Всичко хубаво рано или късно свършва. Верни читателю — дори Стивън Кинг не може да съчини роман, който продължава вечно. Някои от вас може би вече са се преуморили от историята на Роланд , който продължава търсенето на Тъмната кула. Един огромен съвет — останете с него докрай, защото тази книга е последната от поредицата, а най-често последните неща са най-хубавите.
Роландовият ка-тет остава единен, макар членовете му да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето…
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
„Тъмнатакула“ е като Врата към най-далечните кътища във въображението на Стивън Кинг. Стигнали сте до тук. Повървете още малко. Стигнете до края. Може би ще чуете как Вратата се затръшва.