Читателски коментари от slawkow

Яне Сандански е казал : — Робът се бори за свобода , а свободният за съвършенство . Не знам в коя от всички чужбини живеете , но няма такова място по света в което ще ти кажат Браво за лошо свършена работа . Критиката не е оплюване , а начин да се постигне съвършенство .

Преводача да измисля заглавия , когато сам напише книга . Разбирам идеята Ви с играта на думи , но при използваното от преводача заглавие такава липсва .

Преводачът е допуснал грешка още при заглавието . Не е космобиолози , а космоглупаци . Няма смисъл да чета по-нататък при такава неграмотност .

Поредната зомби-простотия . Предполагам ще се хареса на любители на жанра . За мен е изгубено време.

За съжаление , публикуваното не е нито повест , нито роман , а само началото на нещо неизвестно . Явно в последно време е модерно , една книга да се раздробява на много части , за да се спечелят повече пари . Иначе дотук написаното става за малки деца .

Тъжна поредица . Много хубава , даже прекрасна и все пак тъжна . Но в живота за съжаление е така . Или може би за щастие . Все пак без тъгата , няма да оценим радоста .

Гуууууляма простотия , ти казвам . Още в първата глава да се чуди човек , да се смее ли , да плаче ли ! Направо съм в шок .

На моменти авторът толкова дразнещо оригиналничи , че чак пише глупости .

Четох книгата още като ученик и винаги , когато стане въпрос за Гибралтар , се сещам за нея . Много забавно четиво .

Не искам да критикувам , може би книгата наистина е хубава , но не вярвам на автора . Още в началото се набиват няколко несъответствия , които ужасно дразнят . Който е живял на село и се е занимавал със селско стопанство и познава селското ежедневие , знае , че някои дейности описани от автора се извършват в различни сезони на годината и е невъзможно да ги видиш в един ден . Всеки който е живял на село и се е занимавал със селско стопанство и селското ежедневие въобще , знае , че на реката се пере сутрин , а не вечер по тъмно /а края на работния ден на село е като мръкне / . Ако продължа да чета , сигурно ще намеря още несъответствия . От това следва , или , че автора не е живял на село и си смуче от пръстите , или , че е живял на село , но раздува нещата , което лично аз не смятам за нужно в книги от този тип . Иначе описанието е много живописно и определено ми допадна много .

Книгата определено си струва да се прочете , въпреки , че на мен лично в началото ми заприлича на поредното постапокалиптично клише . Не обичам подобен род четива и това е едва второто такова , след "Бойно поле Земя " / между двете книги няма нищо общо /, което не само прочетох до край , но и с нетърпение очаквам продължението .

В момента съм на 6-та глава и колкото и невероятно да звучи , имам чувството , че авторите са изплагиатсвували Ян Бибиян на Елин Пелин . Иначе леко и приятно четиво , да видим какво следва :) . Само накрая да не литнат на луната :) .

Вероятно е второ издание , защото през 1975 година , когато бях в първи клас книгата ни я продадоха в училище заедно със специална учебна тетрадка . И доколкото си спомням цената беше 5 лева , огромни пари за ония времена , но може и да греша .

Как може , от нещо толкова забавно , да направиш нещо толкова тъпо ? Добре , че сценарият на филма не е правен от такива некадърници .

Съгласен съм ! Досега не бях чел нещо подобно . С турски думи да напишеш на български език цяла поредица , при това в рими е невероятно . Да не говоримн , колко са забавни и поучителни .

Фцъ ! Не е от това . Харесвам подобни книги . Първата и следващата от поредицата са напълно сьедобни макар и доста наивни . Просто тая е едно непрекъснато дрънкане , необоснована мания за величие и в същото време безкрайно ниско самочувствие . Авторът толкова се увлича във философстване и повтаряне на едни и същи неща , че на моменти се чудех фантастика ли чета или гледам шоуто на поредния български водещ помислил се за велик .

Невероятно тъпо четиво ! Яд ме е на себе си , че се насилих да чета до край , с надеждата , че все пак ще се случи нещо смислено .

Да де ! Ама тогава поне вярвахме в нещо .

Поредната прекрасна поредица на тая авторка . Благодаря Читанка !

Книгата наистина е прекрасна . Четох я за първи път преди около 40 години и помня , че веднага след като стигнах края започнах отначало . Но любимата ми книга от Емил Манов са мемоарите му . Книгата се казва Старите млади години и с удоволствие я препрочитам , като ми домъчнее за младоста .