Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
essop (2010 г.)
Разпознаване и корекция
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Мишел Турние

Петкан или чистилището на Пасифика

Преводач: Мария Георгиева

Редактор: Стоян Атанасов

Художник: Мария Зафиркова

Френска, I издание

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна

История

  1. — Добавяне

Робинзон попада случайно на дивия остров. Останал жив след корабокрушението, той се спасява, но ще трябва да доизживее живота си сам далеч от хората, без удобствата, на които е свикнал, обречен да започне всичко отначало. Съвсем отначало. Така, както са започвали първобитните хора. И в същото време — не като тях. Наистина той е без сечива и без другари, но носи опит: личен и обществен.

Какво трябва да направи човек, попаднал на необитаем остров? Най-напред е необходимо да си осигури прехраната; после — да си построи някакво, макар и примитивно, убежище от дъждовете и дивите животни. Комай това е всичко. Но оттук насетне изникват новите проблеми.

Макар човек да жадува постоянно усамотяване, защото ритъмът на ежедневието, разните неприятности, необходимостта от почивка и т.н. го карат да търси тишината и спокойствието, той рядко се решава да скъса окончателно с нормалното човешко общество и да се подложи на доброволно изгнание на безлюден остров сред океана. Човекът е „политическо същество“ и естествената му среда не е дивата природа, а държавата.

Робинзон от първия ден изпитва несгодите на новото си „природно“ битие. Пренесен от цивилизацията в природата, той трябва да подчини отново тази природа, за да му служи тя и да подхранва живота му. Борбата с нея е тежка, защото не знае нейните правила и не предвижда изненадите. За да е щастлив, за да е в хармония със себе си, не е достатъчно да се нагажда към естествения свят, но да приведе този свят в съответствие с досегашния си опит и начин на живот. Т.е. Робинзон трябва да наложи някакъв ред, пък бил той абсолютно излишен и абсурден. И той основава държава, обявява се за неин губернатор, започва да издава закони, да въвежда ритуали. Държавата има един-единствен поданик, но на нея й приляга да бъде управлявана от мъдър и строг повелител. Робинзон установява присъщите за буржоазната държава институции на законодателната и изпълнителната власт, те ще осъществяват реда и управлението на острова, ще се грижат за спокойствието и отбраната, ще държат в подчинение поданиците. Всъщност цялото усилие на тази държава е насочено към подчинението, към потушаването на възможната съпротива и недоволство. Затова и законите й са строги и неподкупни.

Като разсъждаваме сериозно за особеностите на държавата Сперанца, основана и ръководена от корабокрушенеца Робинзон Крузо, неволно ни досмешава. Но смешни са резултатите, не подбудите и причините, движещи Робинзон в дебрите на държавното устройство. Идеологическата основа на буржоазната държава е принудата, насилието, заблудата, строгото разграничаване на кастите. Робинзон е роден в такова общество и не е в състояние да живее без него, дори когато е далеч от него, той се стреми да го постигне в максимална степен. То му е по-скъпо, и по-необходимо от въздуха и храната. Опитомената природа е държавна собственост; тя започва да губи от изконните си тайни, очовечава се, превръща се в придатък, своеобразен спътник и утешител на човека. Опитомяването на природата дава голямото самочувствие на господаря.

Но господарят не може да бъде вечно сам на себе си и на природата господар. Не му е достатъчна природата (макар и вече одухотворена и обявена за жена и майка, раждаща децата на човека), нито животинският свят. Обществото не съществува само с надстроечните си явления. Без хора то е мъртво. Тогава се появява другият. Той е от различна раса (значи непълноценен), спасен от Робинзон (значи ще му бъде до гроб благодарен, верен и предан), наивен е и не се е отдалечил кой знае колко в своето развитие от животните. Спасен от цивилизацията, той трябва да стане неин слуга. Т.е. поданик.

Петкан няма минало и духовен опит. Съзнанието му е чисто, непомрачено от идеология и политика, и следователно податливо на манипулиране. Преди да започне да проумява закономерностите, преди да осъзнае смисъла на нещата, Петкан трябва да се подчини. Волята на Робинзон става за него върховна и задължителна. В рамките на установената вече система Петкан е лишен от възможност и право да се съпротивлява. Тази система го поглъща и го впряга в хомота на множество изпълнителски задължения. Разбира се, Сперанца е „демократична“ държава. Насилието се осъществява не чрез терор, а чрез вродения страх от наказанието. Използувайки го, Робинзон и Сперанца започват своята мисия на цивилизатори. Петкан се обучава и в някаква степен придобива навиците и опита на развития човек. Той е природно интелигентен — досущ като белите хора. Девственото съзнание постепенно е покварявано от идеите на европееца. Християнството се налага като господствуваща религия на острова.

Макар Европа да е далеч, макар отдавна да е забравила своя Робинзон, той не само й е верен, но насажда нейния начин на живот сред диваците. Колонизаторът удържа своята победа.

Ала това е пирова победа.

Робинзон вече се е слял напълно с новия свят. Настъпила е идеалната хармония. Той не е сам. С него са редът, държавата, Петкан, природата. Очертава се красиво бъдеще.

И точно тогава проличават първите пукнатини в монолитната сграда. Усилията на Робинзон да опитоми Петкан и да го направи човек по свой образ и подобие като че са отишли напразно. Оказва се, че дълго строената държава няма здрави темели и бързо рухва. Робът освобождава себе си, за да освободи и господаря си. И го постига с един замах, след като бавно, но сигурно е подкопавал устоите на Сперанца. Дори да вярваш искрено в една идея, щом тя е фалшива и безплодна, вярата ти също е фалшива и безплодна и се обръща срещу тебе. Петкан се е подчинявал само външно, привидно, защото се е страхувал от господаря си. Но господарят също се е страхувал от роба. Взаимният страх рано или късно ще доведе до взрив. И този взрив не закъснява. Предизвикват го страхът, невниманието и антисоциалността на Петкан.

Държавата Сперанца загива.

Петкан е свободен.

Свободен е и Робинзон.

Сега двамата са абсолютно равни. Робът е разкрепостил господаря си, но го е обвързал твърде много със своя начин на живот и поведение. Двамата са като скачени съдове. Онова, което Робинзон губи от себе си, го приема Петкан. И обратно: двамата са изхабили съпротивителните си сили спрямо опасностите, които носят и с които един друг се застрашават. Цивилизованият Робинзон подивява; дивакът Петкан се цивилизова. Местата са разменени и социалната хармония на острова е вече обречена. Равенството е също така безсмислено, както и съсловното и йерархично различие.

Когато след двайсет и осем години, два месеца и деветнайсет дена Робинзон отново ще се срещне със своите сънародници от кораба „Бяла птица“, те ще му бъдат много по-чужди, отколкото Петкан. Бившият дивак ще поеме пътя към цивилизацията, а цивилизованият Робинзон ще предпочете щедростта и изобилието на дивата природа. Спрялото време ще потече в обратна посока, за да започне всичко отначало. Робинзон получава своя нов роб — Четвъртък. Мечтата на дребнобуржоазния интелигент е осъществена — той ще бъде далеч от шума и ще гради живота си според идеите си (само че те ще бъдат чужди), ще бъде господар и ще му се подчиняват.

Робинзон е организиран индивидуалист. Той мрази реда, но го брани с всички средства. Отхвърлящ тиранията, сам се превръща в деспот. Петкан е неговото „второ“ лице, неговото чистилище, но и неговото поражение. Защото обществото на Робинзон не се крепи върху разбирателството и равенството.

Мотивът за Робинзон и Петкан е стародавен мотив и до голяма степен олицетворява модела на класовото общежитие. Мишел Турние (род. 1924 г., известен на българския читател от сборника разкази и новели „Дивият петел“) му вдъхва нов живот. Героят на Даниел Дефо, в съзвучие с имперските стремежи на Англия, дарява на краля не само един нов поданик, но и нова територия. Завръщането на Робинзон Крузо е тържество на здравите английски принципи. Героят на Турние вече не е привързан към родината си. Той я намразва още повече, когато нейните пратеници му дават да разбере, че там го чакат смирение и подчинение. Дребният буржоа храни големи амбиции, които могат да се осъществят в ограничено пространство и с ограничен кръг хора. Но трябва да се осъществят. Това му стига. Нека Петкан опита онова, от което Робинзон се отказва.

Макар и изпълнен с множество разсъждения и цитати, които е възможно да останат малко чужди за българския читател, романът на френския писател Мишел Турние „Петкан или чистилището на Пасифика“ е едно страстно послание за свобода на личността, за отричане на едно общество, което няма бъдеще. Творбата предизвиква размишление, защото е заредена с въпроси за ползата от човешкото насилие над природата, за морала на насилието над личността. Книгата носи и своите отговори. Те невинаги са верни, защото още в условието на задачата има някаква грешка. Ала безспирно е, че Мишел Турние е честен писател, за когото съдбата на човека е най-великата книга. Тъкмо тази книга той се мъчи да разлисти и прочете…

Панко Анчев

Край