Андре Нортън
Да живее крал Кор! (1)

Когато през 3450 г. (по старото Земно летоброене) Ел Зим направи фундаменталното откритие, което отваряше пътя към придвижване във времето, отдавна обсъжданата заплаха от промяна на миналото стана реална. Спешно бяха взети строги мерки за недопускане на самоволни проучвания, макар че Зим и неговите асистенти вече бяха обещали да работят извънредно предпазливо.

Около 3465 г. контролът се превърна в бюрократична система от служби за наблюдение с добре обучени и грижливо подбрани сътрудници. Намесата в миналото се допускаше и дори се поощряваше, стига да бъде извършвана „по инструкциите“, и то само извън планетните системи на властващите в момента коалиции.

Например на някои планети, открити в хода на все по-разширяващото се Космическо разузнаване, историята бе поела по зловещ път. Подобни светове „в името на всеобщото добруване“ се обявяваха отворени за дейността на новосъздаденото Бюро за проучване и манипулация на времето.

Няколко бляскави успеха в това своеобразно възкресяване на мъртвите бяха достатъчни, за да укрепят репутацията на Бюрото. А широко рекламираните благотворни резултати не можеха да бъдат отречени дори от най-предпазливите и консервативни кръгове. Разбира се, имаше и провали. Но повечето от тях се споменаваха само в лаконични доклади, грижливо поглъщани от компютъра на генералния щаб и съхранявани под строго секретен код.

Към 3500 г. цялостната схема на операцията беше достатъчно отработена, за да функционира що-годе равномерно с помощта на данни, доставяни от ЗАТ — компютър за управление, чиито способности изглеждаха неограничени. Ала хората не са компютри. От време на време възникваха кризи. Налагаше се създаването на втори елитен корпус, обучен да изтръгва победи от зъбите на поражението — ако имаше поне малък шанс за това.