Ямамото Цунетомо
Хагакуре (Записките на самурая)

Ямамото Цунетомо (1659–1716) е бил самурай, васал на клана Набешима, владетели на провинция Хидзен (дн. префектура Сага). След смъртта на господаря си през 1700 г. той се оттегля и става будистки монах. Живее в почти пълно уединение в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, по някаква причина уволнен от служба. В продължение на седем години в разговори под сянката на дърветата старият самурай предава целия си жизнен опит. Младият усърдно записва всичко, което би му помогнало да стане добър самурай, да се справя успешно с живота и да посрещне достойно смъртта. Така се появява ръкописът на Хагакуре кикигаки — „Записки за онова, що чух под сянката на листата“. Цурамото не спазва обещанието си да го изгори след смъртта на Цунетомо, тъй като добре разбира неговата ценност и дълги години ръкописът се пази като скрито съкровище на клана Набешима. Хагакуре е изгаряна много по-късно — по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като е била настолна книга на пилотите камикадзе, които именно от нея се учат на презрение към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от неговите най-крайни версии.

В книгата е събрана и много житейска мъдрост — парадоксална и характерна за японския XVII в. смесица от шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм, която обаче в много отношения се оказва валидна за всички страни и времена. Хагакуре е съпоставима с книги от ранга на Към себе си от Марк Аврелий, Джобен оракул, или изкуството на благоразумието от Балтасар Грасиан и Афоризми за житейската мъдрост от Артур Шопенхауер. Преведена е на всички европейски езици.

Във второто издание са включени нови петдесет и осем фрагмента, а коментарите за книгата са значително повече.