Васил Цонев
Операция от сливици

Бяха дошли едва преди два дни в тази чужда страна. Нямаха осигуровка, не знаеха езика. Влязоха в първата болница и лекарят каза:

— Трябва да се оперира веднага!

Като видя, че родителите гледат въпросително, лекарят показа гърлото си, сетне щракна с два пръста като с ножица. Бащата кимна.

— Трябва да внесете сто и двадесет долара депозит, а сетне по тридесет долара на час, докато стои в болницата.

Бащата кимна. Той разбра, че се касае за пари и направи знак с ръка на лекаря да почака. Сетне хукна навън, взе такси и дотърча до своя сват. Завари го, когато чистеше овнешки кокал от мозъка.

— Трябват ми веднага двадесет долара — каза бащата. — Детето има четиридесет градуса температура. Ще го оперират.

Сватът продължи да човърка кокала.

— Веднага, разбираш ли.

Сватът вдигна рамене:

— Нямам.

Бащата беше кротък човечец. Напусна родната страна, защото не можеше да търпи да му натякват, че е развейпрах. Братята му станаха хора, а той — ей така на̀ — живееше ден за ден. И реши да дойде в тази страна, защото беше чувал чудни работи. Още като влезеш, и върху теб започват да вадят долари. А ето — два дни вече търси работа, а всички го гледат като треснати. Мърморят нещо на своя език, усмихват се учтиво и му показват вратата. От стоте долара, които носеше, останаха пет. И внезапно снощи детето вдигна четиридесет градуса. Сватът ако не помогне, кой? Нали той му беше писал, че от тукашното небе шуртят долари, и беше изпратил снимка — пред къща, качен на кола.

— Е, как така — учуди се бащата — кола имаш, къща имаш, а нямаш двадесет долара да ми дадеш за детето.

— Колата е чужда — кимна сватът, — а къщата е под наем.

— Е, защо се снима?

Сватът вдигна рамене:

— Жената ме накара. Да сте видели как живеем.

Бащата се огледа.

— Слушай. Трябва веднага да ми дадеш двадесет долара.

Сватът остави кокала и избърса ръцете си:

— Казах ти, че нямам. Купих телевизор на изплащане и…

Бащата скочи и го хвана за гушата. Той беше кротък човечец. Никого не беше пипал с пръст. Но детето беше много зле.

— Ако не ми дадеш двадесет долара, ще те удуша.

Очите на свата щяха да изскочат. Той изхриптя:

— Бръкни в чекмеджето.

Бащата го пусна, отвори чекмеджето и видя банкнота от двадесет долара. Взе ги и хукна навън.

Сватът скочи и изрева:

— Да не си стъпил повече в къщата! Убиец! Кожодер! Хайдутин!…

Той рева още дълго, но бащата не чуваше нищо. Той търчеше към болницата.

— Ето — каза задъхан и подаде двадесетте долара на лекаря.

— Не сте ме разбрали — дръпна се лекарят, — сто и двадесет.

И написа цифрата с молив.

Бащата се люшна назад. Ами сега?

Но друг изход нямаше. И отново хукна към свата. Завари го точно когато крещеше и с ръкомахане обясняваше на жена си и на синчето си как този бандит, убиец, пладнешки хайдутин го беше хванал за врата. Като го видя, закрещя:

— Ето го. Убиец. Дръжте го.

— Още сто долара — каза бащата. — Веднага!

Сватът се облещи.

— Сто долара?

Забрави и яда си, и крясъците. Седна на стола като треснат.

— Сто долара — кимна бащата — веднага!

— Вън — изрева сватът и посочи вратата. — Вън, убиецо!

Бащата се обърна и хвана момченцето за врата.

— Това е твое дете. Обичаш ли го?

Сватът онемя. Успя само да кимне.

— Е, добре. Моето дете умира. Ако веднага, ама съвсем веднага не ми дадеш сто долара, ще го удуша.

И стисна момченцето за врата.

Пот шурна от челото на свата. Той скочи, отвори и гардероба, извади портфейл, разтвори го с треперещи ръце и подаде банкнота от сто долара.

Бащата взе парите и отново хукна към болницата.

Сега вече лекарят беше доволен. Веднага качиха детето в операционната и след половин час операцията свърши.

— Ще трябва да лежи един ден. Положението му е тежко, но ще мине. Сметката е седемстотин и двадесет долара.

Но да беше казал един милион, нямаше никакво значение. Важното е, че детето оживя. А как ще се платят тези пари — алах керим.

Бащата се обърна към жена си. Към тази, която от години го човъркаше:

— Да бягаме от тази пуста страна. Да идем при свата. Кола искам, къща искам, долари искам.

— Е — кимна към нея той, — сега миряса ли?