Джудит Макнот
Вълшебства (5)

ПЕТА ГЛАВА

Звънлив женски смях върна мислите на Джулиана отново към маскения бал. Наблюдаваше как възрастни се вживяват в ролята на непослушни деца, зачуди се на колко ли жени репутациите бяха унищожени тази вечер. Като си припомни това, което я бе учила майка й, съществуваха безброй много начини да бъдеш опозорена. Грешки, които жените сами допускат, например, като покажеш, че си прекалено интелигентна, прекалено умна, прекалено начетена или пък прекалено свободолюбива, могат да унищожат всичките им шансове за идеален брак. Но ако грешките засягат и благородството на някой джентълмен, тогава се стига до „пълно опозоряване“ и се губят всички шансове за брак.

Беше много глупаво, реши Джулиана, като си припомни многобройните начини за това.

Жена може да бъде „напълно опозорена“, ако позволи на джентълмен да остане насаме с нея в стая или да му позволи да покаже чувствата си открито, или пък ако танцува с него три пъти.

Докато размишляваше върху това; тя осъзна, че отдавна щеше да е решила проблема си, ако бе направила едно от тези неща и се бе опозорила, като унищожеше всички шансове за брак. Ако беше опозорена, изведнъж я осени прозрение, нямаше да й предстои брак със сър Франсис Белхевън!

Само при мисълта за него веселието й се изпари и луната се разлюля пред очите й, които бяха пълни със сълзи. Тя потърси носна кърпичка, но се сети, че не носи. После отпи от чашата си, като се надяваше да подобри мрачното си настроение.

Няколко минути след като изпуши пурата си, Ники стоеше на същото място, където го бе оставила Валери и се двоумеше дали да не поеме надясно и да се върне в градината, или да тръгне наляво и да навлезе още по-навътре в лабиринта, докато не стигне пътеката, която знаеше, че води покрай къщата и директно към спалнята му.

Той бе уморен, а в стаята му имаше огромно и удобно легло. Ако майка му не го бе помолила да се отбие тук по пътя от Лондон и да предаде лично поздравите й на майката на Валери, нямаше въобще да си прави труда. Според писмото на баща му здравето на майка му се влошаваше, а Ники не искаше да допусне и най-малката грешка, за да я разтревожи или разочарова. Той се обърна и тръгна към пътеката, която водеше към изхода на лабиринта и към градината, готов да изпълни обществения си дълг тази вечер и синовния си дълг утре сутринта.