Произведения

Историография

Биография

По-долу е показана статията за Вивиан Грийн от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вивиан Грийн
Роден18 ноември 1915 г.
Починал18 януари 2005 г. (89 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1945-1996
Жанристорически роман,
Темаистория на църквата

Вивиан Хюбърт Хауърд Грийн (на английски: Vivian Green) е английски свещеник, историк, преподавател (ректор на Lincoln College в Оксфорд) и писател, автор на исторически книги.

Биография и творчество

Роден е на 18 ноември 1915 г. в Уембли, Англия, в семейството на Хюбърт и Едит Грийн, производители на сладкарски изделия. Под влиянието на майка си посещава Брадтфилд Колидж, а после, спечелвайки стипендия, продължава в Тринити Хол в Кеймбридж, където специализира история на църквата.

След дипломирането си специализира в Библиотеката на Гладстон в Хардън, Уелс, а след това преподава лекции по църковна история в Колежа Свети Августин в Кентърбъри.

През 1939 г. е ръкоположен за дякон, а на следващата година за свещеник. В периода 1940-1942 г. е капелан на училището в Ексетър и на Ексетърския университет, през 1942-1951 г. е капелан на училището в Шерборн, а през 1951-1969 г. е капелан на Колежа Линкълн към Оксфордския университет. В колежа в периода 1951-1983 г. е научен сътрудник и преподавател по история, а през 1983-1987 г. е негов ректор. След пенсионирането си през 1987 г. е обявен за негов почетен член.

Първата му историческа книга „Bishop Reginald Pecock: A Study in Ecclesiastical History and Thought“ е публикувана през 1945 г.

Автор е на няколко труда върху Реформацията – „От Свети Августин до Уилям Темпъл“ (1948), „Мартин Лутър и Реформацията“ (1964), „Средновековната цивилизация в Западна Европа“ (1971) и „История на Университета Оксфорд“ (1974).

В България е познат с книгата си „Лудостта на владетелите“.

Вивиан Грийн умира на 18 януари 2005 г. в Уидфорд, Оксфордшър.

Писателят Джон льо Каре, който е ученик на Вивиан Грийн, го е използвал като прототип на своя герой Джордж Смайли.

Произведения

  • Bishop Reginald Pecock: A Study in Ecclesiastical History and Thought (1945)
  • The Hanoverians, 1714-1815 (1948)
  • From St Augustine to William Temple (1948)
  • Renaissance and Reformation (1952)
  • The Later Plantagenets: A survey of English history between 1307 and 1485 (1955)
  • Oxford Common Room (1957)
  • The Young Mr Wesley: A Study of John Wesley and Oxford (1961)
  • The Swiss Alps (1961)
  • John Wesley (1964)
  • Luther and the Reformation, Batsford (1964)
  • Religion at Oxford and Cambridge (1964)
  • The Universities (1969)
  • Medieval civilization in Western Europe (1971)
  • A History of Oxford University (1974)
  • The Commonwealth of Lincoln College 1427–1977 (1979)
  • Love in a Cool Climate: The Letters of Mark Pattison and Meta Bradley 1879–1884 (1985)
  • The Madness of Kings (1993)
    Лудостта на владетелите, изд.: ИК „Рива“, София (2006), прев.
  • A Question of Guilt: The Murder of Nancy Eaton (1988) – с Уилям Скулър
  • A New History of Christianity (1996)

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vivian H. H. Green в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​