Съдържание

„Що за човек е онзи, който не прави света по-добър.“

„Небесно царство“, 2005 г.

Режисьор: Ридли Скот

Болка 0

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

Дом 0

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

dom.jpg

Пъзел 0

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

pazel.jpg

Сняг 0

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

snqg.jpg

Вместо съдържание

Илия е човек, който винаги ще носи детското в себе си, радващ се на красотата от малките неща в живота. А когато ни ги разказва, по неповторим начин ни пренася в своя свят. Във времето, в което трябва да живеем, Илия и думите му са като лекарство. Много често, когато го чета, влизам в неговия свят, в неговите обувки и все едно съм била там, на място. И чувствам…

Възхищавам се на хора, които възприемат своята дейност като кауза. Възхищавам се на Илия, който така е сраснал с училището си, давайки му толкова обич, все едно е негова рожба.

Ще ви разкажа накратко една от историите ни, които няма да забравя. Беше зима и разработвахме проект за българската рок музика с децата на „Брегов“ и наши колеги — Мариана Пепелянкова, Марин Кузев… Наш гост беше Васко Кръпката, който с такава и без никакви условности прие поканата ни! Кръпката пристигна и веднага с неприкритата си емоционалност каза: „Абе вие сте много готини! Я, какво е хубаво тук, в това училище!“ Когато урокът започна, залата на училището се изпълни с огромни емоция и радост от това, че бяхме заедно!

Ето такива неща се случват, когато си близо до Илия!

Ето това ще се случи и на всички нас, които отново ще имаме него с книгата му „Ежедневности“!

Приятно четене!

Петя Точкова (духовна сестра)

Когато чета творбите на учителя блогър Илия Михайлов, често си представям самия него, опитвам се да мисля като него. Той е голям човек с чиста душа на дете. И същевременно достатъчно мъдър, за да остане над дребнавите и толкова маловажни боричкания за материалното.

Увлечени от желанието да имаме, често забравяме за истински стойностните неща в живота. А именно за тях се опитва да ни подсети авторът чрез повечето свои разкази, в които дори да има мъничко художествена измислица за фон на красивите истории, тя звучи така реалистично, сякаш вчера се е случила и с нас. Опитва се да пробуди благородното в душите ни, удобно приспано с оправданието „забързано всекидневие“.

Приятно четене! И нека съхраним доброто в себе си!

Дора Цветкова, в. „Пазарджишка Марица“

Вълшебството в обикновения живот! Стръкче добро, пропито с малко тъга. Това е словото на Илия. И погледът му към света и човека. Красотата е в простите наглед неща, за които Илия има ангелска сетивност.

Не можем да отделим словото на Илия от душата на Илия. И той не я крие, от страх да не бъде наранен, а напротив, дарява я чрез разказите си на всички. Текстовете му прекрачват границата на свят, наглед обикновен, а всъщност въплътил в себе си вярата, че емпатията винаги е зрънце повече от безразличието. Спирката, автобусът, пейката, болницата, училищният двор се трансформират по наглед естествен начин в пространство на доброто. Най-простите, и незабележими за другите, случки и ситуации, дочути разговори са завладяващи послания за човечност.

Ще продължим да вярваме заедно, приятелю!

Николета Манджукова

БТА

Винаги съм се възхищавала на хората, които притежават необикновената способност да улавят мислите, чувствата си в грубия кафез от думи, предавайки ги на хората около себе по въздействащ начин. Илия Михайлов е такъв автор. Стилът му е семпъл и изчистен от излишни дантели, описания и многоточия. Кратките му разкази и размишления докосват душата. Избира герои от ежедневието — жената с птиците, уморения работник, кондукторката в автобуса. Голяма част в историите му заемат Училището и Учениците, както и г-н Пътуване (той се разбира добре с г-жа История). Всекидневните случки, гледки, случайно подочути думи са предадени с балканското чувство за хумор, пречупени през погледа на чистите детски очи на един пораснал човек. Изреченията са изпълнени с толкова вяра, надежда, доброта и човечност, че блясват като пъстроцветни дъги в уморено сивите ни дни; карат ни да се спрем, да се замислим, да почувстваме.

А нима наистина е толкова страшно да бъдем добри „госпожини“ в нашите собствени „ежедневности“?

Диана Николова

София, България

Каквото и да напиша за моя учител и приятел Илия Михайлов, ще бъде малко и от фрагментарен характер. За мен той е човек, благословен от Бога с чисто сърце и неугасваща вяра в човека и Доброто. Истински донкихотовец — на фона на родната балканска и българска действителност, наситена с хора като Санчо, знаете кой. От време на време разгръщам предишните му три „книжки с къси разказчета и импресии“, за да усетя нещо, което ми липсва в сивото ми лондонско ежедневие. Когато това се случи, имам усещането, че съм там — в автобуса, в родния Пазарджик. Но дори и в Ливърпул виждам и усещам, съпреживявам „животите“ на героите, а те изобилстват от цяла палитра цветове и настроения.

Евгени Христосков

Лондон, Великобритания


Информация

Издание:

Автор: Илия Михайлов

Заглавие: Ежедневности

Издание: първо

Издател: не е указан

Град на издателя: Пазарджик

Година на издаване: 2021

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: " Беллопринт" ООД

Редактор: Ива Симеонова

Художник: Дияна Николова

Коректор: Жана Цветанова

ISBN: 978-954-684-495-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19832

История

  1. — Добавяне

Библиоман