Щефан Хермлин
Коварството на света (По Питер Брьогел)

Откривам те вред по земята: във Фландрия долу в полето

Или в гласовете под живата сянка на римски фонтан,

Навсякъде, гдето околният хлад ни обгръща сърцето,

Грози ни трагичната твоя осанка на призрак смълчан.

 

Съзираш ти острите тръни, които човек е посипал.

По пътя, изпълнен с коварни заплахи, духът ти е смел.

Но ти си сиротен, за тебе едва ли е някой попитал,

Когато под яркия северен свод в самота си поел.

 

Ужасният пакостник само те следва. Недей да студуваш,

Загръщай се в расото. Пътят пред теб ще е дълъг сега,

Селцата остават назад. Гласовете им вече не чуваш,

Пресъхват водите в дъха на безкрайната твоя тъга.

 

1942