Читателски коментари от Георги Александров

Игра на любов от Розмари Роджърс

Георги Александров (26 април 2020 в 18:46), оценка: 1 от 6

За мен това е порно, и може да се сравнява само с някои от книгите на Катрин Каултър, но не и със стойностни любовни романи като „Джейн Еър“ или „Гордост и предразсъдъци“ да речем. Дори Нора Робъртс пише по-добре. Тук интригата (ако това е интрига) е, че главният герой отвлича героинята на безлюден остров (в друг вариант — в самотна хижа) прави непрестанно секс с нея, държи я под свой контрол, като непрестанно й демонстрира, че тя не е личност, и я унижава и накрая тя се влюбва в него и се жени за него. Това не е сериозно!

Безразсъдна любов от Сандра Браун


Доста слабичко. Значи ти ще мразиш семейството на бившия си съпруг, по обективни причини, той е насилник и прочие, а те са хора, които купуват всичко с пари, но ето че идва девера и ти се омъжваш за него, за да не ти отнемат детето, отнема ти работата и те назначава на такава под свой контрол, после изведнъж пламва голяма любов и накрая дори започваш да харесваш свекъра и свекървата, които не си харесвала. Бла! Чесъл съм поне десет по-добри романа от съвременни автори, да не говорим за Джейн Еър да речем. Къде е тука изпитанието, къде е борбата да бъдеш себе си? Много лесно се предаде главната героиня. Слабо, слабо, слабо.

Перла в черепа от Майкъл Муркок


Книга втора, глава шеста „Армията настъпваше в карета[1], всяко едно съставено от членове на определен Орден,“, какво неясно има? Става дума множество военни формаци „каре“ използвани още от римско време. Легионите се придвижвали във формация на квадрат, с копията навън. Използвано е множествено чиисло, за да се покаже, че става дума за много формации

Господарката на Рейвънскар от Барбара Тейлър Брадфорд


боже, голяма простия е че са използвали имената на английските аристократи от XV век Елизабет, Мери, Сесил, Робърт (граф Лестър), и са ги напъхали в някакви съвременни шаблони, явно смятат публиката за много тъпа, че няма да се сети с тези имена и този сюжет откъде е всичко.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


аз бих казал, че това общество съществува и днес, просто е малко по-лицемерно.

Първо — ИДИЛ.

Второ — Боко харам.

и въобще целият ориент и Южна Африка хич не са се променили отпреди 300 години там жената е в не-помалок унизително положение-

ИНдия, Китай, Корея, дория Япония — жените нямат права. в Инидия наскоро жена бе изнасилена в автобуса от осем мъже, а съпругът й нищо не могъл да направи. това там е практика.

В Судан има ЗАКОННО робство. както и в много държави от Ориента.

В латинска америка има хиляди километри площ под властта на Мафията, където не стъпва полицейски крак, е не по-малко където някой самозабравили се полковники или генерал командва — аналог на нашите мутри.

да не говорим за проституцията — освен черните робини има и бели робини. това си е робство отвсякъде, а за правата на жените няма смисъл да се говори. Бой, унижения и за какво?

Някой ще каже че сме напреднали — в сравнениес какво? наистина имаме повече лекарства, но и болестите станаха по-смъртоносони — вече имаме болести като Рака и инфаркта, Спина и Еболата, . Имаме повече храна, но тя не е естествена и сме по-малко здрави пък и Човечеството се унищожава с по-мощни оръжия — атомни и радиокатвни бомби и гинат повече хора.

Пълним се с имигранти, които не зачитат демократичните ценности.

Не е ли нужно да има повече „хорър“ и „апокалиптични“ романи чвъв фентъзито които да стреснат малко хората. Дори жул верн пише 20 000 левги под водата, чиито край е доста разтърсващ (да не говорим че в книгата са поставени проблеми като избиването на китовете). Колко по-актуално звучи тази книга днес? В мартин има зомбита, инцест, проституция, класово разделение — теми които съществуват и днес но никой не смее да говори за тях. Може би ни трябват повече „разтърсващи“ творби като на Абъркомби и на Мартин, и повече творби за робството на на Р. Хоб, за да осмислим нещата.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


думата фентъзи е крайно обща, както и думата фантастика.

Има героично фентъзи тип „Конан“

Имам епично фентъзи тип „Властелинът“.

има и още десетина поджанра на фентъзито.

Мартин твори историческо фентъзи — свят изграден на сериозна историческа реалност, върху която се базират и отделни фентъзи елементи.

И държа да отбележа, че е абсурдо да казваме че щом няма Елфи или дракони не е фентъзи — В конан има само три вида герои — самия Конан, жените с които спите и третия са воините, демоните и маговете с които се сражава. никакви елфи, джуджета или дракони не се въртят в книгите от тази поредица, но това не пречи да е класичеко фентъзи. А „Хобит“ има и дракон и тролове и гигантски паяци, но е тип „детска книжка“ не по-различна от Мечо Пух или Роня, дъщерята на разбойника. Група приятели тръгват на една голяма експедиция и по пътя срещат препятствия.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


Рибонок, сравнението Церсей — Тивин е абсурдно. тивин е хладнокръвен, овладян, не прави нищо без да премисил три пъти, голям дипломат. Вярно — жесток човек е само когато се налага. Успява да потуши бунт на възгорделите се васали на баща си -Райнбек, прекарав неговата любовница гола, става най-младата Ръка в история та Вестерос, управляав 20 години, има шанс да ожени церсей за Регар, но проваля, крои заговори за подмени Ерис, накрая слага дъщеря си на трона. Двама от внуците му стават монари, а той самият отново е ръка. потушва бунта на Роб Старк и т.н. Да — жесток е с Тирион, но го смятам за копеел на Ерис и Джоана.

Обратно — церсей е параноична, истерична, впианачена, не е добра майка и няма еднакво отоншение към децата си. ИЗпокара се с всички роднини — От Тирион който дойде да й помогне, през лансел и Кеван, та чак до златния и Джайми. Влезе във война със съюзниците си — тирелите. ОТряза Желязаната банка, а тя бута тронове. Скара се с Вярата. това са само част от глупостите, които направи. люшка се от една крайност в друга — В единия момент очаква Тирион да заговриниич със Змиите- в другия с Тирелите. подпали Кулата на ръката и даде знак, че трябав да бъде асоциирана с Лудия Ерис.

Съдбата на Шута от Робин Хоб


и на мен ми се исак да я издадат особено в частта където шутът помага на кетрикен да се измъкнат ми се струва непълна информацията. Ще бъде благодарен ако някой напише линк откъде мога да прочета на английски трилогите за шута

Танц с дракони от Джордж Р. Р. Мартин


мартин го хвана Лакомията. след като е написал ЕДВА 600 страници от минимални 1200 (300 са му готови още от Танца, не ги е пуснал там) и има предполагем срок заВетровете на зимата 2015 година, сега заговори че книгите ще бъдата ОСЕМ. И че ще вмъкне още едан книга между седмата и последната. При всички положения от серияла ще го задминат. ако продължава да пише по книга на пет години

Ян Бибиян от Елин Пелин


Елин Пелин е велик!

Гласовете ви чувам от Димитър Талев


първите две три произведения са много силон, но четвъртото някак си ме загуби. Твърдеотдалечено става хронологичесик от основните герои.

Да пропуснеш Коледа от Джон Гришам


отврат.ненавиждам такъв черен хумор

Сянката на Ендър от Орсън Скот Кард


това е НАЙ- ДОБРАТА книаг от седмте книги общо четирите за ЕНдър и трите за негтовата сянка

Танц с дракони от Джордж Р. Р. Мартин


тази е много зле, защото не е „самостоятелна“ книга а е едва ли не допълнанеие към 4-та и след като мина толкоав време се очакваше действието да е супер динамично….да ама не. като изключим Дсъбитията окоол Джон и Давос и първата половина с Тирион останалата част е плява. Втората половина на приключенията На Тирион, всичките глави с Денерис (без последната) и терзанията на Джайм и Церсей, които се повтарят до голяма степен от тези в четвърат книга са просто една бълвоч, без която споконо можеше да се мине, а за сметак на това можеше да се напишат още 4–5 глави за Давос,и по две глави за Аря и Санса и една за Рикон/Оша..

Правилата на капитулацията от Кристина Дод


за първи път от много време чета стойностен любовен роман. повечето любвни романи са клишета — героинята тръгав на приключение, изнасилват я и тя се влюбав в авнтюриста (пират, корсар, наемник) и накрая се женят… тази бе различна, интригуваща. бих препоръчал на нейните читетатели да прочетат „Брулени хълмове. джейн Еър“