Читателски коментари от thefly

Току-що я завърших. Първо — браво на автора за овещественото усилие. Приятна фраза. На ниво абзац/епизод се чете приятно и увлекателно, но имам усещането, че Тихомир е писал само епизодите, които са му били интересни, оттам — и фрагментарност в сюжета, в характеристиката на героите. В книгата има заложени много нишки, внушения, тълкувания, но изискват доизвеждане, уплътняване, така че да зазвучат реално и истински.

Още един „Стадион“. Атмосферата на стара София, сравнително малко комунистическа идеология. За времето, когато всеки мъж е бил момче. За периода, когато от момче се е превръщал в мъж. Бих се радвал, ако прочета такава книга за моето момчешко време :)

Още една книжка от „Стадион“ и от времето, когато тепърва се чудех за какво ми е даден живота. Препрочетох я след 30 години и останах удивен колко много ми е повлияла: в избора на професия, в изграждането на ценностната ми система, в настроя към живота въобще. Новото в този прочит беше само моята позиция — по-голям съм точно с 15 години от симпатичния обикновен инженер Съчов, същия — волен стрелец с лък.

Вече знам, че доказателствата, които той обеща да потърси, съществуват, че правилно Одисей е заминал пред стените на Троя. Сякаш съм протегнал ръка през времето и съм потупал по рамото 18-годишния Асен. „Върви по този път. Верен е.“

Юношеска повест на спортна тематика — разказът се води от името на гребец в осморка. Без претенции за „фина литература“. Простичко разказва за спортните амбиции и за пътя, по който се постигат. В нея напълно липсват грижите и мислите, които са обзели съвременника — борбата за хляба, високите технологии, виртуалната реалност на компютъра, светът на консуматора. Може би затова и действа така освежаващо.