Преводни произведения
Пиеса
Поезия
Биография
По-долу е показана статията за Невена Стефанова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Невена Стефанова | |
| българска поетеса и преводачка | |
| Родена | 
     20 февруари 1923 г. 
     | 
|---|---|
| Починала | |
| Националност | |
| Учила в | Национална художествена академия | 
| Работила | журналист, писател | 
| Семейство | |
| Баща | Борис Светлинов | 
| Съпруг | Михаил Величков (1945 – 1993) | 
Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.
Биография и творчество
Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност „Живопис“ в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак[1] с писателя и драматург Михаил Величков (1917 – 1993). Отива в Унгария, за да изучава унгарски език и да превежда унгарска поезия (1949 – 1951).[2]
През 1952 и между 1960 – 1963 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958 – 1959 година – в списание „Жената днес“.[3]
Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:
- 1945 – „Без име: лирична поема“ („НС ОФ“, С.)
 - 1948 – „Стихотворения“, библ. „Смяна“ („Народна младеж“, С.)
 - 1951 – „Лято в пустата“, стихотворения („Български писател“, С.)
 - 1952 – „Щит на мира“, поема („Профиздат“, С.)
 - 1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
 - 1957 – „Стихове“ („Български писател“, С.)
 - 1958 – „Цветен филм", библ. „Стършел“ №20 („Профиздат“, С.)
 - 1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ („Български писател“, С.)
 - 1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
 - 1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
 - 1963 – „Нови стихове“ („Български писател“, С.)
 - 1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ („Държавно издателство“, Варна)
 - 1965 – „Из лабиринта на Родопа“, пътни бележки („НС ОФ“, С.)
 - 1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите („Христо Г. Данов“, Пловдив)
 - 1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
 - 1967 – „Писма и стихове“ („Български писател“, С.)
 - 1968 – „Поезия“ („Български писател“, С.)
 - 1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
 - 1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
 - 1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
 - 1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
 - 1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ („Български писател“, С.)
 - 1978 – „Последното денонощие“, роман („Български писател“, С.)
 - 1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
 - 1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
 - 1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
 - 1981 – „100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в.“ сборник (подбор и предговор, „Народна култура“, С.)
 - 1983 – „Избрани произведения“ в два тома („Български писател“, С.)
 - 1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника („Български писател“, С.)
 - 1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)“ („Български писател“, С.)
 - 1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ („Български писател“, С.)
 - 1995 – „Мистичният път“, лирика („Хемус“, С.)
 - 1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза („Свободно поетическо общество“, С.)
 - 1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
 - 2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
 - 2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
 - 2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 954-9943-76-3)
 
Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.[4] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.[5] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН център.[3]
Родословие
| Георги Богданов  | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Богданов | Иван Богданов (1855 – 1911)  | Лазар Богданов | Елена Богданова | Александър Богданов (1848 – 1901)  | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Богданов (? – след 1938)  | Георги Богданов (1879 – 1939  | Роксандра Богданова (1871 – ?)  | Илия Попстефанов (1866 – 1936)  | Владимир Богданов | Давид Богданов | Иван Богданов | Георги Богданов | Илия Богданов (1893 – ?)  | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
- ↑ Статия във в. „Култура“ от 14 май 2002, архив на оригинала от 14 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110714043612/http://www.kultura.bg/media/my_html/2232/rainov.htm, посетен на 20 февруари 2010
 - ↑ Невена Стефанова // Речник на българската литература след Освобождението. Посетен на 17 април 2024.
 - ↑ а б Биографична информация и поезия на Невена Стефанова, Литернет
 - ↑ „Шести отдел“, Димитър Иванов, ИК Труд, 2004, ISBN 954-528-428-5, стр. 437
 - ↑ Списък членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, архив на оригинала от 13 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070713001418/http://www.omda.bg/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak.htm, посетен на 20 февруари 2010
 
Външни препратки
- Невена Стефанова в Литернет
 - Преводи на Невена Стефанова в Литературен свят
 - Красимира Близнакова, Приключения на духа, Литературен форум, брой 12 (453), 27.03. – 2.04.2001
 
- Невена Стефанова, „Извадки от бележника“, в-к „Култура“
- „Разхвърляно из десетилетието“ (март 1989 – 25 април 1999)
 - „Разхвърляно из десетилетието“ (13 май 1999 – 12 юни 1999)
 - „Извадки от бележника“ (10 август 1997 – 12 януари 1998)
 - „По въпроса за измите…“ (22 февруари 1997 – 1 март 1998)
 - „Краят на Славейковия дъб“ (15 април 1998 – 14 октомври 1998)
 - „Човекът Найден“ (16 май 1998 – 24 май 1998)
 - „Около две книги“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (8 юни 1998 – 12 юли 1998)
 - „Годишнини“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (29 юли 1998 – 2 август 1998)
 - „Децата и фемините“ Архив на оригинала от 2005-01-10 в Wayback Machine. (август – септември 2001)
 - „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“ (14 юни 2002)
 - „Месец март“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (7 март 2003 – 30 март 2003)
 - „Извадки от бележника“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (юни 2005)
 - „Книги и поуки“
 
 
  |