Леа Коен (автор)

Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Леа Коен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Леа Коен
българска писателка и политик
Родена
29 юни 1942 г. (82 г.)
Учила вНационална музикална академия
Утрехтски университет
Научна дейност
ОбластМузикознание
Политика
ПартияСДС
Депутат
VII ВНС   
Семейство
СъпругВладимир Божков[1]
Шарл Аугсбургер
Леа Коен в Общомедия

Леа Пепо Коен[2] (на латиница: Lea Cohen) е българска музиколожка и писателка, дипломат и политик.

Биография

Родена е на 29 юни 1942 година в София в семейството на юристи от еврейски произход.[3] Баща ѝ, Пепо-Йосиф Менахем Коен, е председател на Втори състав на т. нар. Народен съд в Сливен.[4]

Леа Коен завършва пиано и музикознание в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия.

През следващите години издава няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир Пипков[5], както и редица преводи от френски език – критическото наследство на Клод Дебюси, Морис Метерлинк, Жан Кокто, съвременни френски и нидерландски автори. Редактор е в списание „Българска музика“, преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

През 1990 г. е избрана за депутат в VII велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили (СДС). След това е посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001).

През ноември 2014 г. заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова възражда Клуба на българските писателки.[6]

През 2016 г. Леа Коен лансира обвинения срещу бележития кмет на София инж. Иван Иванов и сезира Изпълнителното бюро на организацията на евреите в България „Шалом“. Бюрото се събира на 27 октомври и излиза с решение, че организацията „няма конкретни основания да протестира срещу отбелязването по подобаващ начин на заслугите на Иван Иванов като бивш кмет на София“ („Еврейски вести“, 11 ноември 2016).[7] През следващите години Коен продължава да обвинява инж. Иванов в нацизъм и антисемитизъм, обявявайки се против решението на Столичния общински съвет от 2011 г. за поставяне на негов паметник.[7][8]

Художествено творчество

След 1996 г. Леа Коен започва да пише романи, като са публикувани:

  • „Докато смъртта ни раздели“ (1996, 1999, 2014)
  • „Кратката вечност на Алма М.“ (1997, 1998, 2014)
  • „Флориада“ (1998, 2014)
  • „Консорциум Alternus“ (2005)
  • „Кандидат-президента“ (2007)
  • „Близка връзка“ (2007)
  • „Преследвачът на звуци“ (2008)
  • „Сбогом, Брюксел“ (2011)
  • „Събирачът на дневници“ (2014)
  • „Рафаел“ (2017)
  • "Жените от кино РоялЪ"(2019)
  • "Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) (2022)
  • "Приносът. Евреите за България" - фотографски документален албум (2023)

През 2012 г. написва документалната книга „Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста на Балканите“, която на следващата година е издадена и на английски език в Скопие – „You believe: eight views on the Holocaust in the Balkans“.

Книгите ѝ са на съвременна тематика, разглеждат сложните интимни отношения в условията на болезнена съвременна действителност. Двата романа – „Консорциум Алтернус“ и „Кандидат-президента“ – носят черти на съвременен исторически трилър. „Близка връзка“ ги оформя в трилогия за трудния път на членовете и приятелите на едно семейство от края на Втората световна война до наши дни.

"Консорциум Алтернус" разказва трудната съдба на членовете на едно еврейско семейство преди войната и влиянието на тези събития върху слдващото поколение. Романът е преведен на немски и испански.

„Преследвачът на звуци“ е документална фикция за съдбата на няколко млади музиканти от края на 60-те години, след събитията на Пражката пролет, и опитът им да емигрират на Запад. Това е първа част от нова трилогия, посветена на емиграцията.

„Рафаел“ е документален роман върху гоненията на евреите през годините 1941-1944 и разказва историята на антисемитския процес срещу индустриалците Леон и Рафаел Арие, осъдени на смърт и обесени на 16 април 1943 г. в разгара на гоненията срещу евреите в царска България. Романът е преведен на гръцки. Върху романа има и написан сценарий.

Творби от Леа Коен са преведени на немски, испански, френски, английски, македонски, сръбски, албански, турски, гръцки и румънски език.

Бележки

  1. ↑ Биография на Леа Коен в „Словото“.
  2. ↑ Указ № 130 от 17.05.2001 г. за освобождаване на Леа Пепо Коен от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн (Обн. ДВ. бр.50 от 1 юни 2001 г.)
  3. ↑ Яни Милчаков, „Ти вярваш“ на Леа Коен“, електронно списание LiterNet, 28.11.2012, № 11 (156).
  4. ↑ Горчева, Даниела. Пепо Менахем Коен – бурмичката в престъпната машина на т. нар. Народен съд, desebg.com, 28 март 2020 г., посетен на 4 април 2023 г.
  5. ↑ Коен, Леа. Любомир Пипков. Биографичен очерк, София, Наука и изкуство, 1968, 119 с.
  6. ↑ „Леа Коен и Фучеджиева в Клуба на Дора Габе и Багряна“, cross.bg, 4 ноември 2014 г.
  7. ↑ а б Събчева, Соня. Проф. Вили Лилков: С очернянето на инж. Иван Иванов се вменява, че България е била фашистка // focus-news.net. Посетен на 8 април 2024.
  8. ↑ Паметник на инж. Иван Иванов стана повод за скандал между Леа Коен и Вили Лилков // bgonair.bg. 31 август 2022.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни