Съдържание
„Що за човек е онзи, който не прави света по-добър.“
Вместо съдържание
Илия е човек, който винаги ще носи детското в себе си, радващ се на красотата от малките неща в живота. А когато ни ги разказва, по неповторим начин ни пренася в своя свят. Във времето, в което трябва да живеем, Илия и думите му са като лекарство. Много често, когато го чета, влизам в неговия свят, в неговите обувки и все едно съм била там, на място. И чувствам…
Възхищавам се на хора, които възприемат своята дейност като кауза. Възхищавам се на Илия, който така е сраснал с училището си, давайки му толкова обич, все едно е негова рожба.
Ще ви разкажа накратко една от историите ни, които няма да забравя. Беше зима и разработвахме проект за българската рок музика с децата на „Брегов“ и наши колеги — Мариана Пепелянкова, Марин Кузев… Наш гост беше Васко Кръпката, който с такава и без никакви условности прие поканата ни! Кръпката пристигна и веднага с неприкритата си емоционалност каза: „Абе вие сте много готини! Я, какво е хубаво тук, в това училище!“ Когато урокът започна, залата на училището се изпълни с огромни емоция и радост от това, че бяхме заедно!
Ето такива неща се случват, когато си близо до Илия!
Ето това ще се случи и на всички нас, които отново ще имаме него с книгата му „Ежедневности“!
Приятно четене!
Когато чета творбите на учителя блогър Илия Михайлов, често си представям самия него, опитвам се да мисля като него. Той е голям човек с чиста душа на дете. И същевременно достатъчно мъдър, за да остане над дребнавите и толкова маловажни боричкания за материалното.
Увлечени от желанието да имаме, често забравяме за истински стойностните неща в живота. А именно за тях се опитва да ни подсети авторът чрез повечето свои разкази, в които дори да има мъничко художествена измислица за фон на красивите истории, тя звучи така реалистично, сякаш вчера се е случила и с нас. Опитва се да пробуди благородното в душите ни, удобно приспано с оправданието „забързано всекидневие“.
Приятно четене! И нека съхраним доброто в себе си!
Вълшебството в обикновения живот! Стръкче добро, пропито с малко тъга. Това е словото на Илия. И погледът му към света и човека. Красотата е в простите наглед неща, за които Илия има ангелска сетивност.
Не можем да отделим словото на Илия от душата на Илия. И той не я крие, от страх да не бъде наранен, а напротив, дарява я чрез разказите си на всички. Текстовете му прекрачват границата на свят, наглед обикновен, а всъщност въплътил в себе си вярата, че емпатията винаги е зрънце повече от безразличието. Спирката, автобусът, пейката, болницата, училищният двор се трансформират по наглед естествен начин в пространство на доброто. Най-простите, и незабележими за другите, случки и ситуации, дочути разговори са завладяващи послания за човечност.
Ще продължим да вярваме заедно, приятелю!
Винаги съм се възхищавала на хората, които притежават необикновената способност да улавят мислите, чувствата си в грубия кафез от думи, предавайки ги на хората около себе по въздействащ начин. Илия Михайлов е такъв автор. Стилът му е семпъл и изчистен от излишни дантели, описания и многоточия. Кратките му разкази и размишления докосват душата. Избира герои от ежедневието — жената с птиците, уморения работник, кондукторката в автобуса. Голяма част в историите му заемат Училището и Учениците, както и г-н Пътуване (той се разбира добре с г-жа История). Всекидневните случки, гледки, случайно подочути думи са предадени с балканското чувство за хумор, пречупени през погледа на чистите детски очи на един пораснал човек. Изреченията са изпълнени с толкова вяра, надежда, доброта и човечност, че блясват като пъстроцветни дъги в уморено сивите ни дни; карат ни да се спрем, да се замислим, да почувстваме.
А нима наистина е толкова страшно да бъдем добри „госпожини“ в нашите собствени „ежедневности“?
Каквото и да напиша за моя учител и приятел Илия Михайлов, ще бъде малко и от фрагментарен характер. За мен той е човек, благословен от Бога с чисто сърце и неугасваща вяра в човека и Доброто. Истински донкихотовец — на фона на родната балканска и българска действителност, наситена с хора като Санчо, знаете кой. От време на време разгръщам предишните му три „книжки с къси разказчета и импресии“, за да усетя нещо, което ми липсва в сивото ми лондонско ежедневие. Когато това се случи, имам усещането, че съм там — в автобуса, в родния Пазарджик. Но дори и в Ливърпул виждам и усещам, съпреживявам „животите“ на героите, а те изобилстват от цяла палитра цветове и настроения.
Информация
Издание:
Автор: Илия Михайлов
Заглавие: Ежедневности
Издание: първо
Издател: не е указан
Град на издателя: Пазарджик
Година на издаване: 2021
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: " Беллопринт" ООД
Редактор: Ива Симеонова
Художник: Дияна Николова
Коректор: Жана Цветанова
ISBN: 978-954-684-495-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19832
История
- — Добавяне