техен безспорен владетел.