Биография

По-долу е показана статията за Елзе Ласкер-Шюлер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Елзе Ласкер-Шюлер
Else Lasker-Schüler
Фотография от 1890 г.
Фотография от 1890 г.
Родена11 февруари 1869 г.
Починала22 януари 1945 г. (75 г.)
Професияписател, поет, белетрист, драматург
Националност Германия
Направлениеранен експресионизъм
Уебсайтelse-lasker-schueler-gesellschaft.de
Елзе Ласкер-Шюлер в Общомедия

Елзе Ласкер-Шюлер (на немски: Else Lasker-Schüler) е немска поетеса, белетристка, есеистка и автор на театрални пиеси, родена в Елберфелд край Вупертал в семейството на заможен банкер.

Биография и творчество

По майчина линия Елзе Ласкер-Шюлер произлиза от испански евреи – сефарди, а дядо ѝ е бил главен равин в синагога. Поетесата рано напуска родния си дом и се преселва в Берлин, за да се посвети изцяло на живописта и литературата.

Там излиза първата ѝ стихосбирка „Стикс“ (1902), последвана от „Седмият ден“ (1905). В Берлин поетесата сътрудничи на експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“, както и на списанието на Карл Краус „Ди Факел“. Тясно приятелство я свързва с много от най-значимите берлински писатели и художници като Теодор Дойблер, Оскар Кокошка, Франц Марк, Франц Верфел, Георг Тракл, а към поета Готфрид Бен тя изпитва дълбока и безутешна любов. След два безуспешни брака Елзе Ласкер-Шюлер се затваря в себе си и заживява единствено за творчеството си. Изнася лекции в Мюнхен, Цюрих, Виена и Прага, пътува и в Съветския съюз.

В годините на националсоциализма

Когато в страната се установява властта на националсоциалистите и творбите ѝ са официално забранени, поетесата напуска Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим завършва живота си в усамотение и бедност.

Влияние

Елзе Ласкер-Шюлер като Принц Юсуф от „Староеврейски балади“ (1913)

Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ „Моите чудеса“ (1911). Творбите ѝ, често илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното съзнание за непоправимата разруха на междучовешките отношения – отмирането на любовта поетесата възприема като край на света. В стиховете ѝ границата между „поезия и истина“ се стапя в едно въображаемо царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, породено от ориенталски и юдейски съновидения. Особено характерни са поетическите ѝ книги „Староеврейски балади“ (1913), „Куполът“ (1920), „Тива“ (1923), „Концерт“ (1932) и – последната – „Моето синьо пиано“ [1] (1943). Карл Краус нарича Елзе Ласкер-Шюлер „най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия“.

Признание

През 1932 г. Елзе Ласкер-Шюлер получава авторитетната литературна награда „Хайнрих фон Клайст“ за „непреходните ценности в нейната поезия“.

В чест на поетесата провинция Райнланд-Пфалц учредява през 1992 г. наградата „Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“.

Библиография

  • Styx (erster veröffentlichter Gedichtband 1902)
  • Der siebente Tag (zweiter Gedichtsband 1905)
  • Meine Wunder (Erstausgabe 1911)
  • Hebräische Balladen (1913)
  • Gesammelte Gedichte (1917)
  • Mein blaues Klavier (1943)

Източници и бележки

  1. ↑ Стихотворението „Моето синьо пиано“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни