Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Валери_Ларбо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Валери Ларбо
Valery Larbaud
Валери Ларбо, 1900 г.
Валери Ларбо, 1900 г.
ПсевдонимА. О. Барнабут
Л. Айгьоси
Х.П. Турние де Замбъл
Роден29 август 1881 г.
Починал2 февруари 1957 г. (75 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност Франция
Активен период1908 – 1949
Жанрдрама, лирика, документалистика
Валери Ларбо в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Валери Ларбо.

Валери Ларбо (на френски: Valery Larbaud) е френски преводач, литературен критик, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика и документалистика. Писал е и под псевдонима А. О. Барнабут (А.-О. Barnabooth).[1][2][3][4]

Биография и творчество

Валери Ларбо е роден на 29 август 1881 г. във Виши, Франция. Той е единственото дете на фармацевта Никола Ларбо (на 59 години, когато се ражда синът му) и Изабел Бюро де Етиво (на 38 години). Баща му, който е собственик на фирмата Vichy Saint-Yorre за битилиране на естествено газирана минерална вода от местните извори, умира когато Валери е осемгодишен. Отгледан е от майка си и леля си. Семейното богатство му осигурява комфортен живот, като му позволява да води бохемски живот и да пътува из Европа на луксозни лайнери и Ориент Експрес, както и да посещава много санаториуми с минерални извори, за да се грижи за крехкото здраве.[1][2]

Първата му книга, стихосбирката „Стихове от богат аматьор“, е издадена през 1908 г. под псевдонима А. О. Барнабут, като получава гласа на Октав Мирбо за наградата „Гонкур“.[4] Първият му роман „Фермина Маркес“ е издаден през 1911 г. и е посветен на юношеската любов като ефектите от посещението на красиво момиче от Южна Америка в училище за момчета..[1][2][3]

Той говори английски, немски, италиански и испански. Представя на френски език Самюъл Бътлър, Самюъл Тейлър Колридж, Уолт Уитман, Джоузеф Конрад, Джеймс Джойс, Итало Звево, Рамон Гомес де ла Серна, Мариано Азуела, и др. автори.[2][3][5]

Получава инсулт през ноември 1935 г. и страда от хемиплегия и афазия, като прекарва последните двадесет и две години от живота си прикован към креслото. През тези години за него се грижи всеотдайно професор Теофил Алажуанин, специалист по афазия, който става негов приятел и пише биографията му.[2] Въпреки болестта си продължава да твори и през 1952 г. е удостоен с националната награда за литература за цялостно творчество.[1][3]

След като похарчва цялото си състояние, той продава имотите си и библиотеката си от петнадесет хиляди тома през 1948 г. на град Виши.[1][2] Като страстен читател и преводач, книгите му са подвързани според езиците им: английски романи в синьо, испански в червено и т.н.

Валери Ларбо умира на 2 февруари 1957 г. във Виши.[2][3]

На негово име през 1957 г. е учредена литературна награда от Международната асоциация на приятелите на Валери Ларбо, група, създадена да популяризира творчеството му. Наградата се дава за произведение, чийто дух, усет и мисъл се приближава до произведенията на Ларбо.[1]

Произведения

Самостоятелни романи и новели

  • Fermina Márquez (1911)[1][2][2]
  • A.O. Barnabooth (1913) – автобиографичен дневник
  • Enfantines (1918)
  • Beauté, mon beau souci... (1920)
  • Amants, heureux amants (1921)
  • Mon plus secret conseil... (1923)
  • Allen (1927)
  • Caderno (1927)
  • La Rue Soufflot (1943)

Поезия

  • Poèmes par un riche amateur (1908)[1]
  • Les Poésies de A. O. Barnabooth, 1913
  • Dévotions particulières (1941)
  • Ode à une blanchisseuse (1949)

Сборници

  • Jaune bleu blanc (1927) – сборник разкази и есета

Документалистика

  • Ce vice impuni, la lecture.. (1925)[1]
    Този неканен порок – четенето..., сп. „Критика“ бр.1 – 2 (2006), прев. Юлиан Жилиев
  • Notes sur Racan (1928)
  • Aux couleurs de Rome (1938)
  • Ce vice impuni, la lecture. Domaine français (1941)[3]
  • Questions militaires (1944)
  • La Modernisation de l'orthographe des textes anciens (1944)
  • Chez Chesterton (1949)
  • Sous l’invocation de saint Jérôme (1944)

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж з и ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
  3. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  4. ↑ а б ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
  5. ↑ Биография и библиография в сайта „Литернет“

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Valery Larbaud в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Франция“         Портал „Франция“