Ти ми принадлежиш от Джоана Линдзи
Ако сте прочели една книга на въпросната авторка, значи сте прочели всичките. Абсолютно еднотипни и абсолютно никаква интрига.
Главният герой винаги е самовлюбен, нацистичен кретен, който също така е болен от ревност. (Не мога да разбера как някой може да нарече любов това мъжа да заплашва с побой или убийство всеки дръзнал да погледне жена му).
Главната героиня задължително е нахакана простакеса с претенции за криворазбран феминизъм. Все повтаря колко не й трябва мъж да я спасява, но в същото време постоянно изпада в ситуации изискващи главния герой (разбира се) да я спаси.
Също така ми е много интересно как още не са станали на парчета персонажите след цялото това избухване в смях. Не може просто да се засмеят или подсмихнат, все трябва да избухват.
Това пак се отнася за всички книги на тази авторка, защото аз като наивно човешко същество попрочетох няколко с надеждата, че ще има някаква разлика между тях, но уви…..
А да! Да не забравяме и израза „имайки предвид“ във всяко второ изречение.
Петдесет нюанса сиво от Е. Л. Джеймс
А сега мили дами си представете, че вместо красив,
млад и супер богат г-н Грей е дребен, плешив чичко с бирено шкембенце и паласки. Да речем, че вместо да притежава бизнес за милиони работи като тираджия или склададжия….
Още ли намирате това извращение за романтично?
За една преАтелка питам.
Как ангелите плачат от Нора Робъртс
Общо взето еднотипна с всички книги на Нора Робъртс. Главната героиня е силна и независима секс бомба, която може да се грижи сама за себе си. И няма нужда някакъв си мъж да й натрапва закрилата си, още по-малко да й се обяснява в любов ЕЛЕ ПА да я заробва с брак.
И както винаги прекалено разтягане на сюжета и претупан край.
Тайната на забранената книга от Карън Мари Монинг
Изключителна загуба на време. Стигнах с 300 зора до третата книга, но така и не я дочетох.
Авторката прекалява с безсмислени обяснения, прескача от едно събитие към друго без да е приключила с предходното и реално нищо не ти става ясно.
А за главната героиня да не говорим. Нещо средно между тъпа кифла и „жена вапм“ (поне афторката си мисли, че го докарва), супер дразнеща с малоумните си постъпки и всичко мъжко се опитва да я из**ка.
В пламъка на страстта от Нора Робъртс
Не разбрах какво толкова я хвалят тази поредица. Едвам изчетох първите четири книги с голямо прескачане от скука.
Накратко, ако сте прочели първата все едно сте прочели всички останали: Тя нахакана и недоверчива, отблъсква го само заради принципа. Той нагъл и неприемащ отказ й се натрапва постоянно. Изведнъж тя решава, че не може без него и търчи да му предлага брак.
Възраждането на Атлантида от Алиса Дей
Така… Ако сте прочели една книга все едно сте прочели всички. Главния герой „баси якия пич“ с мускули върху мускулите, изпепеляващ с поглед и налитащ на бой на всеки мъж дръзнал дори да погледне женската му.
Главната героиня отворена и нахакана, бореща се за някакви си нейни правдини.
И още видели се-не видели единственото за което мислят е как да се награбят.
Мярват се и някакви вампири и шейпшивтъри между порно сцените.
Относно Кейт от Нора Робъртс
Общо взето, ако прочетете която и да е книга от поредицата все едно сте чели всичките. Абсолютно еднообразен сюжет и финал.
Обречен от Ребека Занети
Е, опитах се да я прочета, стигнах с голям зор до 9-та глава и отказах да си причинявам повече това мъчение...
Великолепно от Джулия Куин
Без да съм чела книгата мога да ви разкажа сюжета.
Главният герой е садистичен нарцисист, неприемащ отказ. А главната героиня е заблудена девственица, но с креватни умения на проститутка с поне десетгодишен стаж.
И ту се искат, ту не, ама всъщност се мразят, но накрая се вземат в претупания финал. Като преди това главния я спасява от някаква изсмукана от пръстите опасност.
Поправете ме ако греша.
Читателски коментари от Sesoma