Маргьорит Юрсенар (1903–1987) е първата жена, приета за член на Френската академия. Тя е писател, историк, но и голям пътешественик, особено заинтригуван от Изтока — близък и далечен. Пътува от Балканите до Япония, От Китай до Гърция, от Албания до Япония. Разказите и легендите, които чува по тези места и които я съпътстват, се превръщат в ключовете към обичаите, нравите, митологията и сърцата на хората, живеещи там.
Авторката ни въвлича в свят, където реалното и фантастичното, сънищата и легендите неизменно съжителстват. Свят, в който и самите ние се чувстваме леко омагьосани, когато четем как художника Ван Фу „нощем се спираше да гледа звездите, денем — водните кончета“ и „обичаше образа на нещата, а не самите неща и нито една вещ на този свят не му се струваше достойна за придобиване, освен…“
Съдържание
-
Последната любов на принц Генджи
5,7
- Le dernier amour du prince Genghi, 1937
-
Последната любов на принц Генджи 5,7
-
Мъжът, който обикнал самодивите
5,7
- L’Homme qui a aimé les Néréides, 1938
-
Мъжът, който обикнал самодивите 5,7
-
Света Богородица На Ластовиците
4,7
- Notre-Dame-des-Hirondelles, 1938
-
Света Богородица На Ластовиците 4,7
-
Смъртта на Марко Кралевити
5
- La Fin de Marko Kraliévitch, 1978
-
Смъртта на Марко Кралевити 5
-
Тъгата на Корнелиус Берг
5
- La tristesse de Cornélius Berg, 1938
-
Тъгата на Корнелиус Берг 5
Информация
Издание:
Маргьорит Юрсенар. Източни новели
Превод от френски: Красимир Мирчев, 1992
Художник на корицата: Здравко Денев, 2003
Издателство „Пулсио“ — СуперМарто, 2003
Второ издание
Marguerite Yourcenar. Nouvelles orientales, 1982
История
- — Добавяне