Читателски коментари от penchev

„notman“ Излишно се заяждаш. Всеки е свободен да коментира книгата през своята призма.

Като чета колко тази книга „е променила“ хората, чак се чудя от къде точно „Кланица №5“, а не някоя друга е предизвикала чувство на отвращение от войната, та дори ги е променила. Определено за мен това обаче е последната книга от този автор.

Ще се очудя ако някой не припознае това произведение като шедьовър сред романизираните биографии. Дали един ден ще преведат и останалото творчество на Ървинг Стоун… Може би, когато четящите „стара“ литература станат повече от четящите „нова“.

За пореден път си губя времето с този автор. Много ми е странно как в книга можеш да вкараш един диалог и после един от участниците да го преразкаже на друг човек. Има начин да се сумаризират подобни неща. В тази книга се повториха на няколко пъти неща от сорта „преди малко говорих с Х и той ми разказа ***“.

Аз лично си изгубих времето. Спрях на 60%. Да ми преразказват филм от Холивуд не е най-доброто ми преживяване с книга. А тематиката е интересна, според мен са набутали един добър писател да се изложи с комерсиална творба от друг бранш.

С най-голямо удоволствие се насладих на тази феерия от аромати, като че ли след такава книга човек изостря обонянието си и започва да гледа на околния свят много по-цветно. Спомням си „Хиляда сияйни слънца“ от Халед Хосейни, от тогава оризът за мен има много по-богат вкус.

Освен хубавите метафори в тази книга няма една завършена история или дълбока поука. Има стил писателят, но не стига само да умееш да подреждаш думи.