Васил Цонев
Вино от Южния Пасифик

Аз съм българин. И мисля като българин. Не желая да критикувам Запада. Бих искал само да кажа на тези, които са българи, как ще се чувстват, когато отидат там.

Всеки камък тежи на мястото си. В България се родихме, българско мляко засукахме. И когато ни е най-тежко, и когато ни е най-хубаво — по български изразяваме и мъка, и радост.

Ашлама между тиква и палма не става. На тези, които са родени в екваториални страни може би няма да се хареса Балкана. Рибата не може да живее на сухо, така както и зайците се давят във водата.

А някои си мислят, че като отидат в чужбина, ще им е по-добре. Но понеже са българи, мислят си, че ще им е по-добре по български. А то навярно им е по-добре, но от гледище на чужденеца, на когото не е по-добре, като дойде у нас. А за българина си е най-добре, когато си е българско. Е това трябва да се разбере. Е така трябва да се разберат моите редове. Написани от българин, който попада в страна, която не е българска, в която не се говори български, не важат българските обичаи, традиции.

Е как ще е добре на българина в такава страна? Освен ако е някакъв хамелеон, някакво земноводно, някакво изродче, на което е добре и на суша, и във вода, и на студено, и на топло, и между честни, и между мръсници.