Читателски коментари от dehumanizer

В това издание на „Пикник край пътя“ (благодаря на всички хора, които са свършили нелеката работа, за да е тук),

което чета за пръв път (чел съм много пъти едновремешното, в „Неуговорени срещи“ от 1983 г.), забелязах (не съм

прочел все още цялата книга) две странни неща в глава „1. Редрик Шухарт“:

1.

„Но той не се успокои. Скочи от перваза на прозореца и взе да крачи напред-назад из кабинета, като си мърмореше:

— Не, братче, виждам, че не ми вярваш! А защо не вярваш?! Напразно не ми вярваш, да знаеш…

Той ме погледна някак странно, скочи от перваза и закръстосва кабинета си. Тича той из кабинета, а аз седя, пуша и си

мълча. Жал ми е за него, разбира се, и ме е яд, че така глупаво се получи. Уж излекувах човека от меланхолията. А кой

е виновен? Сам съм си виновен. Никой не ме би по главата да плямпам. Подмамих го с бонбонче, горкото хлапе, а то го

изтърва и остана с пръст в устата. Но ето че той престава да бяга, спира се край мен и като гледа някъде встрани,

неловко пита:

— Слушай, Ред, а колко може да струва пълната «празнотия»?“

Тоест в два поредни абзаца Кирил скача от перваза на прозореца и започва да обикаля наоколо.

В руското многотомно издание на творбите на АБС от 2003 г.: Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

СОБРАНИЕ СОЧИНЕНИЙ В

ОДИННАДЦАТИ ТОМАХ,

ТОМ ШЕСТОЙ

— 1969–1973, именно оттам би трябвало да е този допълнен, разширен и нецензуриран

превод, тази част е така:

„Посмотрел он на меня как-то странно, соскочил с подоконника и стал ходить по своему кабинетику взад-вперед. Он по

кабинетику бегает, а я сижу, дым пускаю и помалкиваю. Жалко мне его, конечно, и обидно, что так по-дурацки

получилось: вылечил, называется, человека от меланхолии. А кто виноват? Сам я и виноват. Поманил дитятю пряником, а

пряник-то в заначке, а заначку сердитые дяди стерегут… Тут он перестает бегать, останавливается около меня и, глядя

куда-то вбок, неловко спрашивает:

— Слушай, Рэд, а сколько она может стоить — полная «пустышка»?“

2.

"Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да попита: „Защо тоя завод пуши,

стачка ли има?…“

Естествено, трябва да е: "Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да

попита: „Защо тоя завод НЕ пуши, стачка ли има?…“

„Папаша, покойник, посмотрел бы и ничего бы особенного не заметил, разве что спросил бы: чего это завод не дымит,

забастовка, что ли?…“

За съжаление в последната двайсет и девета глава липсват 314-та и 315-та страници от книгата. В текста е между „Този начин на мислене трябва да бъде отхвърлен незабавно.“ и „Понякога почукват веднъж и извикват: «Здравейте», но по-често не правят дори и това.“

„В тихата, безгрижна Патагония световната война изглеждаше, както и всичко ставащо в Европа, като нещо далечно, почти нереално“. Авторът е роден, според данните, през 1950 година. Очевидно има спомени от поне пет години преди това. А и с тези руски (съветски) заглавия на всичките му книги (The gods of the Third Reich — Боги Третьего рейха — russian edition, в Amazon примерно) работата мирише на руска, съвременна, пропагандна, сензационна шашарма. В германската wikipedia го няма, там има съименник. А, тя работата лъсна като тиган на месечина — пет минути след написването на горните редове погледнах сайта на „българското“ издателство на книжицата, що ли си играх да пиша… По-добре е да се играе Castle Wolfenstein.

„анони-бот“, благодаря за информацията. Така ще да е. Това обяснява наличието на някои доста неадекватни коментари за някои книги, писани сякаш от не съвсем грамотен, но затова пък подпийнал човек.

„…абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

Моля, поканете ме при вашата абстракция и пристрастия. Отдавна мечтая да се включа в тези процедури, ако е възможно в ролята на абстрактен. Ако последната е заета, ще се задоволя и с пренасяне в чуден свят като пристрастен.

В края Стас е в орбитална станция. За да освободят местната цивилизация от присъствието си, земляните са напуснали планетата, а и там, горе, се занимават и с изучаване на охранителния спътник на Странниците, докато Малчугана си седи долу на планетата. Така че няма как да си играят както преди. „Щурец край огнището“ е просто израз, употребяван от загиналите родители на момчето, който той е чувал като бебе, но го помни, благодарение на феноменалната си модифицирана физиология. Основната работа на Стас вече е да осигурява връзката между Малчугана и земните хора.

Велика книга на велик писател.