Невена Стефанова (преводач)

Преводни произведения

Пиеса

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Невена Стефанова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Невена Стефанова
българска поетеса и преводач
Родена
Починала
23 април 2012 г. (89 г.)

Националност България
Учила вНационална художествена академия
Работилажурналист, писател
Семейство
БащаБорис Светлинов
СъпругМихаил Величков (1945 – 1993)

Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.

Биография и творчество

Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност „Живопис“ в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак[1] с писателя и драматург Михаил Величков (1917 – 1993). Отива в Унгария, за да изучава унгарски език и да превежда унгарска поезия (1949 – 1951).[2]

През 1952 и между 1960 – 1963 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958 – 1959 година – в списание „Жената днес“.[3]

Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:

  • 1945 – „Без име: лирична поема“ („НС ОФ“, С.)
  • 1948 – „Стихотворения“, библ. „Смяна“ („Народна младеж“, С.)
  • 1951 – „Лято в пустата“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1952 – „Щит на мира“, поема („Профиздат“, С.)
  • 1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
  • 1957 – „Стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1958 – „Цветен филм", библ. „Стършел“ №20 („Профиздат“, С.)
  • 1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ („Български писател“, С.)
  • 1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
  • 1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
  • 1963 – „Нови стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ („Държавно издателство“, Варна)
  • 1965 – „Из лабиринта на Родопа“, пътни бележки („НС ОФ“, С.)
  • 1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите („Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
  • 1967 – „Писма и стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1968 – „Поезия“ („Български писател“, С.)
  • 1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
  • 1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
  • 1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
  • 1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ („Български писател“, С.)
  • 1978 – „Последното денонощие“, роман („Български писател“, С.)
  • 1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в.“ сборник (подбор и предговор, „Народна култура“, С.)
  • 1983 – „Избрани произведения“ в два тома („Български писател“, С.)
  • 1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника („Български писател“, С.)
  • 1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)“ („Български писател“, С.)
  • 1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ („Български писател“, С.)
  • 1995 – „Мистичният път“, лирика („Хемус“, С.)
  • 1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза („Свободно поетическо общество“, С.)
  • 1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
  • 2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
  • 2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
  • 2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 954-9943-76-3)

Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.[4] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.[5] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН център.[3]

Родословие

 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
(? - след 1938)
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Попстефанов
(1866 - 1936)
 

Източници

  1. Статия във в. „Култура“ от 14 май 2002, архив на оригинала от 14 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110714043612/http://www.kultura.bg/media/my_html/2232/rainov.htm, посетен на 20 февруари 2010 
  2. Невена Стефанова // Речник на българската литература след Освобождението. Посетен на 17 април 2024.
  3. а б Биографична информация и поезия на Невена Стефанова, Литернет
  4. „Шести отдел“, Димитър Иванов, ИК Труд, 2004, ISBN 954-528-428-5, стр. 437
  5. Списък членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, архив на оригинала от 13 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070713001418/http://www.omda.bg/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak.htm, посетен на 20 февруари 2010 

Външни препратки