Разказ

По-долу е показана статията за Волфганг Хилдесхаймер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Волфганг Хилдесхаймер
Wolfgang Hildesheimer
германски писател
Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Професия поет, белетрист, художник, драматург
Литература
Период 1952–1991
Жанрове разказ, роман, биография, радиопиеса
Награди Награда Георг Бюхнер“ (1966)
Семейство
Баща Арнолд Хилдесхаймер
Майка Хана Хилдесхаймер

Подпис Wolfgang Hildesheimer signature.png
Уебсайт
Волфганг Хилдесхаймер в Общомедия

Волфганг Хилдесхаймер (на немски: Wolfgang Hildesheimer) е немски поет, белетрист, художник, драматург и автор на радиопиеси.

Биография и творчество

Роден е в Хамбург в еврейско семейство.

Младежките си години Хилдесхаймер прекарва в Холандия и Манхайм, пребивава в Англия и Палестина, където родителите му емигрират през 1933 г., след като на власт в Германия идва Хитлер. Хилдесхаймер следва живопис и графика в Лондон. По време на войната служи в английската армия и участва като преводач в Нюрнбергския процес. От 1952 г. се установява в Швейцария като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на литературното сдружение Група 47.

Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с гротескни сатирични разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа – сборника „Безмилостни легенди“ (1952). Публикува романа „Раят на фалшивите птици“ (1953) и сборниците с разкази „Отнасям сова в Атина“ (1956) и „Напразни записки“ (1963). Насочва се към драмата и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на театъра на абсурда. Голям интерес предизвиква романът му „Тюнсет“ (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът „Мазанте“ (1973) и романизираната биография „Моцарт“ (1977).

Библиография

„Безмилостни легенди“
(1952)
  • 1952: Lieblose Legenden, Erzählungen
  • 1953: Paradies der falschen Vögel, Roman
  • 1953: Begegnung im Balkanexpreß, Hörspiel
  • 1954: An den Ufern der Plotinitza, Hörspiel
  • 1954: Prinzessin: „Turandot“, Hörspiel
  • 1955: Der Drachenthron, Komödie
  • 1955: Das Opfer Helena, Hörspiel
  • 1958: Pastorale oder Die Zeit für Kakao, Theaterstück
  • 1960: Herrn Walsers Raben, Hörspiel
  • 1960: Über das absurde Theater, Rede
  • 1961: Die Eroberung der Prinzessin Turandot, Theaterstück
  • 1961: Die Verspätung, Theaterstück
  • 1962: Vergebliche Aufzeichnungen. Programmatische Prosa
  • 1965: Tynset, Roman
    Тюнсет, изд. Народна култура, 1982
  • 1970: Mary Stuart, Theaterstück
  • 1971: Zeiten in Cornwall
  • 1973: Masante, Roman
  • 1977: Mozart, Biografie
  • 1981: Marbot. Eine Biographie, Fiktive Biografie
  • 1983: Mitteilungen an Max über den Stand der Dinge und anderes
  • 1991: Gesammelte Werke in sieben Bänden

Награди и отличия

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки