Биография
По-долу е показана статията за Харуо Сато от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Харуо Сато 佐藤 春夫 | |
 Харуо Сато, 1952 г. | |
| Роден | 9 април 1892 г. |
|---|---|
| Починал | 6 май 1964 г. Токио, Япония |
| Професия | писател, поет, преводач, литературен критик |
| Националност |  Япония |
| Активен период | 1909 – 1964 |
| Жанр | драма, поезия, научна фантастика |
| Течение | естетизъм |
| Награди |  |
| Деца | Хоя, Масая Сато |
| Уебсайт | |
| Харуо Сато в Общомедия | |
Харуо Сато (на японски: 佐藤 春 夫 Satō Haruo) е японски литературен критик, преводач, поет и писател на произведения в жанра драма, поезия, научна фантастика и биография.
Биография и творчество
Харуо Сато е роден на 9 април 1892 г. в Шингю, префектура Вакаяма, Япония, в семейство на литератори. Завършва гимназия през 1910 г. Учи в литературния отдел на университета Кейо в Токио, където преподавател му е Кафуу Нагай, но по-късно през есента на 1913 г. отпада.
Докато е в университета, прави поетичния си дебют в списанията Subaru и Mita Bungaku. Първоначално пише поезия в стил вака и в по-съвременен, след 1913 г. се насочва главно към прозата.
През 1917 г. се премества в Йокохама и живее в провинцията до 1920 г. През 1918 г. постига успех с приказната си история „Къщата на едно испанско куче“. През 1921 г. издава сборник с лирични стихове и е широко признат за романист и поет.
През 1931 г. издава литературно списание и става негов главен редактор, но след известно време е закрито. След Тихоокеанската война от 1946 г. помага при издаването на редица литературни списания и всяка следваща година пътува до цялата страна.
Харуо Сато работи от късната ера на периода Мейджи, периода Тайшо, и до средата на периода Шова. Развива теми за любов, романтика, меланхолия и депресия. Свързва се с литературните движения на интелектуализма и естетизма. В началото на кариерата си приема анархистки идеологии, а към края на кариерата си се насочва повече към теориите на традиционната японска красота.
През 1953 г. е удостоен с наградата за литература „Йомиури“ за поезия, а през 1955 г. печели наградата „Йомиури“ за роман.
През 1948 г. става член на Японската академия на изкуствата. През 1960 г. е удостоен с Ордена за заслуги към културата на Япония. Същата година е обявен за почетен гражданин на Шингю.
Бил е ментор на Масуджи Ибусе и Дадзай Осаму.
Харуо Сато умира от инфаркт на миокарда, по време на радиозапис в къщи, на 6 май 1964 г. в Токио.
През 1989 г. в град Шингю е открит в негова чест Мемориален музей.
Произведения
- частична библиография
- 西班牙犬の家, Supein inu no ie (1918)
„Къщата на едно испанско куче“ в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Христо Кънев - 指紋, Shimon (1918)
- 月かげ, Tsukikage (1918)
- 田園の憂鬱, Den'en no yūutsu (1919)
- Tokai no yūutsu (1922)
Екранизации
- 1930 Kokoro ogoreru onna
- 1943 Ai no sekai: Yamaneko Tomi no hanashi
- 1967 Chieko-sho
- 1986 Noyuki yamayuki umibe yuki
Източници
- ((en)) Библиография в Goodreads
- ((en)) Биография в Routledge
- ((ja)) Биография в сайта на Мемориалния музей в Шингю
- ((en)) Биография в SF-Encyclopedia
Външни препратки
- Харуо Сато в
Internet Movie Database - Харуо Сато в Internet Speculative Fiction Database
- Произведения на Харуо Сато в
Моята библиотека - ((ja)) Сайт на Мемориален музей на Харуо Сато в Шингю
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 佐藤春夫 в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
