Панко Анчев (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Панко Анчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Панко Анчев
български литературовед
Роден
25 март 1946 г. (78 г.)

Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, литературна критика

Панко Кирилов Анчев е български литературен критик и публицист.

Биография

Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Журналист в Радио Варна (1972 – 1973). Главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“ (1973 – 1990). Директор на РТВЦ – Варна (1996). Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.

Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ – София).

Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на Българската социалистическа партия.[1] Бил е председател на Постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии при общинския съвет.[2] Определян е като „основен двигател на българо-руските културни връзки между Варна и Москва“.[2]

Член на Съюза на българските писатели.

Живее във Варна.

Мнения

Журналистът, поет, редактор, критик и публицист Иван Гранитски причислява Анчев към „плеядата големи, оригинални български мислители и философи“ и пише „[в]печатляващи са неговите усилия да навлиза в неизследвани духовни територии, безстрашието му да се втурва в редица бели полета от историята и философията на българската литература и култура от епохата на Средновековието до наши дни.“[3] Писателят, есеист и литературовед професор Симеон Янев определя Анчев като „[ерудиран] историк на идеите и философ на историята“, притежаващ „отвореност, но и критичност към идеите и подходите на модерността и постмодерността“.[4] Янев също пише „Когато никой не се решаваше да публикува първите книги на Борис Христов и Петя Дубарова, Панко Анчев пое този риск, за да ги четем днес като част от класиката на вчерашния ден. (...) В днешно време нему принадлежи още една историческа заслуга. Панко Анчев е измежду малцината, ако не и единствен български литератор, който днес продължава да следи отблизо руския литературен живот и сътрудничи в руски литературни издания.“[4]

В същото време, ученият биолог д-р Георги Чалдъков включва Анчев в числото на „некомпетентни (...) и неморални хора, които причиняват различни (...) болести в нашето общество“,[5] а писателят и журналист от Гласът на Америка и Свободна Европа Петър Доков остро критикува Анчев, обвинявайки го, че чрез критиката на западния глобализъм се опитва да лансира антиевропейски, панславистки и проруски идеи, и определя неговите текстове като „измъкнат[и] от архива на Азиатския департамент на царска Русия“.[6] Журналистката Веселина Томова, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Afera.bg, в своя статия обвинява Анчев, че „като председател на Комисията по култура [в] местния варненски парламент награждава, толерира и издейства спонсорства само на онези писатели, които са му лични пажове“.[7] Томова също цитира коментар на поета Валери Станков, според когото Анчев, като главен редактор на книгоиздателство „Георги Бакалов“, „безжалостно размаз[ва] (...) цяло едно литературно поколение в нашия град [Варна]“.[7]

Признание и награди

  • Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.[8]
  • почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)[9][10]
  • наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
  • наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
  • Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.[11]
  • Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“[12]
  • Специалната награда „Захарий Стоянов“ за заслуги към отечеството за 2018 година
  • Наградата на СБП за литературна критика за 2018 г. за книгите му „Българският ум. Теория и история“, „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“ и „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“
  • Специалната награда на УС на СБП за 2022 година

Библиография

  • „Творци и слово“ (Статии и портрети). София: Народна младеж, 1982, 202 с.
  • „Човекът в словото“. 1986.
  • „Съвестта на думите“. София: Народна младеж, 1989, 173 с.
  • „Въведение във философията на българската литературна история“. София: Захарий Стоянов, 2001, 320 с.
  • „Философия на литературната история“. София: Захарий Стоянов, 2004, 686 с.
  • „Разумът в българската история“. София: Захарий Стоянов, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2005, 432 с. ISBN 954-739-700-1
  • „Малкият народ: теория, история, състояние“. София: Захарий Стоянов, 2007, 280 с.
  • „Найден Вълчев. Литературна анкета“. София: Захарий Стоянов, 2007, 302 с.
  • „Друг начин на мислене“. София: Гео Милев, 2008, 438 с. ISBN 978-954-333-012-6
  • „Смисълът на литературознанието“. София: Гео Милев, 2009, 256 с. ISBN 978-954-09-0283-8
  • „Христо Ботев като мислител“. София: Захарий Стоянов, 2010, 166 с. ISBN 978-954-09-0519-8 [13]
  • „Руският разум“. Сливен: „Обнова“, 2010, 316 с. ISBN 978-954-9486-22-3
  • „Българската история по Антон Дончев“. София: Захарий Стоянов, 2012, 190 с. ISBN 978-954-09-0568-6 [14]
  • „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“. София: Захарий Стоянов, 2012, 160 с. ISBN 978-954-09-0722-2
  • „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“. София: Захарий Стоянов, 2013, 200 с.
  • „Работа на ума. Вариации върху теми“. Пловдив: Жанет 45, 2013, 306 с. ISBN 978-954-491-966-5
  • „Българският свят. Историята на националната литература като история на националния свят“. София: Захарий Стоянов, 2014, 503 с. ISBN 978-954-09-0865-6 [15]
  • „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“. София: Захарий Стоянов, 2015, 270 с.
  • „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“. София: Захарий Стоянов, 2016[16]
  • „Българският ум. Непрочетеният Георги С. Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2016
  • „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“. София: Захарий Стоянов, 2017
  • „Българският ум. Теория и история“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 328 ISBN 978-954-09-1204-2
  • „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 210 ISBN 978-954-09-1288-2
  • „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“. София: ИК АТЛ – 50, 2018, с. 156 ISBN 978-619-7194-39-5
  • „Българският ум. Непрочетеният Захарий Стоянов“, София: Захарий Стоянов, 2019, с. 248 ISBN 978-954-09-1366-7
  • „Идеите в литературния процес. Българската литература в Модерната епоха“, София: Захарий Стоянов, 2020, с. 368 ISBN 978-954-09-1440-4
  • „Въведение в Йордан Радичков. Опити върху творчеството му“, София, ИК „АТЛ - 50“, 2020, с. 192 ISBN 978-619-7194-72-2
  • „Въведение в Иван Вазов. Опити върху творчеството му“, София: Захарий Стоянов, 2021, с. 312. ISBN 978-954-09-1489-3
  • „Йордан Йовков“, библиотека „Дълг и чест“, София: Захарий Стоянов, 2021, ISBN 978-954-09-1535-7
  • „Въведение в П. К. Яворов. Опити върху творчеството му“, ИК „АТЛ - 50“, 2021, с. 176, ISBN 978-619-7194-86-9
  • „Идеите като думи. Преди да се формира стилът на епохата“, ИК „АТЛ - 50“, с. 188, ISBN 978-619-7194-91-3
  • "Пенчо П. Славейков. Въведение в творчеството му", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2022, с.256, ISBN 978-954-09-1603-3
  • "Преподобни Паисий Хилендарски. Въведение в неговото цивилизационно дело", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2022, с. 224, ISBN 978-954-09-1641-5
  • "Петко Р.Славейков", библиотека "Дълг и чест". София: Захарий Стоянов, 2022, с. 328, ISBN 978-954-09-1691-0
  • "Литературата като обществено съзнание", София: ИК АТЛ-50, 2023, с. 142, ISBN 978-619-7687-08-8
  • "Иван Хаджийски. Вариации върху теми от неговото творчество", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2023, с. 288, ISBN 978-954-09-1726-9
  • "Св. Софроний Врачански", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2023, 224, ISBN 978-954-09-1740-5
  • "Христо Ботев", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2023, 2721 ISBN 978-954-09-1723-8
  • "Теория на литературния процес", София: ИК АТЛ-50, 2024, с. 156, ISBN 978-619-7687-22-4

Източници

  1. Калин Руменов, „БСП променила нрава си, за да запази козината си“, Радио „Дарик“ – Варна, 13 ноември 2017 г.
  2. а б Вечер на вестник „Литературная газета“ // Moreto.net. Посетен на 2018-10-10.
  3. Гранитски, Иван. Иван Гранитски за Панко Анчев: Той носи неизтощима страст на критическия разум // Епицентър.бг. 2018-06-20. Посетен на 2018-10-17.
  4. а б Янев, Симеон. Панко Анчев на 70 години: Историк на идеите и философ на историята // ДУМА. 2016-04-02. Посетен на 2018-10-17.
  5. Чалдъков, Георги. ПА КАТО ПАДЕНИЕ. Или доктори и вируси в нашето общество // Електронно списание LiterNet. 2010-09-25. Посетен на 2018-10-17.
  6. Доков, Петър. ПАЗИ, БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА // Електронно списание LiterNet. 2010-09-19. Посетен на 2018-10-17.
  7. а б Томова, Веселина. Панко Анчев пише за себе си: „Провинциалните величия са зли, нагли, алчни“ // AFERA.bg. 2008-08-24. Архивиран от оригинала на 2019-03-30. Посетен на 2018-10-10.
  8. „Панко Анчев с Националната награда „Атанас Далчев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 април 2009 г.
  9. „Панко Анчев стана почетен доктор на литературата“, в-к „Народно дело“ – Варна, 05.11.2009.
  10. „Панко Анчев получи званието „почетен доктор на Литературния институт“ Архив на оригинала от 2010-02-11 в Wayback Machine., Public Republic, 6 февруари 2010.
  11. Спаска Костуркова, „Избраха тазгодишния носител на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 24.03.2016 г.
  12. Жулиета Цветкова, „Връчват 28 награди „Варна“, kmeta.bg, 16 май 2018 г.
  13. Иван Гранитски, „Страстта на разума или проникновено за гения“, рец. във в-к „Дума“, бр. 232, 9 октомври 2010 г.
  14. „Книга за Антон Дончев“, рец. в literaturensviat.com.
  15. „Българският свят на Панко Анчев“, рец. във в-к „Дума“, бр. 30, 7 февруари 2015 г.
  16. Тодор Коруев, „Новата книга на Панко Анчев представя литературознанието през ХХ век“, рец. във в-к „Дума“, бр. 34, 11 февруари 2016 г.

Външни препратки

За него